- Автор: Явор Дачков, в. Галерия
- 10 Sep 2020
- 360
- 32
.jpg)
Правителството на победителя Украйна води война срещу собствените си граждани.
След избухването на конфликта там загинаха и продължават да загиват десетки хиляди хора. Само преди десетина дни се навършиха две години от одеската касапница, в която петдесетина души бяха изгорени живи, разстреляни и измъчвани в профсъюзния дом в Одеса. Убийствата бяха извършени от украински ултраси под безучастния поглед на полицията и мълчаливото одобрение на правителството, което не потърси никаква отговорност на садистите. Песента, която спечели Евровизия тази година е едно от пропагандните оръжия на тези престъпления. Тя е написана, продуцирана и излъчена за участник от самите украинци с политическа цел и съответно пробутана за победител от организаторите също с политическа цел.
Това е скандал, а не повод за радост.
Истински срам е за всички, които участваха в този циничен цирк и лично аз не виждам никакъв повод за щастие, още по-малко пък за гордост. Дори Би Би Си коментира, че изборът на победител очевидно е политически. Няма човек, който да се съмнява в това. И след цинизма на пропагандирането на престъпния режим в Киев, тук е вторият голям скандал.
След като изборът на победител е политически означава, че е нагласен, а гласуването на публиката е манипулирано. Тоест става дума за масова измама, защото няма друг начин, по който това да се случи. Да се радваш на това, че си измамен, ми се вижда, меко казано, глупаво. Да не говорим, че цялото състезание и телевизионната му опаковка напомняха на лустросан "Ален мак" и други подобни комсомолски изпълнения от близкото минало.
Тоталитарен нагон и унифициращ дизайн,
предрешени като единство на многообразието. Вече никой не прилича на германец, швед, българин, украинец, руснак, че дори и австралиец (Австралия на Евровизия!?!). Телевизионните продуценти произвеждат един и същ продукт и му слагат различни етикети - Унгария, Полша, Азербайджан, Франция и т.н. Разбира се, че такова им е заданието. Очевидно е, че конкурсът има огромно финансиране, което, както установихме всички, има политическа цел. Такива бяха конкурсите и съревнованията по времето на комунизма. Разликата е само в опаковката. Това, че сега тя е по-шарена и лъскава не означава, че съдържанието е друго, камо ли по-добро. Става дума за същия
боклук, произведен от политическата индустрия.
Музиката тук е само претекст, фасада, параван, незначителен повод за постигането на "значителната" политическа цел. Ето защо никой не може да си спомни или да запее нито една песен, след като е прозвучал последният й тон. Забележителна е и унифицираната селекция - в толкова много държави се излъчват едни и същи песни. Не просто няма добри. Няма различни. Всичко звучи по един и същ начин. Композирано на компютър от занаятчии в бизнеса с конкурсни песни. Това се прави по схема и не е по-голямо предизвикателство за въображението от изработването на машинен елемент на поточна фабрична линия за нуждите на леката индустрия.
Това е гавра с музиката, а не триумф на музиката.
В този смисъл българското представяне в този резил и медийната истерия около Поли Генова попадат напълно в клишето и няма нищо изключително в тях. Песента, която изпя българката, е точно толкова тъпа и бездарна, колкото бяха всички останали. Дали е на четвърто, първо, осемнадесето или стотно място няма никакво значение. Самата Поли има симпатично излъчване и пее поносимо посредствено. Пее вярно, което е голям успех и без да се нуждае от компютърни корекции за височини и фалшиви тонове. Тя не дразни с тембъра на гласа си, което е истинско постижение за днешната българска естрада. Ако не е на екран никога няма да се сетиш как звучи, но така е с всички от нейното поколение и поне няма опасност нещо натрапчиво от песните й да ти се забие по никое време в главата.
Докато течеше състезанието и след него,
Поли Генова говори само родолюбиви клишета,
без да се напряга да измисля нещо по-така и дори се включи в дебатите за Изборния кодекс, което беше допълнителен кич от местно значение, но съвсем уместен, предвид глобалното политическо предназначение на Евровизия. Това накара протестърите, т. нар. десни и гравитиращите около тях медии, изведнъж да харесат Евровизия, която по времето на комунизма минаваше за маргинален и дори презрян конкурс, защото ни я пробутваха като заместител на истинските западни звезди, които искахме да слушаме. Но и това е още едно малко доказателство, че тук става дума само за политика, не и за музика.
Евровизия е триумф на посредствеността, цинизмът и политическата импотентност. Телевизионна измама за инфантили. Ако някой много се нуждае от национална гордост, то това е най-неподходящият повод за нея.
Коментарът е публикуван във в. "Галерия"
