Евровизия е политически, а не музикален конкурс. С годините той става все по-циничен, но този път надмина себе си.

 

 

Правителството на победителя Украйна води война срещу собствените си граждани. 

 

След избухването на конфликта там загинаха и продължават да загиват десетки хиляди хора. Само преди десетина дни се навършиха две години от одеската касапница, в която петдесетина души бяха изгорени живи, разстреляни и измъчвани в профсъюзния дом в Одеса. Убийствата бяха извършени от украински ултраси под безучастния поглед на полицията и мълчаливото одобрение на правителството, което не потърси никаква отговорност на садистите. Песента, която спечели Евровизия тази година е едно от пропагандните оръжия на тези престъпления. Тя е написана, продуцирана и излъчена за участник от самите украинци с политическа цел и съответно пробутана за победител от организаторите също с политическа цел. 

 

Това е скандал, а не повод за радост. 

 

Истински срам е за всички, които участваха в този циничен цирк и лично аз не виждам никакъв повод за щастие, още по-малко пък за гордост. Дори Би Би Си коментира, че изборът на победител очевидно е политически. Няма човек, който да се съмнява в това. И след цинизма на пропагандирането на престъпния режим в Киев, тук е вторият голям скандал. 

След като изборът на победител е политически означава, че е нагласен, а гласуването на публиката е манипулирано. Тоест става дума за масова измама, защото няма друг начин, по който това да се случи. Да се радваш на това, че си измамен, ми се вижда, меко казано, глупаво. Да не говорим, че цялото състезание и телевизионната му опаковка напомняха на лустросан  "Ален мак" и други подобни комсомолски изпълнения от близкото минало. 

 

Тоталитарен нагон и унифициращ дизайн

 

предрешени като единство на многообразието. Вече никой не прилича на германец, швед, българин, украинец, руснак, че дори и австралиец (Австралия на Евровизия!?!). Телевизионните продуценти произвеждат един и същ продукт и му слагат различни етикети - Унгария, Полша, Азербайджан, Франция и т.н. Разбира се, че такова им е заданието. Очевидно е, че конкурсът има огромно финансиране, което, както установихме всички, има политическа цел. Такива бяха конкурсите и съревнованията по времето на комунизма. Разликата е само в опаковката. Това, че сега тя е по-шарена и лъскава не означава, че съдържанието е друго, камо ли по-добро. Става дума за същия 

 

боклук, произведен от политическата индустрия. 

 

Музиката тук е само претекст, фасада, параван, незначителен повод за постигането на "значителната" политическа цел. Ето защо никой не може да си спомни или да запее нито една песен, след като е прозвучал последният й тон. Забележителна е и унифицираната селекция - в толкова много държави се излъчват едни и същи песни. Не просто няма добри. Няма различни. Всичко звучи по един и същ начин. Композирано на компютър от занаятчии в бизнеса с конкурсни песни. Това се прави по схема и не е по-голямо предизвикателство за въображението от изработването на машинен елемент на поточна фабрична линия за нуждите на леката индустрия. 

 

Това е гавра с музиката, а не триумф на музиката. 

 

В този смисъл българското представяне в този резил и медийната истерия около Поли Генова попадат напълно в клишето и няма нищо изключително в тях. Песента, която изпя българката, е точно толкова тъпа и бездарна, колкото бяха всички останали. Дали е на четвърто, първо, осемнадесето или стотно място няма никакво значение. Самата Поли има симпатично излъчване и пее поносимо посредствено. Пее вярно, което е голям успех и без да се нуждае от компютърни корекции за височини и фалшиви тонове. Тя не дразни с тембъра на гласа си, което е истинско постижение за днешната българска естрада. Ако не е на екран никога няма да се сетиш как звучи, но така е с всички от нейното поколение и поне няма опасност нещо натрапчиво от песните й да ти се забие по никое време в главата. 

Докато течеше състезанието и след него,

 

Поли Генова говори само родолюбиви клишета,

 

без да се напряга да измисля нещо по-така и дори се включи в дебатите за Изборния кодекс, което беше допълнителен кич от местно значение, но съвсем уместен, предвид глобалното политическо предназначение на Евровизия. Това накара протестърите, т. нар. десни и гравитиращите около тях медии, изведнъж да харесат Евровизия, която по времето на комунизма минаваше за маргинален и дори презрян конкурс, защото ни я пробутваха като заместител на истинските западни звезди, които искахме да слушаме. Но и това е още едно малко доказателство, че тук става дума само за политика, не и за музика. 

Евровизия е триумф на посредствеността, цинизмът и политическата импотентност. Телевизионна измама за инфантили. Ако някой много се нуждае от национална гордост, то това е най-неподходящият повод за нея.

Коментарът е публикуван във в. "Галерия"

 

 

 

Още от категорията

Дневник на чумата

Дневник на чумата

"Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите. Когато дяво...

23 коментар/a

Ud.djf; на 19.05.2016 в 06:34
В по голямата си част,материалът на г-н Дачков е точен и правдив.Но с някои констатации не мога да се съглася.Ето,вчера например се усетих,че тананикам част от българската песен. За Поли също е пресолил манджата.Поли не е посредствена и затова нейното място и това на Русия ,въпреки политическите трикове и напъни са повече от заслужени.Затова мисля,че поне в тази си част анализът търпи корекция.Така мисля,дано да съм прав.
observer на 19.05.2016 в 08:19
Е, музиката на Евровизия, този стандартен европоп никога не ми е допадала, но това е въпрос на личен вкус, за човек пристрастен към рока. А сигурно ако не беше татарката, тази Евровизия шеше да е вече забравена. Нямаше дори брадата жена от мъжки пол. Точно татарката я направи световно събитие. Да вземеш един епизод от многобройните престъпления на Сталин към народите на СССР, да го вкараш в контекста на руско-украинските отношения, да го облечеш във формата на развлекателното изкуство и да го пласираш като пропаганда, това не е само кич. Това е цинизъм, включително и към пострадалите някога. Ами нека като българи да си представим само певица, подскачаща на сцената с лъскавите си одежди, осветена от разноцветни прожектори и лазери, пееща за Батак. Това е.
Евровизия е срам и позор за Европейците на 19.05.2016 в 08:38
Като се изключи Българският припев в песента на Поли Генова , странно защо но НИКОЙ от моите познати не може дори и да изтананика 5 нотки от този така наречен "конкурс" ! Абсолютно конвейрна еднаква и еднодневна музика ! Да не говорим , че добри хора успяха да издирят и да публикуват снимка на дядото на въпросната Татарка ! Ха сега познайте в каква униформа беше той - В НАЦИСТКА ! Записал се човека доброволец във Вермахта , пък после видите ли Сталин бил виновен , че ги изселил ! А за капак на всичко се оказа , че иначе репресираната Татарка И ДНЕС си живее и добрува в Крим , ако последния вече да е под Руска юрисдикция ! И НЕ ЩЕ да ходи да става гражданка на Порошенковата Украйна ! Ако това не е демагогия и цинизъм - ЗДРАВЕ му кажете !
така де на 19.05.2016 в 09:41
Хареса ми да прочета собствените си заключения написани от друг. Но това са еврогейските ценности, плюс жени с бради и откритието, че след Израел и Авствалия се намира в Европа.
Ud.djf; на 19.05.2016 в 12:02
Браво ! Чудесни коментарии!
Разбираме и съчувствуваме на възмущението на г-н Дачков. на 19.05.2016 в 15:55
Нашето възмущение е съизмеримо с неговото. Но ще добавим и още нещо — и от най-бездарната изява в съвременните медии може да се извлече колосална полза. В случая ползата е, че цялата арогантност на манипулацията, извършена чрез изпълнението на «кримския татарин» със сменен пол, което имахме досадата да изтърпим, ни даде възможност да си припомним една мисъл на великия Максим Горкий: «Разстоянието от фашизма до елементарното хулиганство е по-късо от човката на едно врабче.» Да, касае се за най-«обикновен фашизъм», т.е. за примитивно хулиганство, което тези, които дават парите (и поръчват музиката), искат да извисят до блясъка на един възвишен двубой със «злото». Ние знем «кой поръчва музиката» — познаваме го по нюансите в поведението на изпълнителите на неговия замисъл, които старателно спазват правилата на игрите му.
демира на 19.05.2016 в 16:07
До кога ще се занимаваме с предизвикателните пошлости на този сатанински свят. Подобни изяви са само срам за всички които участват .Хора събудете се, до къде още ще стигнем.Официален кич ,гавра с музиката ,зрелище за оглупялото стадо с политически и морален замисъл и това всичко на световно ниво. Каква работа имаме ние там, какво прави и Русия за да бъде по-различна от това срещу което се противопоставя .
Да, на 19.05.2016 в 16:32
Нямаше хубава музика.Да,спечели политическа песен,по-скоро историческа,което е лошо,както действително коментира ББС, а и не само.Но за манипулиран вот и дума не може да става!Това не ти е комунистическа България или Русия избори да се печелят с 99.9 процента.И въпреки,че песента която излезе на първо място не отговаря на регламента,въпреки липсата на музикално съдържание,хората от Европа я подкрепиха заради посланието което отправи...А българската песен,която не е нещо особенно,но на фона на слабите останали хич не е лоша,спечели достойно място без да има нещо политическо или историческо в нея...Поздравления на изпълнителката,много хора които не са стъпвали в България и почти нищо не знаеха за нашата страна искренно харесаха изпълнението...
забравих си името на 19.05.2016 в 17:15
Тука не трият коментари, а направо изчезват яко дим или дух. дачков или модератора на смяна,разочаровате ме.
Този, който е започнал постинга си с «Да», очевидно е това, което в САЩ наричат «yes-person», на 19.05.2016 в 20:43
сиреч такъв, гдето е готов винаги да се съгласява с всичко, за да угоди на онзи на когото трябва. Ясно е, че той е готов да се задоволи и с малкото, което му е подхвърлено като вмирисани огризки: «…българската песен, която не е нещо особенно, на фона на слабите останали [песни] хич не е лоша и спечели достойно място… благодарение на много хора, които [макар да] не са стъпвали в България и почти нищо [да] не знаят за нашата страна, искренно харесаха изпълнението.» Ей на това му се казва «НИСЪК МЕРНИК»! Да се сравняваш с посредствеността и да си доволен от подвеждащата относителност на постижението си — е, така не се прави качествено изкуство!
Г-н "ВИСОК МЕРНИК", на 19.05.2016 в 21:44
Ще си позволя да репликирам поста Ви,понеже се опитвате да изкривите смисъла на това което съм написал.Цитирал сте част от изреченията така,че смисъла им се променя напълно. Не вярвам да е от глупост.По-скоро опит за манипулиране на мисленето на читателите.Доколкото за мерника.Това състезание "Евровизия",в което много неща не харесвам,едва ли има претенциите да предоставя "качествено изкуство",въпреки че по-отдавна оттам са придобили популярност АББА, и доста други.Това е състезание!Но не това е смисъла на поста ми.Исках да изразя недоволството си от статията по-горе,която въпреки че справедливо коментира политическия нюанс на победилата песен,вкарва много по-силни политически внушения.Също така,съм учуден,защо трябваше да се коментира моя пост,като много по-лесно беше да се изтрие.А термина "YES-PERSON" го чувам за първи път,явно Вие сте запознат с него доста добре...
Варненец на 19.05.2016 в 22:50
Жалко за нас, които навремето се гнусяхме от фестивал "Ален мак" и комунистическата нескопосана пропаганда, а после подскачахме по площадите, и махахме с ръчички към Хилари, Били и Челси при посещението им в София, наивно вярвайки, че ни носят чистата истина. Какво по-голямо разочарование от това, да осъзнаеш, че мечтата ти е била всъщност илюзия и да си принуден да замениш средата си от лъжи с такава от лицемерие.
Варненец на 19.05.2016 в 23:10
И точно както тъпата комунистическа пропаганда имаше опустошително обратен ефект от първоначално планирания, така си мисля, че също сега подобни безумия като тази евро-бутафория отваря очите. Мразех съветския казармено-манифестационен театър, но днес той ми изглежда далеч по-малко лъжовен от сегашната мазна "демократична" лукавост. Еднополярният свят създава монополизъм. А монополът създава тоталитаризъм. Този път не с революция, залпове и гърмежи, а тихо, бавно и подло
Вие, който за първи път чувате термина «yes-person», на 19.05.2016 в 23:18
сам казвате: «Това е състезание!» Ами точно това е цялата трагедия на начинанието — че се е превърнало в състезание. Културата е култура, защото е музика, поезия, литература, изобразително изкуство, пластика, театър, опера, балет и т.н., но не е спорт. Онова, което е спорт и се изразява в тренировки и състезания, се нарича физкултура. То е нещо по-друго. В разглеждания случай едно такова мероприятие, каквото е тоталния телевизионен неуспех в Стокхолм, би трябвало да е «култура», не «физкултура», а още по-малко — хазарт (също вид спорт, но обтягащ нервите, а не мускулите!). И в никакъв случай не бива да е политика, защото политиката, както успяхме да се убедим за сетен път, е вече явление от сферата на РАЗВРАТА. Развратът, особено когато е политически разврат, крие в себе си могъщ деструктивен потенциал. Той е в състояние да ликвидира нравствено огромни маси от хора, които безгрижно си седят пред телевизора и не разбират какво им правят. А това, че не знаете какво е «yes-person» не е голяма беда. Важното е да не допускате Вие да бъдете «yes-person». На български едно време имахме сходен термин — НАГАЖДАЧ.
дааа на 20.05.2016 в 07:16
Светът се поляризира, маските падат,вече сме лице в лице с измамата,остава ни да изберем просто между доброто и злото ,между красивото и грозното ,между пошлото и почтеното, между патриотизма и предателството и т. н. и т. н. и т. н. Ако нямаме и елементатен човешки критерии това означава че вече сме загубени.А такива "състазателни мероприятия" доказват,че посоката е поета .

Напиши коментар