- 10 Sep 2020
- 171
- 4
Във вихъра на обхваналите мислещата част от обществото политически битки деветдесетгодишнината на великия учен Юри Лотман мина незабелязано. В днешните условия, когато чувството на отчаяние или метафизична тъга може да обхване много прилични и по неволя политизирани хора, начинът на живот на Лотман се превръща в някакъв пример за подражание и утешение. Този начин е прост и едновременно с това сложен: да формираш около себе си пространство на свобода, един успореден свят, в който официозните бълнувания нямат място.
<p>В съветската история е имало хора, които са живели така, сякаш съветската власт не съществува. Някои от тях отвоювали правото си на собствена мисловна свобода чрез научни успехи и световна известност. При това те ползвали това си право по различен начин.</p>
<p>Физикът Пьотр Капица се осмелява публично да се застъпи пред Сталин за репресирания Лев Ландау и му помага да излезе от затвореността си. А физиологът Иван Павлов, без да подбира изразите си, максимално жестоко критикува властта и Сталин не посмява да репресира свeтовно известния учен.</p>
<p>Лотман, доста по-млад от Капица и Павлов, избира друг път на съжителство със съветската власт, по негово време тя е все пак „по-вегетарианска” от Сталиновата, но не по-малко вредна, а понякога и просто физически опасна за здравомислещите хора. През 1942 г., на фронта, той постъпва в партията. Тогава е двайсетгодишен. Той никога не е бил дисидент. Но предпочита полуемиграцията. „Полу”, защото географски провинциалният естонски град Тарту, където се премества от родния Ленинград през 1950 г., все пак влиза в състава на Съветския съюз. Но, разбира се, е много по-либерално място от северната столица.</p>
<p>Със силата на интелекта си и с личното си обаяние той превръща Тарту в място на свободната мисъл. Естонската провинция става един от най-значителните центрове на руската култура.</p>
<p>Освен това – почти като свързочник по време на война, който съединява проводниците със зъби, за да не се прекъсне връзката, той прави всичко възможно да не се прекъсне връзката между времената. Подпечатва дореволюционната руска култура с отхвърлящата я или вулгарно приспособилата я към идеологическите си задачи съветска съвременност.</p>
<p>Лотман става един от производителите на свобода в една несвободна страна. Такива производители на свобода в други области на живота са, например, социологът Юрий Левада и драматургът Александър Арбузов.</p>
<p>Тези хора, в същност, създават паралелни светове – може и да не са големи, може и да са относително затворени, но паралелни светове, дали много надежда и светлина.</p>
<p>Сега степента на външна свобода, при цялата нелепост на днешната й форма, е по-висока отколкото в които и да било съветски времена, с изключение на горбачовското. Но способността да игнорираш всяка власт е въобще много важна за всеки мислещ човек. Това не значи да си затваряш очите за случващите се безобразия, да затваряш душата си с капаци или гордо да се възправяш над низките обстоятелства на битието. Това значи да се опитваш да устроиш обкръжаващия живот по своите закони, като изхождаш от собствените си представи за добро и зло, за необходимо и неуместно. Това значи да създаваш пространство на свобода, като притегляш по естествен начин себеподобните си. Това означава да плетеш собствената си „социална мрежа”, като оставаш единица, неразтваряща се в тълпата.</p>
<p>Лотман доживя разпада на СССР и видя как Естония получи свободата си. Двама от трите му сина да успяха в различни години да поработят като депутати в естонския парламент. Неговите научни заслуги и научната му школа са, разбира се, много по-важни и по-материални, отколкото създаденият в процеса на работа и на живота му в Тарту остров на свободната мисъл. Днес, този съветски контекст, в който така трудно и така необходимо беше да съществуват производители на свобода, почти изчезна. По-точно, в Естония изчезна напълно, а в Русия се появяват отново нелепи опити страната да се превърне в пародия на съветската империя.</p>
<p>Но този опит на свободния свят в царството на несвободата в действителност не зависи от мястото и времето. Ние се превръщаме в роби на обстоятелствата, на кариерата или, обратно, на невъзможността или неумението да намерим подходящата работа. В днешна Русия над това се наслагва и откровеният политически идиотизъм на властта, с която мислещите хора отдавна имат и етически, и естетически разногласия. Производителите на свобода могат сами (а дават шанс и на други) да променят собствените си координати на битието. Те вкарват в тези координати истината и вечността като недостижими, но неотменни величини. Те карат хората да мислят не какво ще наследят, а каква следа ще оставят след себе си.</p>
<p>Една от областите на научния интерес на Лотман беше поведението, както бихме се изразили днес, на елита в пушкинова Русия. В известен смисъл тези лотманови занимания бяха дори историческа реконструкция на политологията. Поведението на нашите елити, особено когато се намираме в едно време с тях, не е така интересно за препариране.</p>
<p>Ясно е само, че засега чест и свобода за тях са празни патетични думи на неудачници. В истинския, не измислен човешки живот има трагедия, позор, полет и падения на духа, но няма „успешност” и „развитост”.</p>
<p>Колкото повече хора започнат да живеят, удържайки в хоризонта на съзнанието си истинските, надвременните ценности, толкова по-леко ще се справяме с пристъпите на политическо отчаяние. Над свободния човек няма друга власт, освен властта на собствената му представа за света. На неговите въпроси и отговори. На духовните му търсения. Да се живее е много трудно, но пък и никой не е обещавал, че ще е леко.</p>
<p><em>Текстът е публикуван на руски език в сайта <a title="gazeta.ru" href="/admin/gazeta.ru">gazeta.ru</a>, а на български във <a title="http://www.kultura.bg/bg/article/view/19451" href="http://www.kultura.bg/bg/article/view/19451">в. "Култура".</a></em></p>
