Започват пазарлъците за постовете в новата Европейска комисия

<p>Очаква се в нея да има едно малко мнозинство от консерватори, седем или осем либерали и около шестима социалисти - общо 27 комисари, по един от всяка страна-членка.</p> <p><strong>За да удовлетвори либерал-демократите, Барозу обеща да създаде портфейл "справедливост и основни права", който вероятно ще бъде даден на тях.</strong></p> <p>Групата на либералите изигра много важна роля при преизбирането на Барозу през септември, затова е нормално той да се съобрази с техните искания, обяснява източник от Брюксел. Португалецът обаче трябва да се съобрази и с претенциите на левицата, като се има предвид, че социал-демократите са втората сила в европарламента. Те вече отбелязаха победа с избирането на Катрин Аштън за външен министър на ЕС. Барозу възнамерява освен това да отдаде заслужено място и на жените във втория си екип. Досега седем страни-членки са издигнали кандидатурата на жени, в това число и България, която номинира външния министър Румяна Желева. <br /> Ноите еврокомисари ще трябва да изчакат края на януари, дори февруари 2010 г. за да заемат постовете си. Изключение от това ще направи Катрин Аштън, която ще встъпи в длъжност на 1 декември, когато влиза в сила Лисабонския договор.</p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="text-decoration: underline;"><strong>Правомощията на новия председател на Европа и на върховния представител за външните работи</strong></span></p> <p><strong>Досега председателството на Европейския съвет беше ротационно.</strong> То се упражняваше последователно от страните-членки за срок от шест месеца. Постът на постоянния председател, както и на шефа на външната политика на общността, се въвеждат с Лисабонския договор.</p> <p><strong>НАЧИН НА НАЗНАЧАВАНЕ:</strong> Постоянният председател на Европейския съвет се избира с квалицифицирано мнозинство от съвета за срок от две години и половина, като той може да бъде преизбран само веднъж. Квалифицираното мнозинство се постига, ако бъдат събрани 255 от общо 345-те гласа в Съвета (Франция, например, има 29 гласа), ако представлява мнозинството от страните-членки и най-малко 62% от населението на Европейския съюз. В случай на затруднение да упражнява поста или на тежка грешка, Европейският съвет може да сложи край на неговия мандат по същата процедура. След всяко заседание на Европейския съвет постоянният председател трябва да представи доклад пред Европейския парламент. Той не може да заема политически пост в родната си страна.<br /><br /><strong>ФУНКЦИИ:</strong> Противно на това, което името на този пост може би внушава (president), постоянният председател на Европейския съвет не е президент на Европа.<br />Теоретично, Лисабонският договор ограничава неговите пълномощия до председателството и подготовката на Европейския съвет и неговите четири годишни срещи. Съставен от държавните лидери на страните-членки, от неговия постоянен председател и председателя на Европейската комисия, Европейският съвет определя общата ориентация и политическите приоритети на Европейския съюз. Въпреки това, съветът няма законодателна роля. Според Лисабонския договор председателят трябва да подпомога и "улеснява постигането на консенсус в рамките на съвета". Също така той представлява Европейския съюз на международни срещи. <br />Според наблюдатели ролята на постоянния председател на съвета ще зависи и от международния авторитет на титуляра на този пост, който може да се опита да разшири своите компетенции.<br /><br /><strong>Постът "Върховен представител за външната политика и общата сигурност" беше създаден по силата на Амстердамския договор от 1997 г.</strong> и беше поверен на Хавиер Солана, бивш министър на външните работи на Испания и бивш генерален секретар на НАТО. С Лисабонския договор този пост беше преименуван "Върховен представител за външните работи и политиката на сигурността".<br /><br /><strong>НАЧИН НА НАЗНАЧАВАНЕ:</strong> той се избира с квалифицирано мнозинство от Европейския съвет. Той има статут на заместник-председател на Европейската комисия и заедно с другите комисари се подчинява на вота на одобрение на Европейския парламент. <br /><br /><strong>ФУНКЦИИ:</strong> Лисабонският договор разширява неговите компетенции, които досега бяха разклатени от Европейската комисия и ротационното председателство на Европейския съвет. Постът на върховен представител по външната политика и сигурността и на европейски комисар по външните отношения се сливат. Новият шеф на европейската дипломация ще заседава в Европейската комисия и ще бъде един от нейните заместник-председатели. Той ще има също двойната роля на председател на Съвета на външните министри от общността и ще участва в заседанията на Европейския съвет.<br /><br /><strong>В подкрепа на този пост се създава нова дипломатическа европейска служба,</strong> която ще функционира на базата на ресурсите на институциите на Европейския съюз и на страните-членки. <br />Разграничението между постоянния председател на Европейския съвет и върховния представител по външната политика и сигурността е йерархично. Постоянният председател ще очертава общите рамки на външната политика на ЕС, докато върховният представител ще ги изпълнява.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>