Франция и Германия срещу Гърция, България спасява правото й на глас в ЕК2014-04-23 13:18:09 | Прочитания: 1398 | Коментари: 5 Принтирай Изпрати
Автор: Керстин Гамелин, Раймунд Льов, Süddeutsche Zeitung
Меркел и Саркози са били на път да лишат страни като Гърция от правото на глас в ЕКМеркел и Саркози са били на път да лишат страни като Гърция от правото на глас в ЕК В своята книга "Европейските кукловоди“ авторите Керстин Гамелин, кореспондент в Брюксел на авторитетния "Зюддойче Цайтунг", и Раймунд Льов, ръководител на бюрото на австрийската телевизия ORF в Брюксел, разкриват как се вземат решенията в столицата на Европа, след като са се добрали до строго поверителни протоколи. В няколко поредни публикации ще представим откъси, които разкриват важни моменти от политиката на Европа и начина, по който са вземани решенията в Брюксел.
<p>Каква глобална роля трябва да играе ЕС?</p>
<p>По време на срещата на върха на 16 септември 2010 г. държавните и правителствените лидери дебатират за стратегическата ориентация на Европа.</p>
<p>Протоколите "Античи" свидетелстват, че всички разпознават слабата външнополитическа позиция на Европа, но никой не показва готовност да промени нещо.</p>
<p>"Европа трябва да престане да се отслабва сама", казва Херман ван Ромпой.</p>
<p>"Европа се подценява, твърде малко кохерентност и последователност. Твърде малко стратегическо мислене", оплаква се президентът на ЕС в почивката.</p>
<p>От САЩ той желае да получи спазването на основни принципи – като например да няма вече никакви изненади.</p>
<p>А какво гласи диагнозата на президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу:</p>
<p>"Знаем какво искат партньорите ни от нас, но не знаем какво ние искаме от тях". </p>
<p>И двамата политици са наясно, че заради раздробеността и многото отделни държави Европа се възприема от останалата част на света като по-скоро среден играч.</p>
<p>И такъв малък играч не може да очаква много повече от Вашингтон от това поне да няма големи изненади.</p>
<p>Но разкритията на бившия служител на тайните служби Едуард Сноудън показаха на политиците от Стария континент три години по-късно, че дори това скромно искане не е изпълнено.</p>
<p>Първият държавен ръководител, който взема думата, е Никола Саркози. Той се вижда в ролята на диригент на едно световно правителство.</p>
<p>"Имаме нужда от място, в което големите лидери да могат да говорят за систематичните проблеми. Можем ли да продължим да работим без световна валутна система? Как ще бъдат определяни цените на първичните ресурси, като нефта и селскостопанската продукция?"</p>
<p>Французинът иска Брюксел да постави под въпрос водещата роля на САЩ в Международния валутен фонд и в Съвета по сигурност на ООН. И нарича това с високопарните думи "gouvernance mondiale" (управлението на света).</p>
<p>Ангела Меркел обаче има съображения срещу амбициите на Саркози.</p>
<p>"Ние имаме и двустранни интереси и сме конкуренти в областта на търговията. Затова и не може винаги да сме единни".</p>
<p>Това е типична германска реакция.</p>
<p>Меркел смята, че икономиката управлява света. Федералната република успешно делегира политиката по сигурността на НАТО и на САЩ.</p>
<p>Но Германия още не се е настроила към новата реалност, в която Америка се чувства по-малко отговорна за европейските си приятели, отколкото във времето на Студената война. </p>
<p><em><strong>Следва: К<span style="font-family:arial,non-serif; font-size:13.63636302947998px">ой наистина има думата в ЕС?</span></strong></em></p>