Утре в Брюксел се решава съдбата на Гърция

<p>Според "Дневник" причината за отлагането са противоречията, преди всичко между Франция и Германия, за начините, по които това може да бъде постигнато. В началото на октомври германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози обещаха, че до края на месеца ще са готови с решения за справянето с кризата, като първоначално срещата на Европейския съвет беше насрочена за 17 и 18 октомври, но Брюксел я отложи за тази неделя, за да даде повече време на европейските лидери.</p> <p>А една от основните причини за отлагането бе, че инспекторите от т.нар. "тройка" (ЕС, Европейската централна банка и МВФ) все още не са представили доклада си за ефективността на мерките, приети от Гърция за справяне с дълговата криза, но след като в четвъртък излезе предварителният отчет, стана ясно че окончателният ще е готов за срещата в неделя.</p> <p>В сряда вечерта френският президент Никола Саркози пристигна във Франкфурт, за да се срещне на следващия ден с Ангела Меркел и оттеглящия се президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише, като срещата се проведе по време на церемонията по изпращането му. В разговорите се включиха още неговият наследник Марио Драги и управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард.</p> <p>На срещата двете водещи икономики в Еврозоната направиха опит да се споразумеят не само относно увеличението на спасителния фонд (ЕФФС), но и за начина, по който ще бъдат рекапитализирани европейските банки. А освен това е бил обсъден и размерът на загубите, който ще се наложи да претърпят гръцките кредитори.</p> <p>Именно на тази среща Германия е започнала сондажи за ново отлагане на ключовата среща. От съвместното комюнике на Германия и Франция, пуснато късно вечерта в четвъртък, стана ясно, че среща на ЕС на върха все пак ще има в неделя в Брюксел, но на нея няма да бъдат подписвани никакви споразумения, това може да стане на втора среща, която трябва да се проведе най-късно до следващата сряда.</p> <p>Междувременно финансовите пазари растяха през изминалата седмица, движени от очаквания, че европейските лидери ще изготвят стратегия за овладяване на дълговата криза, което ги поставя под огромен международен натиск за предприемане на решителни мерки срещу кризата. Освен това настроенията на пазарите се диктуват от очаквания за предстоящата среща. Това означава, че ако разногласията не бъдат преодолени в следващите дни, ситуацията може да излезе извън контрол.</p> <p>Различията между Франция и Германия са наистина значителни. Двете водещи икономики в Еврозоната не могат да се споразумеят не само относно увеличението на ЕФФС, но и за начина, по който ще бъдат рекапитализирани европейските банки. Спорен остава и въпросът относно размера на загубите, които ще бъдат наложени на гръцките кредитори.</p> <p>Франция все още държи на предложението си ЕФФС да бъде превърнат в банка и да получи подкрепа от ЕЦБ, но и централната банка и германското правителство са против нея. Меркел се противопоставя на идеята поради политическия натиск, на който е подложена управляващата й коалиция. Бундестагът не желае да приеме предложения, които ще увеличават средствата, които Германия отпуска за спасяване на Еврозоната, или такива, които ограничават независимостта на ЕЦБ.</p> <p>&nbsp;<br />Какво трябва да бъде постигнато в процеса на преговори</p> <p>Увеличението на ЕФФС</p> <p>Спасителният фонд не може да се увеличи директно с отпускане на повече средства от правителствата на Еврозоната, тъй като, ако това стане, някои от страните могат да загубят високите си кредитни рейтинги. Затова се мисли как да се увеличи ефективността на наличните 440 млрд. евро. Последната лансирана идея е когато дадено правителство желае да емитира облигации, то да заеме 20% от сумата от ЕФФС, с които да гарантира вложенията на инвеститорите.</p> <p>Този план ще успее да повиши доверието на пазарите, но ще повиши дълговете на страните членки. До този момент Франция и Германия не са заявили публично, че ще подкрепят идеята. Берлин вече се обяви против плана EFSF да стане банка и да увеличи размера си с помощта на неограничените ресурси на Европейската централна банка, който се подкрепяше от Париж.</p> <p>&nbsp;<br />Рекапитализирането на банките</p> <p>Основният въпрос е откъде ще дойдат парите. Досега ЕЦБ помагаше на финансовия сектор, но огромната нужда от ликвидност притесни пазарите и срина акциите на компаниите от сектора. За да се намери решение, трябва да се определят три фактора: как да се изчисли въздействието на дълговата криза върху всяка банка, от колко допълнителен капитал ще се нуждаят те и дали трябва да го наберат сами, или да бъдат финансирани от правителствата.</p> <p>Общоевропейският банков регулатор прецени, че коефициентът за капиталова адекватност на кредиторите трябва да нарасне до 9%. В зависимост от това с какъв капитал ще се постигне тази цел прогнозите за финансовите нужди на сектора варират от 80 до 300 млрд. евро. Очаква се германските банки да успея да наберат средствата самостоятелно. Това обаче не важи за финансовите компании от повечето останали членки на съюза.</p> <p>Отписване на гръцки дълг<br />&nbsp;<br />Въпросите са с колко и как ще бъде намален. Засега няма конкретен размер, но се говори за между 40 и 60%. През юли бяха договорени 21 на сто, но те се оказаха недостатъчни. Първият възможен механизъм е да се използват спасителните средства за обратно изкупуване на стари дългови книжа на сегашните им стойности. Някои от тях се търгуват на около 40% от номинала.</p> <p>Идеята, която подкрепя Франция, е отписванията да станат "доброволно". Възможно е обаче кредиторите да не се съгласят на толкова големи загуби. Германия пък клони към по-сериозна форма на фалит. Или кредиторите просто да се уведомят, че ще получат например 50% от вложенията си. Третият и най-вероятен сценарий е да се фиксират лихвите и срокът на падежа на съществуващите книжа. По този начин първоначалните 21% лесно могат да станат 50.</p>