- 10 Sep 2020
- 43
- 0
Лидерите по цял свят усилено дебатират възможността за налагане на зона, забранена за полети, в опит да се спре растящото насилие в Либия. Някои се позовават на Босна, където НАТО изчака прекалено дълго преди да защити цивилното население в средата на 90-те години. Други припомнят за Руанда, където президентът Бил Клинтън изрази съжаление, че не е действал навреме, за да опази невинните жертви. Но проблемът е, че днес в Либия сме по-близо до трагедия, която наподобява събитията в южен Ирак по времето на първата война в Персийския залив. Докато коалиционните сили разгромяваха иракската армия през февруари 1991 г., президентът Буш-старши насърчаваше иракския народ да „вземе нещата в свои ръце и да свали диктатора Саддам Хюсейн от власт”. Когато иракските шиити, кюрди и араби християни въстанаха срещу техния брутален диктатор, те вярваха, че америнаските сили ще ги защитят срещу превъзхождащите ги многократно войски.
<p>Когато иракските хеликоптери и елитни армейски подразделения започнаха клането срещу собствения си народ, коалиционните сили останаха на местата си. Светът гледаше безпомощно избиването на хиляди иракчани.</p>
<p>Ситуацията днес в Либия не е по-различна. Вдъхновени от случилото се в Тунис и Египет, либийците се надигнаха спонтанно срещу четиридесетгодишния репресивен режим на полковник Муамар Кадафи. Образите, които изникват в съзнанието ми са същите – обикновени хора, изправили се срещу въздушната мощ и добре въоръжената армия на автократичния режим, разчитайки че свободният свят ще ги защити от клането, след като същият този свят ги поздрави и се възхити на смелостта им поне на думи.</p>
<p>Засега силите на Кадафи използват военновъздушната си мощ внимателно и предпазливо. Все пак Кадафи е умен. Опасявам се, че той или предпочита да обезкърви опозицията, пред това да предприема пълномащабни кръвопролитни военни действия, или чака светът, макар и с неохота, да му даде възможност да действа. Тогава той може да започне с убийствата на хиляди цивилни.</p>
<p>Не трябва да чакаме това да се случи. Трябва да предприемем конкретни стъпки сега, затова трябва да сме готови да наложим зона, забранена за полети незабавно, ако Кадафи започне да използва военните си самолети за избиването на невинни граждани. Дипломатическите усилия трябва да се съсредоточат върху постигането на широко съгласие за обявяването на тази ззбранена за полети зона.</p>
<p>Най-важно е да получим разрешението за това от ООН, където дебатите за приемане на резолюцията, даваща подобно позволение, трябва да започнат незабавно. Китай и Русия изразиха своите несъгласия. Ако Съветът за сигурност не успее да постигне съгласие по подобна резолюция, онези от нас, които са твърдо решени да защитят либийските граждани, ще бъдат изправени пред трудния избор да предприемат военна интервенция.</p>
<p>Затова дипломатическите ни усилия трябва да се разпрострат отвъд ООН. Подкрепата на НАТО и Африканския съюз в случая може да се окаже много важна. За да избегнем упрека, че НАТО или Съединените щати атакуват поредната мюсюлманска страна, се нуждаем от подкрепата и на арабския свят.</p>
<p>На този фронт се забелязват обещаващи сигнали. Шест арабски страни от Съвета за сътрудничество на страните от Залива призоваха ООН да наложи зона, забранена за полети. Арабската лига може да вземе решение в подобна посока тези дни. Мюсюлманските държави също трябва да подпрепят подготовката за военна интервенция, ако спиралата на насилието излезе от контрол.</p>
<p>Кадафи не би трябвало да бъде оставян да си мисли, че може да избива собствения си народ безнаказано. И не би трябвало да бъде оставян да нанася смъртоносни удари със своята военна авиация. Ако ООН не успее да прокара резолюция за налагането на зона, забранена за полети, тогава Съединените щати, техните съюзници от НАТО и арабския свят трябва да са готови да предотвратят клане, подобно на случилото се в Сребреница през 1995 г., когато бяха избити 8000 мъже и момчета.</p>
<p>Налагането на зона, забранена за полети, може и да не се окаже панацея. Навярно това няма да успоки нещата, ако в Либия започне мащабна гражданска война. Но поне ще премахне възможността за нанасяне на въздушни удари и ще съхрани живота на цивилното население. Това е инструмент, който трябва да сме готови да използваме, ако ситуацията го налага и ще даде сигнал на опозицията, че не е сама.</p>
<p>Преди да вземем това решение, международната общност трябва да осигури хуманитарни помощи и медицински средства на бунтовниците в източна Либия. Не трабва да позволим те да бъдат сразени.</p>
<p>Това, от което трябва да се предпазим, е да използваме американски наземни сили, защото никой не иска да вижда войските на Съединените щати, затънали в още една война, особено в поредната мюсюлманска страна. И както вече сподели президентът Обама, ние не трябва да лишаваме либийския народ от възможността да извоюва собствената си свобода или да позволим на Кадафи да си търси изкупителна жертва или виновник.</p>
<p>Може би реалната заплаха за налагането на зона, забранена за полети, ще накара пилотите на Кадафи да се въздържат от използването на хеликоптери и изтребители за избиване на собствения им народ. Ако обаче това не се случи, ние трябва да сме наясно, че ще се наложи да поведем свободния свят в битката за предотвратяването на лишеното от всякакъв смисъл избиване на либийски граждани от един луд човек, склонен да използва военна сила. Също така трябва да сме наясно, че Съединените щати – както беше в Босна и Косово – застават срещу един главорез, който избива мюсюлмани.</p>
<p><em><strong>*Джон Кери е сенатор-демократ от Масачузетс и е председател на Сенатската комисия за външни отношения. Той беше кандидат за президент от Демократическата партия през 2004 година срещу тогавашния президент Джорж Буш-младши. </strong></em></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
