- 10 Sep 2020
- 136
- 17
За ГЕРБ бюлетина ще пуснат 33.2 % от хората, които ще гласуват в неделя, за БСП - 22.7 %, за ДПС - 13.3 %, за „Атака“ - 8.7%, за Синята коалиция – 6.5%, за НДСВ – 3.9%, за "ЛИДЕР с „Новото време" - 3.7%, за РЗС - също 3.7%. Това сочат данните от национално представително изследване на Центъра за анализи и маркетинг, направено в периода 26-30 юни между 1209 граждани. Разпределението е за пропорционалната листа, за мажоритарните кандидати на всяка партия, с изключение на НДСВ, ще гласуват по-малко привърженици на съответните партии. 11.1% от хората, които ще гласуват, не отговарят какъв мажоритарен кандидат ще предпочетат.
<p><strong>Пет партии ще бъдат представени със сигурност в Народното събрание, останалите три са под въпрос</strong>, каза директорът на Центъра Юлий Павлов. Според него шансът за тях е 50:50. „<em>Има съображения извън социологията, които сочат, че те ще направят необходимото, за да си осигурят липсващите гласове</em>“, посочи Павлов.</p>
<p><strong>В следващия парламент ГЕРБ ще има между 86 и 103 депутати, БСП - между 55 и 68 депутати, ДПС – между 33 и 38, „Атака“ - между 19 и 22, Синята коалиция – между 13 и 16.</strong> Нула или между 8 и 10 народни представители ще имат НДСВ, ЛИДЕР с „Новото време“ и РЗС. Разликите са толкова големи, защото не се знае колко партии ще влязат в парламента и как ще се разпределят мажоритарните мандати. ГЕРБ ще има между 14 и 19, БСП – между 6 и 11, а ДПС – 5 или 6. Сигурна е победата на ГЕРБ в мажоритарния вот в трите столични района, в Пловдив – град и в Стара Загора. Най-оспорвана ще е битката в Сливен, Ловеч, Монтана и Благоевград. В Бургас пробив може да направи „Атака“, тъй като мажоритарният претендент на ГЕРБ Божидар Димитров не мобилизира достатъчно десни избиратели и може да загуби от Волен Сидеров. ГЛАСОВЕ припомня, че преди дни Комисията по досиетата разкри, че той е имал три агентурни псевдонима в ДС - Кардам, Тервел и Телериг.</p>
<p><strong>Юлий Павлов прогнозира нови избори през есента.</strong> „Не виждам конфигурация за съставяне на правителство, независимо дали в парламента ще влязат нула, една, две или три малки партии“, каза той. Ако след изборите няма възможност за съставяне на дясно-центристко правителство, <strong>49.6 % от анкетираните се обявяват за разпускане на парламента и предсрочни избори, а само 27.2 % искат коалиция ГЕРБ-БСП.</strong></p>
<p><strong>Ако имат възможност да посочат министър-председател на страната, 25.1% избират Бойко Борисов.</strong> Анкетираните са отговаряли на отворен въпрос, без посочени варианти. Точно толкова е и подкрепата за ГЕРБ на отворен въпрос. Сергей Станишев са посочили 12.2%, а БСП предпочитат 15-16 процента. Симеон Сакскобугготски са посочили 2.9%, толкова е и твърдото ядро на НДСВ. Иван Костов се предпочели 1.8%, а Мартин Димитров – 0.4%, т.е., двамата заедно събират много по-малко от потенциала за Синята коалиция. „Очевидно, хората, които гласуват за Синята коалиция, не си представят нито Иван Костов, нито Мартин Димитров като премиери“, коментира Павлов. Същото е положението и с Волен Сидеров.</p>
<p><strong>Промяна в рейтинга на политиците няма, но този път нито един от тях няма положителен рейтинг.</strong> Навсякъде недоверието изпреварва доверието, само при Бойко Борисов нещата са сравнително изравнени – 45.6% доверие и 47.2% - недоверие. На второ място е Георги Първанов с 42.5% доверие и 52.3% недоверие. Трета в класацията е Меглена Кунева.<br /><strong>„Антиклубът на политици с над 80% недоверие нараства“, каза Павлов. С над 85% недоверие са двама политици – Иван Костов - с 85.9% и Ахмед Доган – с 85.4%.</strong> В „клуба“ са още Волен Сидеров - 80.2%, Мартин Димитров - 80.8%, Любен Дилов–син - 80.8%, Красимир Каракачанов – 83%, Анастасия Мозер – 82.5%, Христо Ковачки – 81-2%.</p>
<p><strong>От Центъра за анализи и маркетинг очакват в неделя да гласуват между 3.5 и 4 милиона души.</strong> Това са 64.8% от живеещите в страната, а според списъците на ЦИК – между 51% и 57%. Юлий Павлов изтъкна, че такава избирателна активност изобщо не е ниска, на пръсти се броят европейските страни, в които гласуват над 60% от живеещите в тях. „Митът за ниската избирателна активност се поддържа от неуспели политици, на които избирателите са им виновни“, подчерта директорът на Центъра. Той не очаква от Турция да дойдат повече от три мандата. Досега в Турция са гласували 40-50 хиляди души, което е давало 2-3 мандата на ДПС. А при сегашния закон за избор на един депутат ще са нужни повече гласове - 16-17 хиляди, защото пропорционалните места са 209, а не 240, обясни Павлов.</p>
<p> </p>
