Шефът на СБХ за скандала с почетното членство на Борисов: Понякога да премълчиш се оказва по-трудно, но по-умно

<p>ОТВОРЕНО ПИСМО<br />от Любен Генов &ndash; председател на СБХ<br /><br />Повод за отвореното писмо ми дават изявленията в медиите на професор Минеков, председател на Контролната комисия на СБХ, и опитите му за скандализиране на предложеното от ръководството на Съюза на българските художници почетно членство&nbsp; на министър-председателя г-н Бойко Борисов и министъра на културата г-н Вежди Рашидов.&nbsp; Подчертавам, че въпреки длъжността си на председател на СБХ обръщението, което правя, не е официално и изразява личните ми разсъждения по темата.&nbsp;&nbsp;</p> <p>Няколко думи относно почетното членство, с което Съюзът на българските художници може да удостоява. Надявам се да внеса малко яснота. Това отличие е възстановено от Общото събрание на СБХ&nbsp;&nbsp; през 2004 г. Цитат от устава: &bdquo;Почетни членове на Сдружението могат да бъдат физически лица, които имат принос в развитието на дейности, свързани с целите на сдружението&rdquo;; &bdquo;Почетното членство възниква по решение на Управителния съвет след приемане на отправена покана&rdquo;. Досега СБХ е удостоил с почетно членство&nbsp; г-жа Симон Брюно (2006),&nbsp; г-н&nbsp; Волфганг Шрайнер&nbsp; (2008)&nbsp; и&nbsp; г-н Хано Хадвигер (2009), като нито един от тях не е художник и ще си позволя да кажа, че по мое лично мнение заслугите им, въпреки значимостта си, не са били съдбовни за осъществяване дейността на СБХ. Гласувани са единодушно. <br />Ще цитирам пак част от устава с цел яснота по отношение на приоритетите в дейността на съюза. Първа точка от чл.6, свързана с основните цели на СБХ, гласи: &bdquo;Да съдейства за развитието на българските изобразителни изкуства и изкуствознанието, както и за популяризирането им в страната и чужбина&rdquo;. Цитирам и точка втора: &bdquo;Да обединява и защитава творческите и професионални интереси на своите членове, да подпомага творческото и професионалното им развитие&rdquo;. Първа точка от чл.7 за средствата за постигане на целите гласи: &bdquo;Организира общи, колективни и индивидуални изложби на български и чуждестранни художници&rdquo;.</p> <p>Достатъчно е да се върнем само 40 години назад в историята на СБХ, двайсет от които са категорично в условията на демократично развитие на държавата ни, за да видим, че осъществяването на целите и прилагане на средствата за постигането им са почти изцяло свързани с функционирането на изложбения комплекс на &bdquo;Шипка&rdquo; 6. Логичен е изводът, че без &bdquo;Шипка&rdquo; 6 съществуването и дейността на СБХ са обречени. Но и животът на тази галерия с национално и международно значение за културата ни също е тясно свързан със СБХ.</p> <p>Основните фактори, които затрудняваха дейността й, бяха съдебните спорове около неяснотите по собствеността. Затова външни инвестиции практически не беше възможно да бъдат привличани. Защо са ни необходими тези средства? За ремонт!</p> <p>Въпреки трудностите СБХ винаги се стремеше да бъде добър стопанин и успяваше, доколкото бе по силите му и с максимума, до който се разпростираха средствата му, често свръх възможностите.</p> <p>В настоящия момент, след доста години, след много наши действия, предизвикани или предопределени, след куп стечения на обстоятелствата, след много усилия на най-различни нива е факт едно решение на Министерски съвет, с което медиите и обществеността бяха вече запознати. Понеже много често се спекулира в тълкуването на онова, което се случва, си позволявам да повтарям вече казани неща. Не само по мое мнение, вземането на това решение на МС беше жизнено важно за организацията ни и ще доведе до отваряне на възможности най-после да се разрешат&nbsp; натрупани с десетилетия проблеми. Това събитие според мен е достатъчно значимо и отговаря на критериите, които дават основание на ръководството на СБХ да отправи предложението до премиера и до министъра на културата за почетно членство.</p> <p>Решението за връчването на това отличие не е нищо повече от знак на благодарност към личности, които имат заслуга. В това решение не виждам нищо унизително за СБХ. То е&nbsp; взето от членовете на Управителния съвет с необходимото мнозинство (само един е гласувал &bdquo;против&rdquo;, а един от всички гласували &bdquo;за&rdquo; е с особено мнение), съгласно чл.33 т.5 от устава на СБХ и телефонна връзка. Аз съм гласувал &bdquo;за&rdquo; и решението ми е взето без нечий натиск или влияние. Подобна практика не е необичайна, предвид и честите пътувания на голяма част от колегите. Трябва да ви уверя, че в телефонната и интернет връзка с далечен Китай няма никакъв проблем, независимо от учудването на Слави Минеков, че сме успели да се свържем с нашата колежка там.</p> <p>В мандата на новото ръководство гласуванията в УС се протоколират поименно. Заради отправените критики трябва да подчертая, че това са достойни хора, за които мога да гарантирам, че не са нито сервилни, нито са политически слагачи и подмазвачи и, доколкото знам, винаги са вземали решенията си по собствена воля и без натиск.</p> <p>Естествено не подлагам на съмнение достойнството на всеки, който би бил против подобно решение, но не мога да приема чрез нечие лично несъгласие и антипатия към определени хора да се разпалва обществен скандал. На пръв поглед обосновката на проф. Минеков е разбираема и никак не ми се иска в мотивите да виждам уреждане на лични сметки или вадене на политически дивиденти. Опитвам се да проумея агресивността на подобно поведение, разбирам непримиримостта на някои хора, но не мога да разбера кому е нужно с толкова нестихваща енергия да се раздухва скандал, чрез който сякаш целенасочено (надявам се да не е така) се петни името на една творческа организация. Сигурно ще ми се възрази, че критиките са не към организацията, а към нейното ръководство, сиреч и към мен. Да, никой не е безгрешен, но в случая се скандализира легитимно взето решение. Случайно ли е, че тази активност беше предшествана в последните месеци и от други медийни изяви, наситени с остър сарказъм, ирония и открита неприязън, насочени към съвсем конкретен адресат. Нямам нищо против свободата на всеки да&nbsp; изразява&nbsp; лични позиции, но това си има своите граници и като един от всички членове на СБХ категорично не съм съгласен да се въвлича целият съюз&nbsp; в подобни жалки ситуации на публично оплюване. Слави Минеков е уважаван наш колега (от мен поне със сигурност), председател на Контролната комисия, но и като такъв още по-малко има правото да въвлича организацията, за която работи, в скандал. В прерогативите на тази комисия е да следи и контролира спазването на устава, законовите разпоредби, изпълнението на решенията на ръководството на СБХ и т. н., но никъде не се и упоменава правомощието да прави публични изявления и да скандализира решенията на ръководството. Не мога да приема по друг начин неговите изявления освен като лични.</p> <p>Държа да уверя, тъй като имаше подобни тълкувания, че не е упражняван натиск от когото и да било за удостояването на г-н Бойко Борисов със званието. Решението излиза от Изпълнителното бюро на СБХ. Абсурдно звучи да се пита и да се търси точно кой го е предложил, едва ли не за да му се държи сметка, сякаш е виновен за нещо. Живеем в демократична държава и имаме право на свободно мнение и убеждения. Нека се уважаваме дори и с различията в позициите си. Нека да не превръщаме несъгласията си в грозни сблъсъци.&nbsp;&nbsp;&nbsp;</p> <p>Не се притеснявам да го кажа отново &ndash; според мен заслугата е безспорна, въпреки опитите тя да бъде омаловажена и намерението да се изрази благодарност да беше охулено и скандализирано. Да, наистина Бойко Борисов и Вежди Рашидов са едни от многото държавни служители, които в този случай просто са си свършили работата. Но те можеха пак да си свършат чудесно работата и без да решат нашия проблем, така както&nbsp; правеха много правителства преди тях. (Има съдебни инстанции &ndash; оправяйте се!) Съжалявам, че трябва пак да повтарям неща, казани толкова много пъти, но нали все пак си спомняте, че това беше проблем и за една, бих казал, по-важна по отношение бъдещето на нацията институция,&nbsp; каквато е СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Освен чрез съдебни дела този заплетен от държавата казус можеше да бъде разрешен само от държавата. Да, г-н Минеков е прав за заслугата на ректора на университета проф. Илчев, който пое инициативата заедно с проф. Мирчев като председател на СБХ, да се води диалог за извън-съдебно споразумение и разрешаване на проблема на ниво Министерски съвет.</p> <p>Но това е изтъквано многократно и на заседанията на УС, и в медиите. Няколко пъти се появи въпрос за това как може Министерски съвет да отменя решения на съда. За съжаление Слави Минеков не отговори достатъчно ясно, въпреки че е добре запознат, така че се налага да обясня. Министерски съвет не е отменил съдебно решение &ndash; това е невъзможно, решението си е в сила, но то е по дело за пропуснати ползи и точна информация за това е публикувана вече. Това, което МС може, е да деактува имот и да прехвърля правото на собственост. Не е без значение, че точно това правителство пожела да проумее и да се трогне от факта, че нашият съюз с десетилетна история през цялото си съществуване, и в предишните условия, и още по-важно в настоящите, водеше и води културна политика от национално значение, въпреки характера си на частно сдружение, което спокойно би могло да си развива дейността (по закон) само в частна полза. Някой да си спомня в хилядите изложби през десетилетията в залите на &bdquo;Шипка&rdquo; 6 да се е влизало със заплащане на вход, както е например другаде? Няма такъв случай. В същото време от 1990 година насам организацията ни се справя сама с бюджета, който изложбена дейност от такъв мащаб изисква. Вярно, че невинаги сме успявали да достигаме най-високото ниво, но винаги сме поддържали степен, гарантираща ни достойното представяне. Разбира се, че точно тук са се случвали и стотици великолепни изложби, които завинаги ще останат в историята.</p> <p>За кой ли път ще трябва да спомена на онези, които гледат на СБХ като на някаква тоталитарна структура и издънка от миналото: в СБХ не влизат средства от държавата, с изключение на десетина хиляди лева годишно (в най-добри случаи), отпуснати за изложби, след като за тях кандидатстваме по общи програми в Столична община или Министерство на културата, откъдето се субсидират още десетки културни изяви във всички области на изкуството. За съжаление все още има хора в България, които си мислят, че ние, художниците, си лежим безгрижно по етажите на &bdquo;Шипка&rdquo; 6 и някъде отгоре ни се спускат милиони, с които си редим изложби, а остатъците ги прибира УС. Ръководството на СБХ няма за какво да се подмазва на правителството, както ни критикуват. Това, което то направи за нас, е факт, а ние му дължим благодарност. Толкова. Ничие достойнство не е накърнено, ничия свобода не е отнета. На когото не му харесва да бъде член на СБХ, нека не бъде. Който не е бил съгласен с нещо, винаги е имал възможността да реагира и да бъде чут.</p> <p>Жалко е, когато човек не може да превъзмогне своето его и си позволява, воден от него, да прави публични скандали. Жалко, че винаги има и жадни за скандали консуматори.&nbsp; Ако наистина настоящото ръководство със свое решение е навредило на организацията, то има Общо събрание, има правила за свикването му и в негово право е да си избере друго, по-достойно. Само се питам кой навреди повече &ndash; ръководството с решението си или реакцията на един от нас, който направи от това скандал. Не виждам и нищо нередно в това да благодариш, когато има защо. Една работа може и да не бъде свършена, а би могла да е и добре, и зле свършена. Защо да е унизително да благодариш за добре свършената работа? Защото някой не ни е симпатичен, за това ли? Обвинени сме, че се подмазваме на властта, че вършим нещо изключително срамно и позорно, като награждаваме с почетно звание двама политици (сиреч едва ли не хора, които не заслужават и грам уважение). Не, няма да се съглася с подобни опити да бъде опетнено нечие достойнство. Сигурен съм, че нито аз, нито моите колеги сме идеални, но съм убеден в почтеността на всички тях и знам, че са хора с достойнство. За собствената си репутация не се притеснявам и мога с усмивка да приемам всякакви несъстоятелни обвинения и нападки, но когато се прави скандал и се опетнява името на Съюза на българските художници, това вече е тревожно.</p> <p>Винаги съм стоял далеч от политиката, но в момента си задавам въпроса дали именно този, който ни обвинява в политическо слагачество, не изпълнява точно нечия политическа поръчка, или просто действа по собствени политически убеждения и пристрастия. Да, афиширани са подбудите &ndash; <br />моралът и съвестта му. Ние, другите, нямаме право на такива. Ние сме съгрешилите и трябва да се разкайваме само защото той мисли така. Питам се какво морално има в това да се биеш по гърдите, че си съвестта на цял един съюз с хиляди членове, да обвиняваш колегите си в проституция и да въвличаш в обществен скандал организацията, в която членуваш. А за твърденията в дадената от него пресконференция, че част от членовете на УС и на Контролната комисия били в паника и се страхували за решенията си, просто недоумявам как е възможно да се тиражират подобни нелепи лъжи. Кой и от кого се страхува? От какво?...</p> <p>Има моменти, в които по-важно от собственото ни достойнство е да запазим достойнството на другите хора. Също проява на достойнство е човек умее да преглъща горделивостта си. Много пъти&nbsp; именно тя ни кара да вършим недостойни неща. Случвало ми се е да се гордея, че съм българин, но и много пъти е имало защо да се срамувам. Значи ли, че съм недостоен българин?</p> <p>Подобни противоречиви усещания вероятно и всеки член на СБХ може да изпита по отношение на членуването си в организацията. Поне за себе си мога да призная, че е така. Но когато човек е ангажиран официално в ръководството и сам е избрал да й служи, то би трябвало (според мен) да пусне с една крачка напред достойнството на каузата, за която работи, пред собствената си гордост и собственото си достойнство. В отговор на понесените упреци ще ви припомня една от каузите, за които и аз, и другите ми колеги от УС (дано не греша), приехме да работим, а именно, с всички възможни законни средства да запазим &bdquo;Шипка&rdquo; 6 като собственост на СБХ. Ако по пътя на всички действия в тази посока, без да са правени компромиси със законността и почтеността, е накърнена нечия лична гордост, то негово право е да го заяви, но според мен именно това е и моментът, в който всеки в подобна ситуация, преди да реагира по какъвто и да било начин, да се замисли за крайната цел, за последствията и за съдбата на целия съюз, и не по-маловажно, какво ще стане със &bdquo;Шипка&rdquo; 6. Защото от тази галерия имат нужда не само художниците, а и всички българи. Това, което съм убеден, че е необходимо на съюза в дългосрочен план, освен свобода и независимост, които все пак са му гарантирани в рамките на законодателството на тази държава и никой до момента не му е отнел, е едно ползотворно сътрудничество с културното министерство и другите държавни и частни институции, от които зависи цялостната културна политика в тази държава. Личните симпатии и антипатии към една или друга политическа фигура тук нямат значение. Хубаво е, когато някои неща могат да се решават тук и сега, но има и други, за които трябва малко повече време. Понякога да премълчиш се оказва по-трудно, но по-умно. Още повече, когато залогът не е собствената позиция, а нещо далеч по-важно и свързано не само с днешния ден. Много неща един творчески съюз би трябвало и може да постига сам, но помощта, която държавата би могла да дава в областта на култура, е безценна, и това би трябвало да стане част от взаимното ни разбирателство. Не виждам нищо по-нормално от търсенето на подобно сътрудничество.<br />Надявам се разумът ни да надделее над страстите, за да можем да вършим с радост работата си. <br /><br />С уважение: Любен Генов</p>