Решението за издигането на Берлинската стена

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:44
157
1

Стенограма от телефонен разговор на другаря Н. С. Хрушчов с другаря В. Улбрихт, 1 август 1961 г.

Продължение от миналия брой Улбрихт: ...А сега – за затварянето на границата. Кой термин е най-подходящ? Какво ще правим по този въпрос? Когато от 19 до 23 юли в Западен Берлин се проведе Църковен събор... Хрушчов: Знаете ли, че американците критикуваха Аденауер за това, тъй като се опасяват от изостряне на отношенията? Това мероприятие беше дело на Аденауер. Улбрихт: Аденауер претърпя поражение, защото ние получихме възможността да отделим нашата църква от западногерманската църква. Взехме контрамерки и въведохме контрол върху пътуванията до Берлин, който все още продължава да се осъществява на 50 км преди града. Освен това се контролира и &bdquo;външния кръг”, осигуряващ достъп до града.Политбюро реши, че през тази седмица Берлинският сенат ще излезе с решение за регистрацията на всички преминаващи границата (хората, които живеят в ГДР и работят в Западен Берлин – б.пр.). Ще ги регистрираме всичките и след това ще ги обработим. Това няма да донесе много практически резултати, но ще подготви хоратаза затварянето на границата и следващите мерки. Хрушчов: За колко души става дума? Улбрихт: Официално в Берлин са 75 хиляди, но в действителност са повече. През тази седмица Еберт ще се обърне към населението на ГДР с молба до нормализирането на ситуацията да се откажат от пътуванията до Берлин. Същевременно ще бъде спрян и автобусният транспорт до Берлин. Но хората ще питат защо в крайна сметка не могат да пътуват до собствената си столица. Това трябва да им се обясни. Хрушчов: Това не трябва да се допуска, те трябва да имат възможността да пътуват до столицата си. Улбрихт: Технически можем да го подготвим в рамките на две седмици. Хрушчов: Направете го, когато искате, ние можем по всяко време да се подготвим. Улбрихт: Не се ли страхувате, че ще повлияе върху западногерманските избори, че ще помогне на Аденауер и Бранд? Хрушчов: Мисля, че Аденауер ще спечели. Няма да правим политически игри в случая. Те и двамата са мерзавци. Бранд е по-лош от Аденауер. Разчитаме за това само на вас. Улбрихт: От Бранд всичко може да се очаква, защото той няма какво да губи. Хрушчов: Смятам, че Аденауер след изборите ще се държи по различен начин. От секретни документи знам, че западните сили ще се появят със своите предложения едва след изборите във ФРГ. Ако искаха да ни поставят безкомпромисни условия, за тях щеше да е по-изгодно да го направят преди изборите, за да помогнат на канцлера. Но тогава щяха да си затворят пътя за преговори с нас. Те искат да внесат своите предложения едва след изборите, за да могат да ги формулират по-меко. Това ми намекна Крол (Ханс Крол, посланик на ФРГ в Москва от 1958 до 1962 г., за повече информация, виж карето по-долу – б.пр.). Той каза, че изборите са само оправдание. Той е умен мъж. Наистина сега малко се гъне, защото смятат, че се застъпва за един мек курс. Трябва понякога да демонстрира и твърдост. Улбрихт: Ние ще обсъдим тези мерки в Политбюро. Хрушчов: Кога е за вас най-удобният момент? Улбрихт: Когато се върна от Москва, ще проведем стопански съвет, защото Западна Германия в отговор на мерките, взети по границата, ще спре важни доставки. Хрушчов: Възможно е. Улбрихт: Затова трябва да разясним на държавния апарат как си представяме нашата икономическа политика по-нататък. Ще обясним, че тъй като още не сме спечелили съревнованието със Западна Германия, се изправяме пред нови икономически задачи. Към тях спада да направим нашата икономика независима от Запада. Хрушчов: Мерките не трябва да се обясняват на вашия народ с това. Такава обосновка ще е изгодна за Аденауер, защото тя означава, че не можете да се конкурирате със Западна Германия. Затварянето на границата трябва да се обоснове политически, а оттам после да се изведат икономическите последствия. Улбрихт: Не ме разбрахте правилно, разбира се, че трябва политически да се обосноват мерките. Хрушчов: Трябва да излезем публично със съвместно комюнике, в което ГДР да бъде помолена в интерес на социалистическите държави да затвори границата. Тогава вие ще го направите по наша молба. Това не е вътрешнодържавен, нито икономически, а огромен и изцяло политически въпрос. Улбрихт: Съгласни сме с обосновката на въпроса от гледна точка на голямата политика. Но трябва да се подготвим за икономическите стъпки. Преди да осъществим тази мярка, аз трябва да обясня как ще изглежда нашата икономическа политика, за да го разберат всички. Колкото до политическата страна на нещата, взехме решение за мирния договор, което се радва на голям успех. Хрушчов: По това имам различно мнение. Преди въвеждането на новия граничен режим изобщо не трябва да обяснявате нищо, защото това само ще увеличи масовите бягства и може да доведе до опашки и задръствания. Това трябва да стане така, както осъществихме паричната обмяна. Сега ще ви оставим една-две седмици време, за да можете да се подготвите икономически. След това ще свикате парламента и ще оповестите следното комюнике: &bdquo;От утре ще бъдат изградени гранични постове и ще се забрани свободното преминаване. Който иска да преминава, може да го прави само със специално разрешение на съответните служби на ГДР”. Ще се въведе такъв ред, че никой да не бъде пускан да влиза в Берлин и да стига до границата между Берлин и Запада (очевидно се има предвид границата между Източен и Западен Берлин – б.пр.). Но ако въпросът се постави още сега по този начин, филистерите – в това отношение руските и германските филистери си приличат – веднага ще се опитат да избягат. По подстъпите към Берлин може да се образуват задръствания, което ще е своего рода демонстрация. Улбрихт: Аргументът е основателен. Хрушчов: Другарят Первухин (Михаил Г. Первухин е посланик на СССР в ГДР от 1959 до 1962 г. – б.пр.) ми каза, че &bdquo;външният кръг” около Берлин трябва да се вземе под контрол. Улбрихт: Това е обичайната гледна точка на външните министерства, които изхождат от четиристранния статут на града. Хрушчов: Другарят Первухин каза: нека хората да бягат в Западен Берлин, оттам и без друго не могат да се махнат. Но това е немислимо, защото тогава в Западен Берлин ще се създадат огромни лагери, които ще бъдат показвани на туристите. Улбрихт: Така е, защото границата минава през вътрешността на Берлин. Хрушчов: Бих изградил контролни пунктове само в Берлин, не и около града. Улбрихт: В началото контролът по &bdquo;външния кръг” е необходим, за да не започнат още сега да се събират преднамерени лица в Берлин. &bdquo;Външният кръг” съществува заради четиристранния статут, ние обаче сме на мнение, че границата минава през вътрешността на Берлин. Преди всичко обаче трябва да побързаме. Хрушчов: Когато границата бъде затворена, американците и западногерманците ще са доволни. Посланик Томпсън (Л. Томпсън е посланик на САЩ в СССР в периода 1957 – 1962 г. и 1967 – 1969 г. – б.пр.) ми каза, че тези бягства създават на западногерманците неприятности. Следователно всички ще са доволни, когато изградите контролните пунктове. Освен това те ще усетят вашата власт. Улбрихт: Да, тогава ще се постигне стабилизиране. Хрушчов: Имам технически въпрос. Как ще се осъществява контролът по улиците там, където едни части от тях са в ГДР, а други в Западен Берлин? Улбрихт: Имаме конкретен план. В сградите, които имат изход към Западен Берлин, тези изходи ще бъдат зазидани. На другите места ще се издигнат заграждения от бодлива тел. Бодливата тел вече е доставена. Всичко това може много бързо да се направи. По-трудно ще е с транспорта. Ще преустроим пероните на метрото и градската железница за прекачване към Западен Берлин. Хрушчов: Че кой ще се прекачва там? Улбрихт: Тази част от населението, която получи разрешително за пътуване. Има например 14 000 души, сред тях много представители на интелигенцията, които живеят в Западен Берлин и работят при нас. Хрушчов: Още един въпрос. Ако вие разрешите на вашите хора да живеят в Западен Берлин, ще могат ли тези, които живеят при вас, също да работят оттатък? Улбрихт: Не, това няма да е разрешено, това е друго нещо. Имаме обаче няколко хиляди деца, преобладаващо от дребнобуржоазни семейства, които живеят в Източен Берлин и ходят на училище в Западен Берлин. Хрушчов: Това трябва да бъде пресечено. Улбрихт: Да, няма да ги пускаме повече там да учат. Досега нашите влакове за Потсдам минаваха през Западен Берлин. Сега ще трябва да заобикалят през територията на ГДР. Съществува обаче опасност западноберлинските и окупационните власти да сложат ръка на гарите в Западен Берлин, които са наши. Разбира се, ще им бъде трудно, защото влаковете, които тръгват от тях, трябва да преминат през наша територия. Хрушчов: Тогава няма да го направят, защото вие може да им затворите транспортните пътища. Улбрихт: Получава се проблем с военните влакове, които трябва да пропускаме. Ще има конфликти от този тип. Хрушчов: Малките конфликти не вредят. Но всичко трябва да е направено много умно, за да не могат в нищо да ни упрекнат. Улбрихт: Вече се заехме с борбата срещу търговията с хора. Противникът усеща, че се подготвяме да затворим границата. Вчера например един английски кореспондент ме попита: &bdquo;Бихте ли затворили днес границата?”. Отговорих, че зависи от западните сили. Хрушчов: Виждам, че по този въпрос се разбираме правилно. Улбрихт: Как ще протекат на практика нашите съвещания в Москва? Мисля си, че трябва да се започне с разговор в рамките на първите секретари. Хрушчов: Не би било лошо, но тъй като тук пристигнаха първите секретари и председателите (на правителствата – б.пр.), не е подходящо. Улбрихт: Тогава трябва да започнем с пленарно заседание. Хрушчов: Да, ще е трудно да започнем по друг начин, защото в делегациите влизат членове на Политбюро. Рапацки (Адам Рапацки – външен министър на Полша от 1956 до 1956 до 1968 г. и член на Политбюро на ЦК на Полската обединена работническа партия – б.пр.) например е член на Политбюро. Имахме съмнения по отношение на него. Но няма налице факти, уличаващи го в нелоялност. Улбрихт: И ние не разполагаме с нищо срещу него. Но от неговия апарат изтича информация. Хрушчов: Същото ми каза и другарят Гомулка (Владислав Гомулка е генерален секретар на ЦК на Полската обединена работническа партия от 1956 до 1970 г. – б.пр.) и помоли по важни въпроси да се обръщаме директно към него. Нашето отношение към Рапацки е същото като към Циранкевич (Юзеф Циранкевич е министър-председател на Полската народна република в периода 1947 – 1952 г. и 1954 – 1970 г. – б.пр.): това са приятели, произхождащи от редиците на някогашните социалисти. Добре, ще проведем първото заседание и след това ще видим как ще продължим. Улбрихт: След това ще трябва да свикаме извънредно заседание. Хрушчов: Нека направим все пак така: ще натоварим външните министри да напишат комюникето, за икономистите също ще се намира някаква работа, а след като по този начин сме се отървали от тях, ще се съберем за съвещание на наше равнище. Улбрихт: Основният въпрос за съвещанието в тесен кръг следователно ще бъде какво ще се случи, ако ФРГ след сключването на мирния договор обяви блокада. Хрушчов: Този въпрос може да бъде обсъден на пленарното заседание, защото това не е тайна. Улбрихт: Но подробностите трябва да бъдат обсъдени в по-тесен кръг. Разговорът продължава два часа и петнайсет минути. Записал: (Подпис) (В. Коптелзьов) Преводът е направен по: Hans Kroll, Lebenserinnerungen eines Botschafters, Köln 1967, 525 ff., dok. in: Dokumente zur Deutschlandpolitik, IV. Reihe/Band 7, zweiter Halbband: 2.10.-31.12.1961, hg. vom Bundesministerium für innerdeutsche Beziehungen, Frankfurt/Main 1976, S. 923-92