- 10 Sep 2020
- 41
- 3
С музеите се извършва някаква форма на мутроренесанс. Искам да ви кажа, че се задава „Катуница в българската култура”. Това заяви преподавателят в Националната художествена академия професор Велислав Минеков в предаването „Неделя 150” на БНР и допълни, че е готов да изиграе ролята на Ван дер Любе.
<p>Според него с новия Музей на социалистическото изкуство са преминати всякакви граници и морални норми. Първоначалната концепция на правителството е да се създаде Музей на тоталитарното изкуство, а не „атракцион” (по думите на финансовия министър Дянков).</p>
<p>Но реализацията абсолютно е избягала от идеята за Музей на комунизма. „Напълно логично, защото осъществяването на такъв музей е нещо доста страшно. И управляващата партия, и културното министерство биха се опарили в едно такова действително музейно чудо. Това няма да се случи. Ние не сме нито Унгария, нито Германия, нито Чехия, нито Румъния, нито Литва и Латвия дори. У нас това е нещо страшно, там не се докосваме. Ние правим един кич, мозъчен кич, в който просто трябва да затрием достойните биографии на достойните творци”, гневно обясни Минеков.</p>
<p>Появата на това „чудо” – Музея на социалистическото изкуство, става без решение на държавата, подчерта той. „Това е дело на едноличен търговец, на търговец в храма. (...) За създаването на това безобразие,нямаше каквото и да е обществено обсъждане – нито изкуствоведи, нито Академия, нито Съюза на художниците. Това беше абсолютно еднолично решение с цел похарчване на пари”, категоричен бе скулпторът.</p>
<p>По думите му, вместо с този музей да се показва лошотията на тоталитаризма, той се превърна в инструмент за славословене на социализма. „Хаосът стигна дотам, че дясната партия ГЕРБ реши, че по-красиво нещо от социализма не е имало и нищо по-добро не е било сътворено”, заяви Минеков.</p>
<p>Той определи като безобразие факта, че не е поискано съгласие от авторите или от техните наследници творбите им да бъдат включени в музейната експозиция, което е нарушение на закона. Но по-голямото безобразие по мнението му е, че с този музей се извършва интелектуална корупция. „По този начин изхвърляме имена на достойни автори в тази турска тоалетна, която ни беше направил художникът Черни от Чехия. Изхвърляме тези имена, за да може да блеснат други, които не са представени в този музей, като достойни, като много велики, защото е много елементарно да се досетим, че великият ще продава по-лесно, за разлика от този, който е хвърлен в калището”, аргументира се скулпторът.</p>
<p>За Минеков е очевидно, че Националната художествена галерия „се изтръсква от неудобни автори”, за да може един ден „задаващият се с комичното заглавие „Лувър” да бъде попълнен с онези заслужилите и с онези великите, които не са поставени в момента в тази клоака”.</p>
<p>Според него така се постига целенасочено разделение между авторите, попаднали в Музея на социалистическото изкуство, откъдето „излизане няма”, и авторите, които не са попаднали в него и най-вероятно ще бъдат излагани в бъдещия Музей на съвременното изкуство. „Бедата е, че в българската култура навлязоха не слонове, а кроманьони в стъкларския магазин и чупенето се извършва с относително съзнание. Това не е природно бедствие, това не е случайност, там се троши съзнателно”, заяви той.</p>
