"Отворено общество": Реформите трябва да продължат

<p><strong>Както в България, така и в другите нови страни членки на ЕС липсата на напредък в реформирането на ключови за живота на гражданите области в условията на световна криза представлява потенциална опасност</strong> за дестабилизация на политическата система и подкопава доверието на хората в институциите, сочи докладът.</p> <p><strong>Преходът у нас в сферите образование, здравеопазване и социални услуги не е приключил и са необходими още реформи в тях,</strong> според доклада. Двадесет години след началото на прехода у нас, десет - от започването на преговорите за влизане в Европейския съюз /ЕС/, и две години и половина след присъединяването към ЕС списъкът с нерешените задачи за България е дълъг, посочи Ася Кавръкова - един от авторите на доклада. Нереформирани, според нея, са образованието, здравеопазването и социалната сфера, в които ЕС не поставя условия и няма общоевропейска политика.</p> <p><strong>Основните предизвикателства пред новия кабинет са много бързо да се изготви ново изборно законодателство и свиването на сивата икономика</strong>, според Марин Лесенски. Той коментира, че България трябва да има малко и ефективно правителство, които да гледа на Европа по-скоро като коректив, "а не непременно да се стремим да се харесаме на Брюксел". Според Лесенски е безспорно политическото влияние на Европа върху развитието на страната.<strong> Основен проблем за нас обаче продължава да бъде липсата на яснота за присъединяването ни към Еврозоната и валутния механизъм IRM II</strong>, както и към "Шенген". Той прогнозира, че ако това правителство не изпълни реформите, животът му ще бъде кратък.</p> <p>Според изследването след присъединяването към ЕС от ЕК имат относително ограничени възможности за въздействие върху България. Докладът потвърждава, че основна причина за нерешените проблеми с корупцията, върховенството на закона, организираната престъпност и ефективното усвояване на еврофондовете, е досегашната липса на политическа воля в тази насока.</p> <p><strong>Засилването на наказателната репресия чрез създаването на ДАНС, комисията "Кушлев" и Инспектората към ВСС не произвежда никакъв резултат</strong> в борбата с корупцията и организираната престъпност, посочи Иванка Иванова, автор на глава &ldquo;Правосъдие и вътрешен ред&rdquo; от доклада. Със засилването на наказателната репресия върви и рискът от посегателство върху правата на човека. Тя обясни, че Наказателният кодекс е набъбнал откъм видове престъпления.</p> <p><strong>Целият политически натиск от Брюксел идва, за да укрепи доверието между старите и новите страни членки</strong> и да осигури канали за вазиомопомощ, каза Иванова. В доклада все пак е посочено, че в България се наблюдава демократизация и модернизация на полицията и прокуратурата.</p> <p><strong>Усвояването на структурните фондове е ниско във всички новоприсъединили се държави</strong> през 2004 година. 30 % е било усвояването в тези страни през 2004 година, а за периода до 2006 година то се е увеличило на 70 %. <strong>За България усвоените средства към средата на 2009 година са едва 0.8</strong> %, каза Ася Кавръкова. Боян Захариев, програмен директор в Институт "Отворено общество" обобщи, че икономическият растеж, който се отчита в България, не се трансформира в по-високо благосъстояние на хората. От 2006 година насам бедността се увеличава. "Българският модел на социално развитие тотално се разминава с европейския", допълни той.</p> <p><em>(По агенция Фокус и БГНЕС)</em></p>