Очаквано парламентът гласува доверие на правителството на Борисов
По такъв важен въпрос-обществен договор! Ама че глупост! Няма ли най-накрая да се гласува закон за лустрация!
Силният ход на Борисов свали маските на сините изнудвачи Петък, 21 Януари 2011г. Автор: Магдалена ТАШЕВА Опозицията/ КОМУНИСТИ, СИНИ И ТУРЦИ/ - слаба в аргументите, но силна с откраднатите от нас милиони Добър и силен ход. Това беше оценката на управляващата партия ГЕРБ, изразена от правосъдния министър Маргарита Попова, за поискания от премиера Борисов вот на доверие. Третият вот на доверие в историята на демократична България ще се запомни със слабото представяне на т.нар. опозиция. Българите бяха заставени да слушат до болка втръсналите им, безсолни неолиберални и русофобски щампи и словоблудства срещу "агентите от ДС", които слушат от сините вече 21 години. Няма как. Те са вече наизустени от "сините" (а всъщност сиви) ораторчета като Мартинчо Димитров и спасение от тях няма. Не се мина и без характерните за генния мутант РЗС хулигански прояви. Изгладнял от еднодневната си диета на 19 октомври депутат Емил Василиев се опита да излее чаша вода върху министър-председателя и го заплаши, че "оттук нататък ще му се случват още по-страшни неща". Според традициите на парламентарната демокрация вотове на доверие или недоверие се иска само в случай, че в парламента е настъпила промяна в съотношението на силите. Ако например два, пет, десет законопроекта на управляващата партия не могат да получат мнозинството гласове, министър-председателят е в правото си да поиска вот на доверие от законодателната власт, за да се избистрят промените в баланса на представителството. Ако група или партия от управляващото мнозинство мине на страната на опозицията (малцинството), тогава те имат всички основания да внесат и гласуват вот на недоверие към актуалното правителство. Целта е да го заменят с ново, в което те да имат свои представители, а ако не могат да постигнат споразумение за нов кабинет, да отидат на предсрочни избори, за да измерят тежестта си сред Н.В. Избирателя. Точно това направи Борисов. Причината е, че за изминалите 18 месеца от неговото управление в 41-ия парламент настъпи преразпределение на силите. Синята коалиция и РЗС, които в началото на мандата обещаха подкрепата си за кабинета "Борисов", впоследствие обединиха интересите си с тези на коалицията БСП-ДПС, съставляваща малцинството. И ако за лабораторния продукт РЗС това не буди учудване, то изнудването, с което Синята коалиция се домогва до властта, като ту дава подкрепа на Борисов, ту го напада по-яростно от "опозицията", разобличава маската на "сестринството" по линията на ЕНП и де факто дестабилизира държавното управление. Затова вотът на доверие, поискан от министър-председателя, е силен ход. Той избистри новото съотношение на обществените интереси, представени в 41-ия парламент и свали от ГЕРБ зависимостта й от иначе жалките 14 гласа на сините. В България далеч по-интересни от вотовете на доверие, искани от министър-председателите, са вотовете на недоверие, подавани от опозицията. Тяхната динамика е много по-екзотична. По закон вотове на недоверие се искат на интервали от минимум 6 месеца. Половин година преди края на мандата също не може да се гласува недоверие, защото е безсмислено - до новото правителство остават броени месеци. Следователно, за разиграването на това политическо шоу остават 42 месеца (3.5 години). За 21 години вотове на недоверие "опозиционните" лобита на българската олигархия са искали цели 27 пъти - с ясното съзнание, че няма да свалят правителството. И без желание да го свалят. В периода 2001-2009 г. срещу кабинетите на Сакскобургготски-Доган и Станишев-Сакскобургготски-Доган бяха внасяни по 7 вота на недоверие. Тоест, опозицията е ползвала това свое право на всеки 6 месеца. Парламентарният театър "вот на недоверие" дори роди поговорката "Костов клати правителството. Ами ако го свали?!" Вотовете най-често са провокирани не от разместване на пластовете в политическото представителство и промяна на съотношението на силите, а от необходимостта беззъбата опозиция в лицето на СДС, ДСБ и разните БЗНС-та да напомнят за себе си, да се покажат пред телевизионните камери като политици и най-вече - да изклинчи някакво късче от баницата на държавния бюджет. Нуждата да се говори едно, а зад кулисите да се иска друго, роди куриозни вотове, някои от които ще останат за вечни времена в аналите на българската държава със своето скудоумие. Такъв е например вотът на недоверие, внесен от СДС срещу кабинета "Беров" заради въведените от него тротоарни такси (29 юли 1993 г.). Много често синята и червената опозиции не са могли да формулират ясни, конкретни причини за искания вот. Ако погледнете карето с хрониката на недоверието на стр. 9, става ясно, че заявяващата недоверие "опозиция" почти винаги е била разгромената преди 10 години партия СДС и нейните превъплъщения под разни трибуквия - ДСБ, ССД, БНС и пр. Разбира се, има и изключения. Един от най-добре аргументираните вотове на недоверие беше този от 19 април 2006 г. Това бе първият вот на недоверие към управлението на тройната коалиция за наливането на над 300 милиона лв. бюджетни пари във фирми от обръчите на ДПС през Министерството за бедствията и авариите на Емел Етем. Беше доказано, че Етем е превеждала авансово големи суми на определени фирми и съзнателно не е направила нищо, за да упражни контрол върху изхарчването им. Проектите са остойностени за суми, неколкократно превишаващи реалния размер на потребностите им. Бе доказана корупцията на тройната коалиция - конкретно, с имена, числа и адреси. Четири от фирмите бяха регистрирани на един и същ адрес в община Елин Пелин. За строеж на диги и мостове и почистване на речни корита бяха "избрани" фирми с предмет на дейност търговия с плодове и зеленчуци, шивашки ателиета, цехове за пълнене на напитки. Такива бяха фирмите "Фреш фрут", "Христополис импекс" за търговия със стоки, "Вик 66" за производство на хлебни и сладкарски изделия, "Даяна 2005" от с. Игнатиево, Ямболско, "Автоситомир" от Никопол, която е била ангажирана, за да отстрани проблем със свлачище в с. Габра, "Ломел" от Велинград, "Екоинженеринг" от Кърджали. Бяха цитирани и сумите, с които фирмите от обръча на ДПС се облагоделстваха от бедствията: "трансстрой" Бургас, получила 1 млн. 200 хил. лв. за ремонт на дига на р. Марица и на три диги на р.Тополница, плюс 35 милиона лв., разпределени за "Напоителни системи" по т.нар. възстановителни проекти. Фирмата "Искър 2000" с управител кметът на ДПС в Своге бе получила 1 млн. и 356 хил. лева. Пари са били отклонени и към фирмата "Арда строй". Половин милион лева са били усвоени за вилната зона на язовир "Кърджали". Финансирана е била и фирмата "Саварона",която ежегодно ремонтира училищата в Кърджали и чийто собственик е тогавашната заместник-министърка на образованието Мукадес Налбант. Лъснаха връзките на спечелилите фирми с депутати от ДПС. Раздадени бяха пари с чували на фирмата "Родопстрой", която трябвало да изгради микроязовира в с.Тихомир. Тази оферта била осигурена от бившия шеф на "Хидромелиорации" Себахтин Юсуф. За фирмата "Омега" на кмета Айдък Секри, който е дал офертата на своя тъст, също се бяха намерили средства. Облажила се беше и фирмата "Софт Ю" в Крумовград, близка до Юнал Тасим. Над 1.38 милиона лв са били налети в подопечна на управляващите фирма в Разград. С откраднатите само за тези наводнения народни пари можеха да бъде построена 5 хиляди километрова дига, или 2 милиона кв. м жилищна площ, или да бъде завършена автомагистрала Тракия. Затова вчера "опозицията" на кабинета "Борисов" беше толкова нагла. За два мандата тя стана икономически силна. Ако съдебната система не бъде обновена с нови, некорумпирани магистрати, служещи на върховенството на закона, тя ще си остане такава. На нея изпълнителна власт вече не й трябва.
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД