- 10 Sep 2020
- 101
- 6
Вчера Народното събрание прие на второ четене промени в Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), според които имуществото на общините вече няма да може да бъде запорирано. Това означава, че общините ще могат сами да преценяват кога да се разплащат с граждани и фирми, на които дължат пари. Освен това промените влизат с ретроактивно действие, което означава, че всички запори, които са наложени към момента на влизане на закона в сила ще бъдат отменени. При сделки с граждани или фирми, общината влиза в ролята на стопански субект, който до момента беше равнопоставен на останалите стопански субекти. Отсега нататък общините ще бъдат привилегировани, което според юристи противоречи на Конституцията.
<p>В чл. 19, т.2 от Конституцията на Република България се казва: <strong>Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя</strong>. В тълкувание на Конституционния съд от 30 март 2000 г. по конституционно дело № 2 от 2000 год. се казва: “<strong>Конституционният съд е имал възможност да се произнесе по принципните различия между публичната и частната държавна и общинска собственост. </strong>Тези различия се свеждат до характера на субектите - носители на правото на собственост, и до вида и предназначението на обектите на правото на собственост. <strong>Те обаче не са основание за създаване на привилегирован режим за упражняването на правото на частна държавна и общинска собственост.</strong> В Решение № 19 от 21 декември 1993 г. по к. д. № 11 от 1993 г. (ДВ, бр. 4 от1994 г.) съдът изрично посочва, че "<strong>При упражняването на частната собственост всички правни субекти са равнопоставени. Член 19, ал. 2 и 4 (от Конституцията)се отнасят не само за гражданите и юридическите лица, но и за държавата и общините.</strong>" Съдът не намира основание да се отклони от тази своя принципна позиция”.</p>
<p>Без съмнение промените в ГПК противоречат на чл.19 от Конституцията, както и на решенията на Конституционния съд. С промените в ГПК се нарушават правата на гражданите, които досега можеха да осъдят общината и да я принудят да се разплати с кредиторите си.<br /><br />Един от основните аргументите за сегашните промени са социалните функции на общината и рискът при запор на имуществото и сметките, тя да не може да изпълнява социалните си ангажименти към болници, детски градини, училища и др. <strong>За да не се стига до такива прецеденти общините е трябвало да имат две сметки: едната, обслужваща социалните и бюджетни нужди, а другата обслужваща общината като субект на стопанска дейност. Вместо да задължи общините да разделят сметките си, законодателят “решава” проблема радикално с отнемането на отговорността на общините като страни в стопански взаимоотношения. </strong><br /><br />Един от крупните примери за случай, в който община отказва да се разплати с граждани и фирми е Столична община, която отказва да плаща обезщетения, които дължи на собственици на отчуждени имоти при построяването на метрото. Докато Бойко Борисов е бил кмет на София, Столична община е била осъдена да заплати стотици хиляди левове лихви и разноски по делата заради забавени разплащания, а някои от собствениците на имоти не са обезщетени и до момента въпреки, че част от метрото беше открито преди парламентарните избори.</p>
