Нова блокада на Орлов мост, протест пред парламента

Коментари

• ok

  21 Фев 2013 6:26ч.

  Нещо взе да намирисва откъм протестите. В началото се зарадвах, че наи-накрая Българският народ прогледна и видя крещящата истина, която всеки нормален човек би видял още на третата секунда от пявата на Мутрата на политическия хоризонт - а именно, че ГЕРБ е наи-некомпетентната, наи-карикатурна, наи-просташка, наи-вредна и наи-самовлюбена шаика от нагли бездарници, която някога е управлявала Родината ни в цялата и 2500 годишна история. Сега обаче виждам, че според господа протестиращите, то не било точно така. Те си харесвали Боико, щото нямало друг като него, и кои щял да оправя батака. Ами ако наиситина сте чак ТООЛКОВА задръстени и наивни, хак да ви е тогава и хомота и високите сметки и пренебрежителното му отношение към вас, и начина, по които винаги ви изработва. Срам за такъв народ, които си позволява подобно самоунижение. Срам за такъв народ, които въздига в култ един очевиден примат и престъпник. Дълго време се чудех как е възможно народът да прощава поредицата долни извращения причинени от премиера си. Прощавахме за матеряла, за кучешките пържоли, за Мишо Бирата, за правителствения самолет-такси, за смс-ите на Нобеловите награди, за Калинките, за мутрите във властта, за рекета към бизнесмените, за това че ни се присмиваше целия нормален свят, за милиционерщината, за медиината диктатура...за всичко. Само защото тои е един от нас, от народа, на него му беше простено всичко. Защото и тои е прост и нии сме прости. И едва когато ни удариха по джоба, се сетихме за достоинството си. Това не може да е поведение на един древен народ, това е поведение на плъхове. Днес все повече си мисля, че ние не протестираме против партиите и властта - ние протестираме срещу самите себе си. За това, че оня които считахме за един от нас, наи-близък до нас, наи-приличащ на нас, всъщност лъга наи-гръмко от всички досегашни лъжци, краде наи-много от всички досегашни крадци и се провали наи-гръмко от всички досегашни провалени. Не искаме да си признаем, че те всъщност сме ние. За това е и безцелното нощно обикаляне по улиците, за това е и объркаността какво точно искаме. Жалка история.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Отчаяна

  21 Фев 2013 14:44ч.

  Съгласна съм с тебе \"ок\",оказа се,че ние сме един прост ограничен народ тресящ се от битовизми и чалга.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Избирател

  21 Фев 2013 16:02ч.

  МАГАРЕНЦЕТО НА ХИТЪР ПЕТЪР Казват, че всяка революция се подготвя от идеалистите, осъществява се от анархистите, а плодовете й обират прагматиците (лапачите). Това е така защото идеалът се различава от реалността. Той е заложен някъде в бъдещето, а революционните промени са бързи, често неосъзнати и позволяват на лапачите да се промъкнат до топлите местенца. В крайна сметка идеалът прилича на сеното, което Хитър Петър завързал на една пръчка и провесил пред муцунката на своето магаренце. В стремежа си да стигне сеното, то припкало и хич не усещало, че носи хитрия си стопанин в посоката в която той пожелае. Ето защо, за да се достигне до някаква промяна трябва да се знае какво да се направи крачка по крачка. Всяка крачка трябва да създава необходимите и ДОСТАТЪЧНИ условия за осъществяване на следващата крачка. Първата крачка при промяна на системата е създаването на нов избирателен закон. Той трябва да гарантира не просто честни избори, а равнопоставеност на всеки гражданин (ДА ИЗБИРА и ДА БЪДЕ ИЗБИРАН). От началото на 1990 г. (кръглата маса) ни залъгват с правото ни да избираме и пренебрегват правото ни да бъдем избирани. Да бъдем избирани означава, че кандидатите не трябва да се спускат от партийните централи. Кандидатските листи трябва да се редят от низовите партийни организации, т.е. от хората, които най-добре познават бъдещите кандидати. Самите партийни централи може да имат правото да изключват калпавите кандидати, но не и правото да налагат свои протежета. Ако в някое частно предприятие собственикът постъпи грубо и некоректно със своите работници той ще бъде преследван от закона, а тук става въпрос за държавно регистрирани и често, щедро субсидирани партии. Затова проблемът не е вътрешнопартиен, а държавен и трябва да се регламентира от законодателя. Искането за бързи избори води до пренебрегване на този проблем и до запазване на статуквото. Другият аспект на правото ни да бъдем избирани е свързан с държавните субсидии. Сега те се дават на калпак на по-големите партии и създават неравностойност между кандидатите. По-добре е чрез тези „субсидии” държавата да осигури телевизионно време за дебати, предизборни плакати и др., чрез които да се осигури равнопоставеност. Спомняте ли си дебата от последната президентска кампания? Един и то толкова мижав, че въобще не можахме да преценим кой кандидат е по-добър. Това е една от причините президент да стане „Мистър Бийн”, който по думите на Николай Колев-Босия, не може да съблече гащите дори на собствената си съпруга. А бяха похарчени милиони държавни пари. Тези пари са наши, от нашите данъци и затова законодателят трябва да регламентира чрез тях да се достига до равнопоставеност, а не до привилегии на едни спрямо други. Считам, че равнопоставеност може да се постигне, ако парите се използват само за предизборни мероприятия като дебати, плакати и т.н. Останалите разходи партиите да си ги плащат сами от членския внос и от даренията. Само когато се осигури правото на всеки да бъде избиран ще има някаква вероятност да бъдат издигани що-годе свестни кандидати, които да склонят да се създаде реален контрол от избирателите върху всеки отделен народен представител. Това е втората абсолютно необходима крачка по пътя към промяната на системата. Реалният контрол се нарича „отзоваване”, защото дори най-честният човек може да бъде подкупен или принуден да извърши действия в разрез със своя морал.. Както се казва, змията се лови с чаталче на гушата и докато не й сложиш чаталчето можеш само да фантазираш, че тя няма да те ухапе. Отзоваването може да се осъществи както при мажоритарна, така и при пропорционална избирателна система. Да кажем, че от даден избирателен район се избират 5 депутата. Една от партиите, участвали в изборите е получила 20% от подадените гласове, т.е. тя „вкарва” един депутат. Ако той не оправдае доверието на избирателите, те събират СРЕДСТВАТА, необходими за провеждането на частични избори, включително и парите, които депутатът е изразходил при своята предизборна кампания. Е, ако аз като избирател съм проспал редовните избори с което съм допуснал да бъде избран калпав депутат, редно е сега сам да си платя за хотела. Още повече, че в основата на правилната оценка лежат параметрите експертност и интерес. Без експертност не можем да достигнем до най-правилната оценка, а без интерес почти винаги ще имаме неправилна оценка. Със събраните пари се провеждат частични избори и ако депутатът получи 20% от подадените гласове (независимо че някой от неговите съперници може да е получил 30-40 или дори 80% от гласовете), той си остава депутат. По този начин: 1 – данъкоплатците няма да се натоварват с излишни разходи; 2 – ще се създадат условия за отчитане на реално изразходените пари в предизборните кампании; 3 – отзоваването ще е възможно, но само при действително проявена некадърност от страна на кандидата. Ако той не е проявил некадърност, а само е допуснал някаква нелепа грешка, неговите 20% ще се запазят и няма да може да бъде елиминиран. Да кажем, че някой олигарх иска да премахне неудобен депутат. Той ще трябва не просто да плати частичните избори, но да проучи кои са онези 20% избиратели, които са гласували за депутата и да ги подкупи за да не гласуват пак за него. Едва ли някой олигарх ще си даде парите за такава невъзможна процедура. Когато стане възможно да се издигат свестни кандидатури, когато стане възможно да се отзовава всеки реално провинил се депутат, ще може да се мисли за реформи в съдебната система, в здравеопазването, в образованието и т.н. Докато не получим реална възможност за отзоваване на депутатите ще припкаме като магаренцето на Хитър Петър след всяка поредна илюзия, представена ни като бляскав идеал от светлото бъдеще. Не съм юрист, нито пък политолог и казаното сигурно има много недостатъци, но то може да послужи като основа за дискусия, която да посочи правилния път за промяна на системата. Сигурен съм, че има много свестни хора, които ще могат да я променят, но трябва да се създадат условия, които да позволят на тези хора да се проявят.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи