- 10 Sep 2020
- 76
- 9
Ако наистина искаме свобода, социалните и икономически неравенства са една легитимна и необходима цена за това. През последните две десетилетия светът като цяло стана по-богат, но докато някои национални икономики отбелязаха стремителен напредък, други продължиха да изостават. Увеличението на съвкупното богатство обаче не доведе до премахване, нито даже до намаляване на бедността. Това важи в по-голямата си част и за отношенията между отделните страни. Почти навсякъде чрез глобализацията възникна една нова прослойка от мултимилионери, както и един долен слой, състоящ се от хора, които са бедни не само в статистически смисъл, защото печелят по-малко от половината от средната за страната работна заплата, а защото са изключени от възможностите, които всъщност трябва да бъдат отворени за всички.
<p>Наистина, от динамиката на глобализацията спечелиха много хора, но чрез нея също така неравенството се увеличи.</p>
<p>Това непременно лошо ли е сега? Във всеки случай много хора мислят така. Действително цели държави проявяват присъщите си егалитарни черти. Има настроения срещу мениджърите, които и при неуспех печелят огромни суми, в тези държави не може да се търпи в центъра на обществото да живеят бедни и маргинализирани хора.</p>
<p>Но макар и в социалдемократичния свят на Скандинавия, Германия и на други европейски страни да се живее приятно, много от тези страни изкупиха равенството си за сметка на бъдещите поколения.</p>
<p>Освен това в един егалитарен климат иновационният дух и възгледите за динамично развитие не се насърчават. Креативните хора са склонни да напускат общества, в които има силен натиск да не се прави впечатление. Неравенството не само е съвместимо със свободата, но често е и импулс за свобода и резултат от свободата.</p>
<p>Изправени ли сме пред избора свобода или равенство? Това, разбира се, не е толкова просто. В едно свободно общество на икономическото и общо неравенство се слагат две граници. И двете повдигат трудни практически въпроси, въпреки че те са ясни по принцип.</p>
<p>Неравенството е несъвместимо със свободата, когато тя ограничава възможностите на хората да участват в политическата общност, на пазара или в гражданското общество. Поради това в долния край на социалната стълбица се поставя старият и проклет въпрос за равенството на възможностите. Ясно е, че всеки човек трябва да имат достъп до избори и политически партии, до образование, до пазара на труда и до сдруженията на гражданското общество.</p>
<p>С една дума, гражданството в най-широкия смисъл на думата изисква освен основни права и възможността за тяхното осъществяване. То изисква също така наличие на основен икономически статус.</p>
<p>Труден въпрос обаче е къде точно да се постави границата на онази фундаментална сигурност, която е право на всички граждани. В повечето страни може би тя трябва да бъде поставена по-високо, отколкото досега. Един друг щекотлив въпрос е как трябва да се гарантира този основен статут.</p>
<p>В горния край на социалната и икономическа стълбица се появява друга проблематика. Много хора са шокирани от мениджъри, които слагат в джоба си стотици милиони долари от заплати, бонуси и акции от своите компании. Действително легитимен въпрос е дали поведението на днешните капиталисти насърчава генералното приемане на капитализма. Разбира се, индивидуалното богатство се превръща в проблем едва когато то може да се използва за ограничаване възможностите за участие на другите.</p>
<p>Когато богатството се превръща в неконтролирана власт, нещо трябва да се предприеме, за да се прекрати това развитие.</p>
<p>Когато едно свободно общество наистина признава границите на неравенството, то също така обръща внимание на факта, че съществува неравенство, като дава на много хора надежда, показвайки им какво може да се постигне с умения и късмет – или може би и само с късмет.</p>
<p>Неравенството носи цвят и многообразие в едно общество. То е индикатор за жизнеността, гъвкавостта и иновационния дух на една страна. Поради това то не е по принцип нещо лошо, дори ако неговите прекомерности трябва да бъдат окастрени в името на гражданството за всички.</p>
<p>Социалното изключване и личната власт, дължаща се на богатство, във всеки случай са неприемливи. Но ако искаме свобода, тогава социалните и икономически неравенства са една легитимна и необходима цена, която трябва да платим за това”.</p>
<p><em>*Лорд Ралф Дарендорф (1929</em>–<em>2009) е германски и британски философ, социолог и публицист. В продължение на дълги години той е ректор на Лондонското училище по икономика и политически науки. </em></p>
<p><em>Текстът е публикуван на български на сайта <span style="text-decoration: underline;"><a href="../../www.cao.bg" title="/www.cao.bg">www.cao.bg</a>.</span></em></p>
