Неравенствата са легитимна и необходима цена за свободата

Неравенствата са легитимна и необходима цена за свободата
Ако наистина искаме свобода, социалните и икономически неравенства са една легитимна и необходима цена за това. През последните две десетилетия светът като цяло стана по-богат, но докато някои национални икономики отбелязаха стремителен напредък, други продължиха да изостават. Увеличението на съвкупното богатство обаче не доведе до премахване, нито даже до намаляване на бедността. Това важи в по-голямата си част и за отношенията между отделните страни. Почти навсякъде чрез глобализацията възникна една нова прослойка от мултимилионери, както и един долен слой, състоящ се от хора, които са бедни не само в статистически смисъл, защото печелят по-малко от половината от средната за страната работна заплата, а защото са изключени от възможностите, които всъщност трябва да бъдат отворени за всички.
<p>Наистина, от динамиката на глобализацията спечелиха много хора, но чрез нея също така неравенството се увеличи.</p> <p>Това непременно лошо ли е сега? Във всеки случай много хора мислят така. Действително цели държави проявяват присъщите си егалитарни черти. Има настроения срещу мениджърите, които и при неуспех печелят огромни суми, в тези държави не може да се търпи в центъра на обществото да живеят бедни и маргинализирани хора.</p> <p>Но макар и в социалдемократичния свят на Скандинавия, Германия и на други европейски страни да се живее приятно, много от тези страни изкупиха равенството си за сметка на бъдещите поколения.</p> <p>Освен това в един егалитарен климат иновационният дух и възгледите за динамично развитие не се насърчават. Креативните хора са склонни да напускат общества, в които има силен натиск да не се прави впечатление. Неравенството не само е съвместимо със свободата, но често е и импулс за свобода и резултат от свободата.</p> <p>Изправени ли сме пред избора свобода или равенство? Това, разбира се, не е толкова просто. В едно свободно общество на икономическото и общо неравенство се слагат две граници. И двете повдигат трудни практически въпроси, въпреки че те са ясни по принцип.</p> <p>Неравенството е несъвместимо със свободата, когато тя ограничава възможностите на хората да участват в политическата общност, на пазара или в гражданското общество. Поради това в долния край на социалната стълбица се поставя старият и проклет въпрос за равенството на възможностите. Ясно е, че всеки човек трябва да имат достъп до избори и политически партии, до образование, до пазара на труда и до сдруженията на гражданското общество.</p> <p>С една дума, гражданството в най-широкия смисъл на думата изисква освен основни права и възможността за тяхното осъществяване. То изисква също така наличие на основен икономически статус.</p> <p>Труден въпрос обаче е&nbsp; къде точно да се постави границата на онази фундаментална сигурност, която е право на всички граждани. В повечето страни&nbsp;може би тя трябва да бъде поставена по-високо, отколкото досега. Един друг щекотлив въпрос е как трябва да се гарантира този основен статут.</p> <p>В горния край на социалната и икономическа стълбица се появява друга проблематика. Много хора са шокирани от мениджъри, които слагат в джоба си стотици милиони долари от заплати, бонуси и акции от своите компании. Действително легитимен въпрос е дали поведението на днешните капиталисти насърчава генералното приемане на капитализма. Разбира се, индивидуалното богатство се превръща в проблем едва когато то може да се използва за ограничаване възможностите за участие на другите.</p> <p>Когато богатството се превръща в неконтролирана власт, нещо трябва да се предприеме, за да се прекрати това развитие.</p> <p>Когато едно свободно общество наистина признава границите на неравенството, то също така обръща внимание на факта, че съществува неравенство, като дава на много хора надежда, показвайки им какво може да се постигне с умения и късмет &ndash; или може би и само с късмет.</p> <p>Неравенството носи цвят и многообразие в едно общество. То е индикатор за жизнеността, гъвкавостта и иновационния дух на една страна. Поради това то не е по принцип нещо лошо, дори ако неговите прекомерности трябва да бъдат окастрени в името на гражданството за всички.</p> <p>Социалното изключване и личната власт, дължаща се на богатство, във всеки случай са неприемливи. Но ако искаме свобода, тогава социалните и икономически неравенства са една легитимна и необходима цена, която трябва да платим за това&rdquo;.</p> <p><em>*Лорд Ралф Дарендорф (1929</em>&ndash;<em>2009) е германски и британски философ, социолог и публицист. В продължение на дълги години той е ректор на Лондонското училище по икономика и политически науки. </em></p> <p><em>Текстът е публикуван на български на сайта <span style="text-decoration: underline;"><a href="../../www.cao.bg" title="/www.cao.bg">www.cao.bg</a>.</span></em></p>

Коментари

  • Име

    31 Яну 2011 18:42ч.

    Свободата е едно, (не)равенството - друго, макар и действително взаимосвързани. Има обаче и трети елемент, който учудващо за мен е пропуснат в статията - справедливостта. Именно тя дава баланса, крепящ неравенството и свободата в общия комплекс на една (въображаемо или не) добре функционираща пазарна демокрация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до име

    31 Яну 2011 19:00ч.

    браво! Това което сте написали е вярно. Моля ви прочетете философията на ГИ&#039;Справедливост&quot; www.spravedlivost.net

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Name

    31 Яну 2011 22:32ч.

    Третият елемент е наличието на възможности за всички да участват в различни сфери на обществения живот. А Дарендорф поставя въпроса и за равенството на тези възможности. Струва ми се, че тъкмо в това се състои справедливостта, а не примерно в преразпределение на получените неравенства.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • georgieff/vienna

    31 Яну 2011 22:59ч.

    fuck yourself... (even in the grave!)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван

    01 Фев 2011 0:37ч.

    &quot;...Но ако искаме свобода, тогава социалните и икономически неравенства са една легитимна и необходима цена, която трябва да платим за това”. Българино ти, които остана без държава-чуждестранни банки, доходоносните отрасли на икономиката чуждестранни, аминистацията се назначава от чужди посланници, останалн си без национална идентичност без минало, но със светло бъдеще, сигурно си свободен и щастлив

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мишо

    01 Фев 2011 1:32ч.

    Тази лекция е предназначена за младежи подготвяни за колониалната администрация, в държави като България, нямам спомен за други държави, които за толкова кратко време загубиха своята идентичност, история, национална независимост и територия..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Име

    01 Фев 2011 18:58ч.

    Англоезични съпсевдонимнико :) Равенството на възможностите е само един от аспектите на справедливостта. Друг аспект е например (използвам пример именно от статията) това мениджърите на затъващи компании да не си начисляват космически бонуси за това че са съсипали инвестицията на акционерите. Това не е част от здравословното неравенство, а част от несправедливостта, раждаща предпоставки за появата на чудовища, вкл. като изкривено противодействие на такава несправедливост. Затова смятам, че трябва да се акцентира повече на справедливостта, а не по либералному мимоходом да се споменава някакво най-общо равенство на възможностите. Същото това равенство, между другото, може да се разглежда като част от икономическата свобода, която без равни възможности, просто не е свобода.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • това е същината

    01 Фев 2011 20:34ч.

    един долен слой, състоящ се от хора, които са бедни не само в статистически смисъл, защото печелят по-малко от половината от средната за страната работна заплата, а защото са изключени от възможностите, които всъщност трябва да бъдат отворени за всички

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Watmark

    02 Фев 2011 5:39ч.

    Глупости. Богатите и бедните са еднакво вредни за обществото. Богатите чрез своите огромни финансови възможности за влияние вурху институциите. А бедните заради склонноста си да преотстъпват гласовете си за първите или за деструктивни каузи. Демокрацията и свободният пазар са функция на средната класа и колкото е по-голяма тя са толкова по-стабилни. Поляризацията на обществата и в америка и в европа породени от неолиберлизма доведоха до стесняване на средната класа и от там до застршаване на свободата и свободният пазар. Проблемът с медиите и неадекватното гласуане на работническата класа са само началото на проблема. Ненказуемостта на мениджърите от пазара и законите са признаците че капитализмът на свобиодния пазар вече не действа. Живеем в нещо друго. И те така ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи