Неофициален "прочит" на скандалните записи

<p>2. Запис на разговори на Бойко Борисов с Ваньо Танов и на Ваньо Танов с Антони Странджев. Три разговора, като първият разговор на Борисов е изходящ към Танов.</p> <p>3. Запис на разговор на Искра Фидосова с Ваньо Танов, изходящ от Фидосова.</p> <p>4. Запис на разговор на Ваньо Танов със Симеон Дянков, изходящ от Танов.</p> <p>Всички записи са минали през тежка компресия и вероятно са многократно прекодирани, като последният кодек е AAC, с който са публикувани в социалните видеомрежи.</p> <p><strong>Запис и презапис</strong></p> <p>Първото важно техническо заключение е, че във всички случаи става дума за презапис, направен с микрофон от тонколоните на компютър или от слушалки. Това се определя от наличието на странични звуци и характерен шум. На няколко места в записите се чуват шумове, характерни за работа на компютър &ndash; щракане на мишка и звуци от отварящи се прозорци в Windows.</p> <p>Презаписът е добра предпазна мярка срещу евентуални идентификатори (хедъри) във файловете с оригиналния звук, които биха позволили да се идентифицира произходът им. Възможно е също тези файлове да са защитени от презапис или да се намират на компютър, който не позволява да се презапишат по друг начин на флашка или друг носител.</p> <p><strong>СеРеСе или не?</strong></p> <p>Анализът на записите дава категоричен отговор на този въпрос. Става дума за СРС-та, направени със специално оборудване, което е инсталирано в телефонната централа.</p> <p>Това се установява по следния начин:</p> <p>1. Записите започват преди тона за входящо обаждане и са фиксирали различни шумове, преди отсрещния абонат да вдигне слушалката.</p> <p>2. Два от записите (Борисов и Фидосова) са входящи към Танов, а не изходящи от него.</p> <p>Първият аргумент беше използван от привържениците на тезата, че Ваньо Танов се е записвал сам. Това предположение се оборва от втория факт: няма как Танов да запише какво се случва около Борисов или Фидосова, преди да вдигне телефона. Ще подминем като крайно недостоверна тезата, че Борисов и Фидосова също са правили "домашни СРС-та", когато са търсили Танов, след което записите са изтекли и от тримата.</p> <p>Освен това, ако записите бяха "домашно СРС", щеше да има ехо, кънтене, half duplex говор (затихване на отсрещната страна, когато говори текущата), а това не се наблюдава.</p> <p>Единственото възможно обяснение е, че записът е направен със специалната апаратура на МВР, която има достъп до сигналния трафик в централата на мобилния оператор. Тя следи сигнализацията, за да знае кога да почне да записва. Например подслушва се Т., но Б. звъни на Т. Централата изгражда гласов канал, преди да подаде сигнал "звъни" към викащия Б., съответно апаратурата чува и записва какво става около Б., включително и сигнала за повикване. Затова се чува сигнал повикване (и участъкът между набирането и сигнала) дори когато Б. и Ф. набират Т.</p> <p>Още веднъж: няма начин този сигнал да се запише, ако Т. се е записвал сам. Няма друго обяснение защо се чуват записани звуци малко преди и по време на сигнала за повикване, когато Б. и Ф. звънят на Т.</p> <p>Дали до тази апаратура има достъп някой друг освен МВР е отделен въпрос, но е вън от всякакво съмнение, че записът е правен с такава специализирана техника в централата на мобилния оператор. Vivacom и други оператори отрекоха да има достъп на трети лица до оборудването за подслушване и потвърдиха, че съгласно ЗСРС то се активира и до него имат достъп само служители на МВР.</p> <p>Отделно от това, специалисти по мобилна сигнализация твърдят, че прихващането на разговори в такъв дълъг интервал от време, от различни физически локации на подслушваните, събирайки гласовия канал преди отсрещната страна да е вдигнала телефона, изискват прихващане и модификация на сигнализацията, което може да става само на строго специфични места в мрежата на мобилния оператор и е отбелязано в логовете на централата. Следователно вероятността тези записи да не са събрани от оборудване на МВР е изключително малка.</p> <p><strong>Записите са маркирани</strong></p> <p>При внимателно прослушване прави впечатление, че в продължение на целия запис се чува кратък тихичък бип на равни интервали. Това важи за всички записи, публикувани до този момент.</p> <p>Спектрограмата на звуковия файл потвърждава наличието на периодичен тон. Той е в диапазона 3250 Hz с продължителност около 100&ndash;200 милисекунди и с периодика 2,5 секунди, или 24 пъти в минута.</p> <p>Честотата от 3250 Hz е близка до тази, в която се произнася звукът [i] (горна граница на F2 или втората форманта), поради което в говора биповете се маскират и стават трудно чуваеми, когато съвпадат с [i].&nbsp; В акустиката тази честота се нарича "пеещата форманта", тя е чуваема дори при много силен околен звук, например в оперната музика гласът на пеещия се чува въпреки мощта на оркестъра благодарение на звука в този диапазон.</p> <p>Там, където в записите са монтирани различни разговори, периодичността на бипа се нарушава. Това означава, че той не е добавен от обработващата програма, с която са монтирани отделните разговори във файловете, преди да бъдат качени в YouTube и VBOX7, а е присъствал в записите преди крайния монтаж.</p> <p>В три от записите се вижда, че периодичните бипове започват на повече от 2,5 секунди от началото или спират по-рано от 2,5 секунди преди края, което означава, че са част от записа на компютъра, а не от този, който е презаписан с диктофона.</p> <p>Интерпретацията на маркерите обаче не е еднозначна и въпросът за техния произход е твърде важен. Отговорът на въпроса дали те са регистрирани от специалната апаратура в централата, или са записани впоследствие, може да е решаващ за определяне на автентичността на записа.</p> <p>Това е така, тъй като при внимателен преглед се вижда, че периодичността на маркерите не е нарушена никъде вътре в самите разговори. При интервал от 2,5 секунди би било много трудно да се направи монтаж на думи и фрази, без да се наруши дистанцията между маркерите и тяхната периодичност.</p> <p><strong>До момента са налични няколко хипотези за произхода на маркерите:</strong></p> <p>1. Маркерите са оставени от записващото оборудване в централата. Известно е, че софтуерът, използван от СДОТО, оставя трудно изличими маркери за разпознаване, в които е кодирана информация. В тази поредица от бипове също може да има код, имплементиран чрез вариации в честотата, продължителността, интензивността и синхрона на биповете.</p> <p>Факт е, че сигналите не изглеждат еднакви, но влошеното от компресията качество не позволява по-задълбочен анализ.</p> <p>2. Маркерите са сигнал, който е излъчван от централата, за да информира за входящо обаждане. Съществува патент за такава технология, която използва именно честотата от 3250 Hz. Тя обаче използва не периодичен, а непрекъснат сигнал на 3250 Hz в комбинация със сигнал на 520 Hz, който тече до започването на разговора. Поради това този вариант изглежда малко вероятен.</p> <p>3. Маркерите са записани и миксирани отделно с някаква цел. Например за&nbsp; заблуда, че са оставени от оборудването на МВР като гаранция за достоверността на записа, след като записите са манипулирани, монтирани и нагласени.</p> <p>Очевидно любителите на конспиративните теории и привърженици на тезата, че записите са монтирани, ще предпочетат последната интерпретация за произхода на маркерите.</p> <p>Други, към които се числят и авторите на тези редове, виждат маркерите като още един аргумент в комплексния анализ, включващ фонологични, семантични, прагматични и логически аргументи в подкрепа на тезата, че монтаж липсва и това, което чуваме в наличните звукови обекти, е идентично на регистрираните разговори от подслушвателните устройства в телефонната централа.</p> <p><strong>Още противомонтажни аргументи</strong></p> <p>За да се извърши качествен монтаж на думи с думи, трябва средата, в която се говори, да е непроменяща се (например студио).&nbsp; Ако е наличен монтаж, той може да се детектира по разликата в интонацията, защото няма как да се произнесат необходимите думи в отделни фрази с последващата за случая интонация, вдишване, сила и пр.</p> <p>Ако пък са монтирани цели фрази, то фалшификаторите трябва да разполагат с голям ресурс от разговори между двамата говорещи, а това означава, че ще има огромни разлики в бекграунд шума от средата, в силата и тембъра на гласа на говорещия, които също се изменят след 20 мин. говорене (още повече ако периодът между разговорите е часове или дни).</p> <p>Внимателният преглед, фонема по фонема, на няколко ключови фрази от разговорите не показва специфични странности в интонацията и шума от средата. Също така липсват и признаци на снаждане и последващо изглаждане с филтри на контактната зона.</p> <p><strong>Вместо заключение</strong></p> <p>Отговорът на всички поставени тук въпроси може да бъде даден от експерти в рамките на един работен ден, при условие че разполагат с оригиналите. Не е необходимо това да се прави непременно в чужбина. Има обаче проблем, ако с оригиналните записи е процедирано съгласно закона и те са унищожени. Бавенето на прокуратурата и на експертизите сочи, че това е най-вероятният сценарий.</p> <p>Но дори и оригиналите да са унищожени, логовете от централата и трафичните данни би трябвало да са налични, тъй като по закон се пазят 12 месеца след записа. Те могат да индикират с висока точност кой и къде е можел да подслушва съответните разговори в мобилния оператор и дали подслушването е станало от оборудване на МВР.</p> <p>Съгласно закона тези данни ще бъдат унищожени до два месеца (разговорите на Борисов и Танов са от март), ако не бъдат поискани от прокуратурата.</p> <p>Ако тя се забави в безсмислени експертизи и не поиска трафичните данни, е напълно възможно хората, през които е изтекла информацията или са прикривали събраните СРС-та от прокуратурата, да останат неизвестни.</p> <p><em>&nbsp;* В материала са използвани мнения под статията "Бип-бип Ваньо" на коментиращи с никнеймовете жоро, ss7, П.Величков, zombaio, Рони.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в <a href="http://www.mediapool.bg" title="www.mediapool.bg">Медиапул.</a><br /></em></p>