- Автор: Кънчо Стойчев, Монитор
- 10 Sep 2020
- 72
- 19
За краткото време, което остава до изборите, политиците няма да могат нищо да формулират. Тя кампанията вече тръгна – виждаме основните заяждания, атаки и посланията.
<p>Единственото смислено нещо, което чуваме, е анализът на премиера Пламен Орешарски за заплатите, който направи по време на националната конференция "Заплащането на труда в България". Този анализ е единственото умно нещо, което е излизало през последните години, единственото, което слага пръст в раната по същество - какво следва, ако се увеличат заплатите.</p>
<p>Той казва "да, ние можем да тръгнем към повишаване на заплатите, но това ще намали конкурентоспособността, ще увеличи безработицата. Можем да задържим заплатите, но тогава ще намалим потреблението и не може да тръгне производството". Значи трябва да се направи анализ как да се постигне плавното увеличаване и на конкурентоспособността, и на заплатите едновременно, а също и на производителността на труда. Т.е. основното, което държавата трябва да направи, е да се увеличи производителността. Всъщност ние сме бедни, защото ни е ниска производителността на труда.</p>
<p>Да, в САЩ хората получават 10 пъти повече от България, но те и работят 10 пъти повече.<br />
Това е сериозният разговор, който трябва да се води в обществото. Всичкото друго – кой е по-красив, по-умен, по-силен, по-честен, повече краде – това са глупости на търкалета, пълни безсмислици. Затова моето очакване е, че кампанията ще премине в безсмислици.</p>
<p>Бойко Борисов непрекъснато ще говори, че утре идва на власт и ще вкара всички в затвора. И вече ще е готов и тунел под Шипка, и тунел под цялото земно кълбо и ще излезем оттатък на екватора с тунел, просто защото той ще го направи. Той вече ги говори тези глупости. И нищо повече няма да се случи.<br />
Този популизъм е заразен, защото е сбъркан изцяло ракурсът, в който ние дискутираме нещата в България.</p>
<p>Вместо да се занимаваме със сериозните, ние се занимаваме години наред с несериозните неща. Т. е. като че ли някой нарочно /но за съжаление с нашето съгласие/ ни вкарва в теми, които нямат никакво значение за нашия живот.</p>
<p>А това как живеем зависи и от това как работим – живеем по-добре, когато работим повече. Единственият смислен разговор е да говорим за това какво ни пречи да работим повече.</p>
<p>Същевременно трябва да видим и какви да са стимулите, възможностите за експорт, за кредитиране на бизнеса, каква е националната стратегия, какъв тип публична инвестиция ще форсираме, за да може тя не просто да създаде временна заетост за два месеца, а да даде нови работни места в частния сектор.</p>
<p>Ето такъв разговор трябва да се води. В него трябва да видим къде са ни националните интереси – не трябва ли да имаме единна позиция за случващото се в Украйна и да отстояваме икономическите си интереси.</p>
<p>Западът нека се дърпа с Русия колкото си иска. Обаче ние няма да понесем още едно ембарго, още едно свиване, защото и без това сме на опашката. Защо ние не сме единни в отношението си към Брюксел – какъв е този мониторинг в правосъдната система? От къде накъде? В коя друга страна продължава? Ние партньори ли сме, или не сме? Защо ще ни държат извън Шенген?</p>
<p>Тук по тези въпроси трябва да имаме единна позиция. Събират се всички партии и казват "това е българската позиция, братя и сестри в Европа". Това е. Както направиха и гърците – казаха "ще ни дадете 300 млрд", отговориха им "как ще ви дадем, вие ги откраднахте", те обаче пак настояха и накрая какво – дадоха им исканите пари, които бяха откраднали.</p>
<p>Ние нямаме единна позиция по нито един въпрос, няма и да имаме, докато боричкането е на дребно, докато те не мислят как живеят хората, а мислят само за себе си – един иска да направи кариера, друг да се облагодетелства, трети да запази богатството си. Но по никакъв начин тази политика не е свързана с благосъстоянието на хората, което по принцип е смисълът на политиката. Затова казвам, че нищо няма да се случи в тази предизборна кампания, защото ние още не сме започнали сериозния разговор по повишаването на благосъстоянието. А без него не може да се продължи напред.</p>
<p>Нито Бойко Борисов, нито Сергей Станишев може да го направи. Можем всички, заедно да го направим. Има национални приоритети, които нито една партия вече повече от 20 години не пипа. А се боричкат за дреболии, за министерски места и си крадат. Занимават ни с тях си, защото им минава номерът, защото хората не ги изгонват.</p>
<p>Защото човекът, който разори България, се казва Бойко Борисов. 8 милиарда опатка, както казва той на икономически език. А сега има 25% подкрепа. Хората, ако не го разбират кой ги ограби, значи не са узрели за демокрация, значи изборите са излишно упражнение в тази страна. Те свалиха Бойко, а сега ще вземат да издигнат Бойко. Ние какво повече да правим, това просто е болен народ с объркано масово съзнание.</p>
<p>И естествено политиците еднодневки се опитват да се възползват, каквото могат да заграбят и да се уредят и да бягат. Защо? Защото същата тази тълпа превърна политик в обидна дума. Същата тази тълпа в момента, в който я питате да се плащат и заплати на политиците, тя казва "не". Тази тълпа иска тези, които управляват, от които зависят милиардите за България да не получават нищо. Това е безумна тълпа и като я има е лесно 500 политици да се наговорят и да я експлоатират.</p>
<p>Гласувайки, те не се ръководят от интересите, а от това кой кого ще накаже. И какво като се накаже някой? Ние ще забогатеем като българи ли? А и никой никого няма да накаже – то всичко това мина. Страната беше обрана. Но продължават да правят избора не на рационални икономически интереси и потребности. Упражняват си гласа само, за да качват и свалят някакви хора, а не, за да печелят те лично от това – да печелят условия за труда си, ефективност за труда си. А те приемат вота като начин да наказват. Така че нищо няма да стане на тези избори. Много по-дълбок е проблемът, много по-дълбоко трябва да се оре. За съжаление тези неща се случват в България при национална катастрофа. И тогава изведнъж всички кротват и започват да бъдат обединени.</p>
<p>Не ми се иска да прогнозирам национална катастрофа, иска ми се да я избегнем. Без национална катастрофа да се опомним, да се обединим и да се захванем за важните неща. Пък и в крайна сметка и Борисов, и Станишев трябва да се разкарат. И двамата имат заслуги, но в момента, в който стане сложно, трябва да се разкарат. Просто трябва да отворят пътя напред. Борисов е над 10 – 15 години в активната политика, Станишев – също. Ми хайде, баста.<br />
</p>
<p> </p>
