- 10 Sep 2020
- 54
- 8
За да отговорим на този въпрос, трябва да оценим това, което имаме, и това, което ни липсва. Две са основните неща, необходими на здравната система – човешкият фактор и инфраструктурата в здравеопазването. Факт е, че ние разполагаме с достатъчно на брой лекари със задоволителна квалификация. България няма проблемите на някои африкански или азиатски държави, че да се налага внос на специалисти. Нивото на подготовка на медиците не е проблем на здравната система, а на образователната. При единните държавни изисквания, каквито са ни архитектите, счетоводителите, учителите и инженерите, такива са ни и лекарите. Тук е мястото да отбележим, че системата за специализация на лекарите е уникално глупава, морално остаряла и неефективна. Системата за продължителна квалификация пък е по-скоро място за фирмена реклама.
<p>Не бива да пропускаме и внушителния вече дефицит на медицински сестри, лаборанти и друг среден медицински персонал. Тези проблеми не са фатални за здравната система, но дават своето негативно отражение. Известни са от години, известни са и причините, които ги пораждат. Нито едно от последните няколко правителства не си мръдна пръста, за да реши който и да е от тях.</p>
<p>Здравната инфраструктура включва наличните болници, санаториуми, диагностично-консултативни и медицински центрове, мрежа от общопрактикуващи лекари, центрове за спешна медицинска помощ и др. България разполага с достатъчно от всеки един вид и повечето са добре оборудвани със съвременна апаратура. Към това трябва да прибавим изградена администрация за задължително здравно осигуряване и повече от 20 доброволни здравноосигурителни фонда. България не се нуждае от строителство на нови лечебни заведения, а според последните две правителства болниците са дори повече от необходимите и се води политика за насилственото закриване на част от тях.</p>
<p>И така, България има и нужните специалисти, и добра инфраструктура. Удивително е как при тези предпоставки всички са недоволни, и то с основание, от нашето здравеопазване.</p>
<p><strong>Какво ни липсва тогава, за да имаме добро здравеопазване? </strong></p>
<p>Липсва добра организация. Не че няма правила. Напротив, има толкова много правила и толкова често те се променят, че никой нормален човек не може да ги прочете и осмисли, камо ли да ги изпълнява и спазва. Примери колкото щеш. Само ако погледнете последните изменения на медицинските стандарти и ги съпоставите с НРД 2011 и издадените „указания“ към НРД, ще се натъкнете на десетки взаимно изключващи се норми.</p>
<p>Каква е причината за лошата организация? Тя може да бъде само една – погрешната политика на нашите правителства. Свободният пазар на медицински услуги и конкуренцията между лечебните заведения бяха заменени със система за централно планиране. Вместо да следва нуждите на хората, развитието на системата следва приумиците на плановиците от МЗ и НЗОК. Механизмите за управление и контрол бяха превърната в механизми за административен терор над лекарите и пациентите. Резултатите от тази политика не могат да бъдат други освен ограничаване на достъпа, влошаващо се качество и разрастваща се корупция.</p>
<p>Накрая трябва да си отговорим на въпроса защо поредица от правителства и цяла дузина здравни министри не могат да стигнат до добри решения? Защото нашата система на овластяване и търсене на отговорност от овластените не работи. Зависимостта на гражданите от правителствата става все по-голяма, а възможностите за избор на алтернативи – все по-малки. Получава се концентрация на властта у хора, които не носят никаква отговорност пред избирателите. Инстинктивно, защото ни мързи да мислим, започваме да търсим „силната ръка“, която да се справи с лошите, и това води до още по-голяма концентрация на власт и затваряне на един порочен кръг.</p>
<p>Осакатената ни демокрация е първопричината за всички неуспехи не само в здравеопазването, но и в съдебната система, земеделието, образованието и така нататък. В този контекст няма как здравната ни система да бъде остров на благополучието. Ето защо, ако искаме по-добра здравна система, ще ни е нужно нещо много повече от експертни анализи и критики на здравния модел.</p>
<p>За съжаление ние не носим културата и традицията на свободните общества. Свободата и справедливостта системно бяха потъпквани, манипулирани, изкривявани и подменяни от комунистическата власт. Затова сме и по-податливи на авторитаризма във всичките му форми. Кризата в здравеопазването, икономиката и селското стопанство са следствие на кризата на нашето мислене, оценки и ценностна система. Когато преодолеем тази криза на духовността, тогава ще живеем много по-добре. Всички други предпоставки и условия са налице и сега.</p>
