- 10 Sep 2020
- 154
- 6
Не си задавам въпроса защо единствено във в. „Сега” на 2 октомври намери място новината, че прокуратурата също е оневинила МВР в скандалната акция в Кърджали в дома на Айсел и Сабахатин Мустафови. Въпросът просто е излишен. Защо пък ще се отразява такава новина. Та нали още преди време Цветанов твърдо застана зад своите служители, извършили полицейския произвол. А след това закономерно и Инспекторатът на МВР ги оневини – единственото „разкрито” нарушение било, че не си направили изискваните рапорти и съответния протокол, за което – о, Боже! – ама разбира се, че ще бъдат наказани административно... „с писмено предупреждение”. Малко ли е?
<p>На питане на група депутати от ДПС в парламента вътрешният министър Цветан Цветанов отговори дословно следното: „Проверката е приключила. Има наказани служители от МВР, които са с писмено предупреждение, и цялата справка от проверката е предадена на прокуратурата в Кърджали, за да има и вътрешноведомствен контрол върху тази операция”. Прекрасно. Да видим сега какво сътворява кърджалийската районна прокурорка Гергана Колева на 24 септември 2010 г.</p>
<p>Всъщност нищо изненадващо не сътворява – в подкрепа на Цветанов и Инспектората Колева издава Постановление за отказ да се образува наказателно производство. <br />В редакцията на ГЛАСОВЕ разполагаме с текста на това постановление от 11 страници, на които витиевато се обяснява защо в крайна сметка прокурорката отказва да образува „наказателно производство за извършени престъпления от общ характер по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, чл. 216, ал. 1, чл. 170, ал. 1 или чл. 387, ал. 1 от НК от страна на служители на МВР – гл. инспектор Петко Христов Добрински, инспектор Красимир Делчев Спиров, инспектор Емил Любомиров Семерджиев, гл. полицай Георги Неделчев Георгиев и гл. полицай Михаил Димитров Димитров” и прекратява преписката.</p>
<p>Доста странно, но преписката била образувана не поради жалбата на Айсел Мустафова, а „по повод постъпила заповед ОП №55/27.07.2010 г. за възлагане на проверка по реда на ЗСВ във връзка с публикации в централния и местния печат и съобщения в новинарските емисии на националните ефирни телевизии” за полицейската операция на 23–24 юли в Кърджали. Датата на заповедта е 27 юли, а на жалбата – 26 юли. В прокуратурата в Кърджали дори има и втора жалба от Айсел Мустафова за ускоряване на проверката за нахлуването на полицаи в дома им, както писа в. „Труд” на 4 август.</p>
<p>Няколко елемента от жалбата на Айсел Мустафова заслужават внимание: След почукването през нощта по вратата на апартамента Сабахатин Мустафов е отворил веднага. Още с влизането си четирима цивилни мъже се нахвърлили върху него с насочени пистолети и го повалили на земята по лице, извили му ръцете и му сложили белезници. До този момент никой в апартамента не разбира по нищо, че това са полицаи, нито се представят, нито имат униформи или отличителни знаци. „Аз помислих, че ни нападнаха някакви престъпници, и почнах да чукам по стената на комшиите”, пише Мустафова. Иска да се обади и в полицията за помощ, затова се е затворила в едната стая. По вратата на стаята блъскат отново, без да съобщят, че са полицаи. Едва когато комшийката излиза в коридора заради шумотевицата, един от мъжете й казва да се прибира вътре, защото са от МВР. „... аз се успокоих, че са от органите на реда и че не са престъпници и едва тогава отключих вратата и се показах. Още с излизането си от стаята на вратата господин полицаят опря пистолет на главата ми, блъсна ме и аз принудително седнах на дивана.” Дъщерята „от страх, че престъпници са нападнали баща й и при опит да затвори вратата на детската стая, е блъсната силно от полицая, вследствие на което й е спукана главата”. Племенникът от Турция, „който си е спял, също беше нападнат, като полицаят го е хванал за кръста и го съборил на земята и го ритал с ритници. На масата са били очилата му, които са с много висок диоптър”, хвърлили ги на земята, при което те се счупили. „Докато се отстрани повредата и се възстановят очилата, детето почти нищо не виждаше. И двете деца почнаха да викат и да плачат от страх, но мен не ме допуснаха да ги успокоявам”. Когато въпреки това майката отишла в детската стая, открила дъщеря си с окървавена глава. „През цялото време ги питах каква е причината за това нахълтване”, но отговор не получава. Не й представят и прокурорско решение за влизане в дома им. „Държах все пак да ми се представят и тогава двамата от четиримата, които бяха в апартамента ми, си казаха имената: Георги Неделчев Георгиев и Красимир Делчев Спиров. След всичките разправии в дома ми прибраха мъжа ми и го отведоха в Областна дирекция – Кърджали. Аз пък с децата отидох до Спешна медицинска помощ, за да им се окаже медицинска помощ. Направиха превръзка на дъщеря ми и им дадоха да пият успокоително, тъй като бяха много травмирани и уплашени от случая. Едва в 3,00 часа, след като отидох пред полицията и едва когато освободиха съпруга ми, разбрах, че имало полицейска акция за задържане на човек, който е бил разследван за сводничество и че синът ми се е обаждал по телефона на въпросния господин за таксиметрова услуга и по прослушването на телефона се е стигнало до нашия адрес”.</p>
<p>Неслучайно преразказах с някои цитати описаното в жалбата. Впрочем почти същото зрителите на bTV са чули и на живо в предаването „Тази сутрин” на 27 юли. Записът може да се види в интернет на сайта на телевизията.<br />Затова звучат доста странно някои от заключенията в прокурорското постановление на Гергана Колева. Полицейската операция била за установяване на сводници, проститутки и „лица и помещения, които системно се предоставят за развратни действия и за проверки на помещения и МПС за наличието на вещи със съмнителен произход и такива, забранени от закона. След като било преценено, че са налице достатъчно данни за това, че търсените лица (жертви на престъпления по глава ІХ от НК и по чл. 155 от НК) се намират в жилище, находящо се... (тук е записан адресът на апартамента на Мустафови), координаторът на операцията Добрински разпоредил на една от сформираните групи да извърши проверка на адреса. За пояснение чл. 155 от НК третира склоняване към проституция, предоставяне на помещения за полови сношения, а раздел ІХ (не глава, както е записано) засяга трафика на хора. Когато Цветанов даваше обяснения по случая в НС, заяви, че са били преследвани 2 проститутки и сводника им Джем Мустафа, който пък живее в същия блок, но във вход Б. Написаното от прокурорката обаче не съответства в друго отношение на даденото обяснение от вътрешния министър. Имам предвид кога и как точно са установили, че проститутките (търсените лица) са в апартамента на Мустафови, след като Цветанов заяви, че полицаите на паркинга пред блока са ги изпуснали и се били ориентирали по номера на спряната кола отпред, та решили, че трябва да нахлуят при собственика й. Ами ако там имаше друга кола, в апартамента на нейния собственик ли щяха да нахлуят. Толкова по т.нар. неотложни действия, както ги нарече оправдателно Цветанов, които уж са принудили полицаите без прокурорска заповед да нарушават спокойствието на български граждани малко преди полунощ.</p>
<p>По-нататък в постановлението се обяснява как полицаите много възпитано почукали, след като им отворили, извикали „Полиция” и разпоредили няколко пъти на Сабахатин да легне, защото не се подчинил веднага. Пред вратата на детската стая полицаят Неделчев отново викнал „Полиция” и при опита да я отвори със сила „с ръба й била ударена по челото стоящата отзад Ширин Мустафова. Момичето залитнало, ударило се в шкаф и паднало на земята”. Влизайки, Неделчев за трети път викнал „Полиция” и разпоредил на Ширин и братовчед й да легнат на земята. Той не се подчинил и Неделчев „отишъл до него, хванал ръката му под мишницата и му посочил да легне на пода”. Междувременно пък Спиров видял силуета на човек зад остъклената врата и докато се опитвал да я отвори, и той викал „Полиция”. После вече Айсел отворила вратата. Спиров се опитал да й обясни, че са полицаи, но тя викала и не искала да седне на дивана, както й наредил той. Когато видяла дъщеря си с кръв по челото, отново се разкрещяла. Според прокурорското постановление и Неделчев, и Спиров се опитвали няколко пъти да я успокояват с обяснението, че това е специализирана полицейска операция, но безуспешно.</p>
<p>В крайна сметка, жилището било проверено – в него нямало нито проститутки, нито техни клиенти. Свързали се с гл. инспектор Добрински и му докладвали. Получили нареждане да отидат с Мустафов в ОДМВР, за да го запознаят с документацията за операцията. Междувременно Неделчев и Спиров се представили с трите си имена пред Айсел по нейно настояване. Поискала да види документ, разрешаващ действията им в тяхното жилище, но ги поканили да посетят сградата на ОДМВР. С полицаите тръгнали Сабахатин и синът Кадир, който току-що се прибирал. Странното е, че в ОДМВР са снети обяснения само от Кадир, който изобщо не е присъствал по време на полицейската акция.</p>
<p>Междувременно Айсел с дъщеря си и племенника си са отишли в болницата за преглед и помощ. Според прокурор Колева увреждането на Ширин, констатирано от съдебномедицинското удостоверение, е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. причинена е лека телесна повреда. <br />И тук Колева е написала знаменателно изречение: „Обясненията, дадени в хода на проверката от двете страни в случилото се, се разминават”. Само че прокуратурата не е извикала никого от семейство Мустафови да дава обяснения. Задоволили са се единствено с написаното в жалбата на Айсел и с обясненията им пред Инспектората на МВР. Полицаите, които явно са разпитани, твърдели, че са носели служебни знаци и са обявили „полиция”, че не са употребили физическа сила и не са вадили оръжие. Прокурорката заключава: „В случая за верни се приемат обясненията на полицейските служители, тъй като в тях няма противоречия, пропуски или непоследователност, за разлика от обясненията в семейството”. И се позовава на това, че било основно правило и утвърдена практика при подобни акции да се обявява принадлежността към полицията. Ако не беше на гърба на български граждани, направо бих казала, че е смешно. Безспорно има много чудесни правила и още по-чудесни практики в нормативните документи на полицията, но кой гарантира, че винаги и при всяка ситуация те се спазват? Нима някой очаква, че един от четиримата участвали в кърджалийския произвол полицаи ще допусне при обясненията си да признае някаква вина или да натопи колегата си за превишаване на правата?! Глупости! И това е съвсем човешко и логично. Кретенщината е, че един български прокурор по този ахмашки начин обосновава отказа си да образува досъдебно производство по случая.</p>
<p>Всички полицаи били носили отличителни знаци – нагръдни, служебни и карти. След дъжд качулка се били представили двама от тях с имената си. Е, и? Защо продължава никой да не обяснява откога на полицейска акция се ходи по дънки и със служебната карта в джоба? Защо в нито един видеоматериал на пресцентъра на МВР не сме видели цивилен полицай в акция?</p>
<p>По отношение на твърденията на Айсел и Сабахатин за използвано оръжие пък следвало да се има предвид, че насочването на оръжието не съставлява „използване” по смисъла на закона. И докога срещу жени и деца в собствените им жилища без основание ще се насочват пистолети? Стресът им какво „съставлява” по смисъла на закона? А понеже и съседите за кратките мигове, в които полицаите им наредили да се приберат, не видели оръжие в ръцете им, се приема отново за истинна версията на полицейските служители за това, че не са изваждали оръжието си при акцията. Във връзка с белезниците полицаите са оневинени, защото ги поставили, преди да установят, че в апартамента са само семейство Мустафови. Сабахатин бил престоял с тях само 4 минути. Е, как всичко разказано по-горе се е разиграло само в рамките на 4 минути?! Включително прокурорката допуска, че Сабахатин сам си е направил охлузванията по лактите, установени при освидетелстването 6 дни след акцията. Той твърди, че е бутнат от полицаите на земята, а те и четиримата – че е легнал доброволно. И... сам се е охлузил по-късно нарочно, сигурно от мазохистични подбуди. Защото и потвърдилите бутането му Айсел и Ширин не могли точно да обяснят как е бил бутнат и къде е паднал... Шменти-капели, изсмукани от пръстите. Както и за нанесената на Ширин телесна повреда – не била умишлена и не съставлявала престъпление, защото самото момиче било залитнало и се ударило в шкафа... За счупените очила на племенника пък изобщо не били изнесени данни от свидетелите в хода на проверката – а какво пише в жалбата, госпожо Колева?</p>
<p>Та така, проверката установила според прокурор Колева, че „не е имало жестоко, безчовечно или унижаващо отношение” към Мустафови. „Цялото поведение на полицейските служители е било съответно на преследваната законна цел”. И накрая полицаите са оневинени, естествено, и че не са извършили нищо самоволно, а в изпълнение на „правомерна служебна заповед” на гл. инспектор Добрински. Основанието пък за заповедта били достатъчните събрани по оперативен път данни. Като знаем от редица примери какви оперативни данни събират полицаи и дансаджии, здраве му кажи. Толкова оперативни, че се оказва, че е трябвало да влязат в апартамент във вход Б на същия блок 12, но влезли във вх. Д. Най-интересното е, че дори след установената грешка полицаите не са предприели същата акция и по отношение на апартамента във вход Б, където може би са щели да намерят жертвите на тежкото престъпление по раздел ІХ от НК и техния сводник Джем. <br />Пред ГЛАСОВЕ Айсел Мустафова каза, че ще обжалват и ще продължат да търсят конституционните си права на български граждани. Разказа, че е работила заедно с Георги Неделчев, освен това той е техен комшия – живее в съседен блок. Също, че мъжът й Сабахатин е работил в МВР 25 години заедно с Добрински... Странно е в малък град като кърджали никой от тях да не знае, че Мустафови живеят на този адрес. Но най-важното, което сподели, е, че са направили свои снимки още същата нощ на синините и раните си, както и на счупените очила на племеника им.</p>
<p> </p>
