- 10 Sep 2020
- 438
- 27
Основателят на Нов български университет и дългогодишен шеф на Фондация „Отворено общество“, както и посланик в Гърция в края на миналия век, проф. Богдан Богданов, даде свое обяснение за принадлежността си към ДС в дълго самовъзхваляващо изложение в личния си блог. От обяснението става ясно, че професорът не се разкайва за миналото си, нито за това, че го е премълчавал в продължение на 20 години, бидейки от страната на „дясната“ и „демократична" опозиция на тоталитарното минало. В доста заплетените си философски разсъждения по темата Богданов обосновава агентурното си минало най-вече с необходимия разумен компромис, който по-късно проявявал и като ръководител в Нов български университет.
<p>В изложението си професорът нарича самия себе си в прав текст "честен" и "умен", след което разказва как е бил подведен от партията и службите на зрелите 38 години.</p>
<p>Цялото изложение, което е с голям обем, е изпълнено с философски размишления за безредието и реда, за миналото и настоящето, за тоталитарната държава и комунистическата върхушка, дори и за изнесените капитали зад граница, но няма нито една точна и ясна оценка на автора относно принадлежността му към ДС, която е продължила повече от 10 години.</p>
<p>Текстът на Богданов е изпълнен с антикомунистически патос, въпреки че авторът е служил на комунизма чрез най-отвратителното му оръжие – политическата полиция, а унищоженото му досие говори, че в края на режима тогавашната власт е имала специални планове за неговото бъдеще. С унищожени досиета и дори с унищожени картончета за принадлежност се оказаха много ключови фигури на антикомунистическата опозиция, която по-късно прерасна в движение и партия СДС.</p>
<p>С отказа си да пробелматизира принадлежността си към ДС, както и двадесетгодишното прикриване на този факт, проф. Богданов се нареди в дългата редица от неразкаяли се „демократи-ченгета“, които представителите на "синия" политическия елит обикновено делят на „наши“ и „ваши“. По тази цинична политическа логика на т.нар. демократи Първанов е лош, а проф. Богданов „добър“, Кеворкян е доносник, а Иво Инджев – доблестен гражданин, „червените“ агенти на ДС разкривани, а „сините“ реактивирани.</p>
<p>Най-тъжното в случая с проф. Богданов, както преди с покойната Вера Мутафчиева и писателя Георги Данаилов обаче е, че тяхната принадлежност към ДС не предизвика широка обществена дискусия за ценностите на българското общество, така както в Германия принадлежността на писателя Гюнтер Грас към СС събуди дълга и остра обществена полемика.</p>
<p>Опитът за самооправдание на проф. Богданов определено няма да отприщи разговор и този път, което показва, че България все още не е скъсала с тоталитарното си минало.</p>
<p><em>Целия текст на проф. Богдан Богданов може да прочетете <a href="../../article-11497.php" title="http://glasove.com/article-11497.php">тук.</a></em></p>
