Херберт Маркузе и тайните служби

<strong>Добре дошъл сред шпионите</strong> <p>От 1942 до края на войната в 1945 Маркузе е работил за американската тайна служба ОСС (Office of Strategic Services), предшественика на ЦРУ, а след това, до началото на 50-те години &ndash; за Службата за изследвания и разузнаване към външното министерство. Но не като шпионин &ndash; така че тази част от биографията на философа не предлага материал за скандални разкрития. Маркузе е бил един от групата живеещи в изгнание в Америка германски интелектуалци, които заедно с американските си колеги са изготвяли научни студии и анализи за нацизма и окупирана Европа, а след войната &ndash; за съветския комунизъм и положението в източноевропейските му сателити. Така Маркузе се превръща в част от духовната и морална съпротива през годините на Студената война, която в немалка степен е била и война на идеи.</p> <p><br />В книгата си "Воини и учени. Херберт Маркузе и мисловните системи през Студената война" историкът Тим Мюлер показва, че работата на Маркузе за тайните служби не е била нито политически некоректно отклонение от пътя на прогресивните добродетели, нито отбиване на номера, с който прокуденият от Германия ляв интелектуалец се е опитвал да оцелее в условията на изгнание. Според Мюлер изследователската работа на Маркузе се вписва логично в руслото на неговата цялостна дейност и интереси.&nbsp; <br /><br /><strong>Левите и антикомунизмът</strong><br /><br />Сред колегите му в ОСС са били и други бивши сътрудници на престижния франкфуртски Институт за социални изследвания (ръководен преди и след войната от Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно), който нацистите закриват. В ОСС тези учени получават свободата да развият своите критични социални идеи. Там са добре дошли дори онези като Маркузе, които ФБР подозира в марксистки уклон. Защото за своята научноразузнаваческа работа ОСС няма нужда от клакьори, а от колкото се може по-широк плуралистичен кръг от научна компетентност. Така от средите на тайните служби през 50-те години се пръква една академична мрежа от ляволиберални учени, която не само поставя основите на задълбоченото изследване на комунизма, но предугажда и съществени елементи от бъдещата политика на разведряването. И то въпреки че тази мрежа е била инициирана и финансирана от яростно антикомунистическата Фондация &bdquo;Рокфелер&rdquo;; фондацията държи на своите питомници и в разгара на макартизма, когато за левите интелектуалци е било извънредно лесно да се окажат под подозрението, че са подводници на съветската пропаганда. От тези наблюдения Тим Мюлер извежда по-общата теза, че мисловните схеми на тайните служби по време на Студената война са били много по-сложни, отколкото би могло да се заключи от черно-бялата представа за конфронтацията на блоковете.<br /><br /><strong>В търсене на третия път</strong><br /><br />Ляволибералните учени разчупват монолитния наглед за съветската система и поставят пръста върху нейните противоречия. Но в усилията си да се вживеят в манталитета на идеологическия си противник, мнозина от тях изпадат в риск да му признаят известна необходимост, дори неизбежност и по този начин да го оправдаят. На това обвинение се излага и Маркузе със студията си "Съветският марксизъм" (1958), която е плод тъкмо на изследванията му за тайните служби. Специално антисталинистката левица го укорява, че престъпният характер на съветската система се размива в анализа му на нейната функционална логика. <br /><br />Но Маркузе не беше апологет на комунизма. Дори и по-късното му идентифициране с радикалното студентско движение, което маркира разрива му с либералния истаблишмънт, изхожда от ляволибералния проект на 40-те и началото на 50-те години и представлява търсене на един вид трети път между разюздания капитализъм и авторитарния комунизъм.<br /><br /><em>Превод от немски Стоян Гяуров</em></p>