Европейските кукловоди: Германците са стиснати и ще се пазарят, да удвоим милиардите

<p>Ангела Меркел се отбранява доста дълго и енергично, след като в началото на май 2010 г. ситуацията в еврозоната приема драматичен обрат. Изглежда, че редица държави от Европейския съюз са изправени непосредствено пред банкрут, а еврозоната е заплашена от срив.</p> <p>И тогава, сред едно среднощно заседание германският канцлер се предава, след като е убедена от Европейската централна банка и американския президент Барак Обама да изгради стена около еврозоната.</p> <p>Така в крайна сметка Меркел също гласува за образуването на единен европейски спасителен чадър (European Financial Stability Facility, EFSF), който трябва да бъде захранен с 440 млрд. евро.&nbsp;</p> <p>А защо точно 440 млрд. евро?&nbsp;</p> <p>Група от служители и чиновници на ЕС заседава в кризисната нощ през май и стига до заключението, че, за да бъде наистина действащ, фондът има нужда от поне 200 млрд. евро.</p> <p>И заради предположението, че германците със сигурност автоматично ще намалят наполовина предложената сума, чиновниците великодушно удвояват цифрата до 400 млрд. евро, като дори добавят допълнителни 10%.</p> <p>В края на краищата обаче служителите на ЕС са втрещени, след като Ангела Меркел се съгласява на наистина внушителните 440 млрд. евро, без дори да мигне.</p> <p>Невинаги заседанията в европейската столица преминават толкова комично.</p> <p>Но кой наистина има думата в ЕС?</p> <p>Със сигурност не са иначе наистина добре платените служители на брюкселската бюрокрация, нито някои тъмни страни, нито дори заслепената от регулации комисия, както се приема често от евроскептиците.</p> <p>Решенията се вземат от националните правителства, а комисията е само изпълнителното ведомство.</p> <p>Така например донеслата доста подигравки забрана за ползване на крушките с нажежаеми жици не е заслуга на ЕК, а е идея на бившия германски министър на околната среда Зигмар Габриел.</p> <p>А друга спорна поправка (междувременно изтеглена), според която зехтинът в ресторантите може да се сервира само в затворени шишенца, не е израз на желанието за по-строга регулация, а е настояване на правителствата на Испания и Португалия.</p> <p>Интересите на членките се договарят в Европейския съвет. Там се водят спорове и се сключват компромиси, а след това решенията се сервират готови на комисията.</p> <p>Съветът заседава, без да се наблюдава от обществото.</p> <p>И когато държавните и правителствените ръководители спорят, обсъждат стратегии и сключват коалиции, няма диктофон, който да ги записва.</p> <p>А всичко това, което се говори в залата, нарочно не се излъчва на живо - за да се запази поверителният характер на консултациите, твърдят в Брюксел.&nbsp;</p> <p>Разговорите между държавните и правителствените ръководители на срещите на високо равнище на ЕС се протоколират по особен начин - без камери и магнетофони, но важната роля тук играят така наречените &quot;античи&quot; (по името на един италиански дипломат), служители, които водят т. нар. &quot;Античи протоколи&quot;.&nbsp;</p> <p>На местния жаргон &quot;античи&quot; са най-близките сътрудници на посланика на съответната страна в ЕС. Групата на &quot;античите&quot; съществува от 35 години насам.&nbsp;</p> <p>&quot;Античите&quot; на страните членки, 28 на брой, седят в една съседна зала, съоръжена с компютър, факс и телефон, в очакване на новини.</p> <p>Тримата протоколчици информират на английски и френски за хода на преговорите, а &quot;античите&quot; усърдно записват.</p> <p>В залата на заседанията има по един служител на съвета, който излиза на всеки четвърт час, за да предаде на колегите си &quot;античи&quot; какво се е случило.</p> <p>Те превеждат чутото на съответния национален език и изпращат протокола, заедно с допълнителна информация, в офисите на своята делегация.</p>