ЕК публикува доклада за България

<em><strong>"Заключения и препоръки" на доклада:<br /></strong></em><br /><strong>Комисията отчете известен нов тласък в усилията на България да направи подобрения в съдебната власт</strong> и да се бори с корупцията след публикуването на доклада през юли 2008 г. Това е видно от усилията, които отделни лица в прокуратурата и съдебната власт полагат за отстраняване на структурните проблеми. Тези лица заслужават подкрепа и признание за усилията си.<br />Подобни прагматични действия допринасят за по-голяма ефикасност на съдебната власт и за укрепване на съдебното преследване, а в някои случаи и намаляват възможностите за корупция.<br /><br /><strong>Тези стъпки обаче не надхвърлят техническото равнище и ефектът от тях е ограничен.</strong> Въпреки че по-голямата обща осведоменост и тези отделни инициативи трябва да се приветстват, не съществува нито широк политически консенсус, нито убедителна стратегия, които да ги подкрепят по подходящ начин и да превърнат борбата с организираната престъпност и корупцията в основен приоритет за България. Вследствие на това обществеността смята, че правосъдието в България е бавно, понякога не безпристрастно, а и че в някои случаи върху него се оказва влияние и има вмешателство в работата му.<br /><br /><strong>Същевременно приетите мерки се възприемат като некоординирани действия, които не се следват системно</strong> на всички равнища. Продължава да липсва достатъчен политически ангажимент за извършването на по-мащабни инициативи, които биха могли да формират по-решителен стратегически подход.<br />Въпреки някои обнадеждаващи прагматични действия за повишаване на ефикасността на съдебната власт и за по-активна борба с корупцията и организираната престъпност, съществуват много недостатъци, които българското правителство трябва спешно да отстрани.<br /><br /><strong>Въз основа на последната си оценка Комисията приканва България да предприеме действия в следните области:<br /></strong><br /><strong>по отношение на организираната престъпност и борбата с корупцията:<br /></strong><br />&bull; да се разработи интегрирана стратегия срещу организираната престъпност и корупцията;<br /><br />&bull; ad hoc структурата на съвместните екипи за разследване на организираната престъпност да стане постоянна;<br /><br />&bull; да се създадат специализирани структури за съдебно преследване и произнасяне на решения по дела за корупция по високите етажи и дела, отнасящи се до организираната престъпност, като тези структури трябва да разполагат със съответната функционална и политическа независимост;<br /><br />&bull; да се насърчават дейните ex-officio разследвания на корупция, извършвани от всички административни органи с контролни функции;<br /><br />&bull; да се осигури ефективно прилагане на приетото наскоро законодателство за конфликт на интереси посредством изготвянето на насоки за прилагане и централна система за докладване;<br /><br />&bull; на хоризонтално равнище да се осъществява мониторинг на ефекта от законодателството за борба с корупцията и организираната престъпност и да се направят законодателни изменения, ако е целесъобразно;<br /><br />&bull; да се подобри ефикасността на системата за замразяване/отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност;<br /><br />&bull; да се увеличи капацитетът на Главния инспекторат и на инспекторатите към министерствата и агенциите, които да бъдат упълномощени да действат проактивно при идентифицирането и отстраняването на уязвими точки;<br /><br />&bull; да се укрепят 28-те регионални съвета за борба с корупцията в партньорство с гражданското общество;<br /><br />&bull; да се въведат по-добри административни разпоредби за защита на лицата, които подават сигнали за престъпления;<br /><br />&bull; да се следи отблизо напредъкът в борбата с корупцията на централно и местно равнище посредством междуведомствената координационна група.<br /><br />по отношение на ефикасността на съдебната власт:<br /><br />&bull; активно да се констатират и анализират случаи на неединно прилагане на закона и да се стимулира издаването на повече тълкувателни решения от Върховния съд;<br /><br />&bull; спешно да се продължи работата по концепцията за цялостно преработване на Наказателния кодекс;<br /><br />&bull; да се обсъди възможността за цялостна реформа на Наказателно-процесуалния кодекс, за да се опростят наказателните производства и да се намали прекаленият формализъм;<br /><br />&bull; спешно да се изпълнят препоръките на практикуващите юристи, за да се подобри практиката по сегашния Наказателно-процесуален кодекс;<br /><br />&bull; да се изпълнят всички препоръки на Висшия съдебен съвет във връзка със забавянето на важни наказателни дела и системно да се разширява мониторингът, за да обхване всички значими дела;<br /><br />&bull; да се осъществява мониторинг на използването и ефекта от ускорената процедура (по-малки наказания в замяна на признания) и процедурата за признаване на вина за по-малко престъпление, за да се избегне съдебно преследване за по-голямо;<br /><br />&bull; да се контролира ефективното спазване от всички съдилища на изискването за публикуване на всички съдебни решения;<br /><br />&bull; да се гарантира обективно оценяване на работата на всички магистрати и<br /><br /><strong>Висшият съдебен съвет да преразгледа нареждането за правилата и критериите за назначаване:<br /></strong><br />&bull; Висшият съдебен съвет да анализира и поправи противоречивата практика в дисциплинарните производства;<br /><br />&bull; да се извършат бързи и ефективни действия в отговор на препоръките и констатациите на инспектората към Висшия съдебен съвет.<br /><br /><strong>Комисията призовава България да продължи процеса на реформи и да изпълни направените от нея препоръки. На тази основа Комисията ще оказва подкрепа</strong> и ще осъществява мониторинг през следващата година. Необходимо е да се оказва постоянен натиск за постигането на резултати и Комисията приканва и останалите държави-членки да продължат да оказват съдействие на България и да ѝ помогнат да отбележи напредък. Комисията, от своя страна, ще продължи да подкрепя усилията на България посредством диалог на политическо и техническо равнище и предоставянето на подходящи експертни знания, когато<br />това е необходимо.<br /><br /><strong>Перспектива:<br /></strong><br /><strong>Настоящият доклад показва, че на техническо равнище са били предприети някои действия в отговор на препоръките,</strong> направени в доклада на Комисията от юли 2008 г. Даден бе тласък и първите резултати от него вече са налице. Нужни са обаче по-съществени резултати в разследването, съдебното преследване и произнасянето на присъди по дела за корупция по високите етажи и дела, свързани с организираната престъпност, за да се постигне трайна промяна в България. Все още не е започнала задълбочена реформа на съдебната власт. За тази цел е необходим дългосрочен и категоричен политически ангажимент. Според Комисията механизмът действа като средство за подпомагане, което е необходимо да бъде запазено, докато тези реформи бъдат постигнати. Затова Комисията ще направи оценка на по-нататъшния напредък през лятото на 2010 г.<br /><br /><strong>ПРЕДПАЗНИ КЛАУЗИ<br /></strong><br /><strong>Предвид направената по-горе оценка, възниква въпросът дали следва да бъде задействана предпазната клауза.</strong> В публичните дискусии относно механизма за сътрудничество и проверка често се прави объркване между вероятната продължителност на механизма и предпазните клаузи, съдържащи се в Договора за присъединяване, които са ограничени във времето. <strong>Между механизма за сътрудничество и проверка и предпазните клаузи за България, залегнали в Договора за присъединяване, не съществува автоматична връзка.</strong><br /><br /><strong>Предпазните клаузи са стандартен елемент, който се включва в договорите за присъединяване.</strong> Те бяха въведени, за да се гарантира ефикасното функциониране на вътрешния пазар и на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Предпазните клаузи могат да бъдат задействани до края на 2009 г., за да се даде възможност за временно преустановяване на прилагането на съответното законодателство на Общността, ако това е необходимо. <strong>Комисията е на мнение, че въз основа на направената по-горе оценка условията за задействане на предпазните клаузи не са изпълнени.</strong><br /><br /><strong>Понастоящем тече третата година от прилагането на механизма за сътрудничество и проверка.</strong> Механизмът не бе въведен за определен период от време, тъй като трябва да бъде премахнат едва след като всички показатели, определени в него, бъдат изпълнени по задоволителен начин. Ясно е, че постигането на целите, поставени в показателите, е дългосрочна задача: например отстраняването на основните причини за корупцията и изкореняването на организираната престъпност ще отнемат време.<br /><br /><strong>Дълбоките промени, които са необходими, могат да бъдат направени единствено в рамките на българското общество.</strong> Механизмът за сътрудничество и проверка е инструмент, чрез който се оказва подкрепа за изпълнението на тази задача; той не е цел сам по себе си, нито пък може да замести ангажимента, който българските власти трябва да поемат, за да уеднаквят съдебната система и практика с общите стандарти на ЕС.<br /><br />