- 10 Sep 2020
- 38
- 12
Включването на България в сивия списък на Европейската комисия и посочването й като икономика под сериозно наблюдение предизвика острата реакция на Министерството на финансите. Списъкът, в който България попада заедно със страни със сериозни финансови и дългови проблеми като Белгия, Франция и Великобритания, беше представен от еврокомисаря по финансовите въпроси Оли Рен. Вчера ГЛАСОВЕ пръв съобщи новината. Минути след като Рен оповести официално списъка, от финансовото министерство хвърлиха вината за българското присъствие там върху натрупани дисбаланси по време на предкризисния икономически бум, както и изпреварващия ръст на доходите в периода 2006–2008 г.
<p>Според финансовото министерство България прекрачва прагове на три показатели за външни и един за вътрешни дисбаланси – баланс по текуща сметка като % от БВП, нетна международна инвестиционна позиция като % от БВП, номинален разход за единица труд, както и дълг на частния сектор като % от БВП. От ведомството на Дянков припомнят, че високият темп на икономически растеж в периода 2006–2008 г. беше съпроводен с натрупване на висок дефицит по текущата сметка, повишение на инфлацията, значително нарастване на кредитите за частния сектор и увеличаване на разходите за труд на единица продукция. През 2010 г. България не покрива необходимия праг от дефицит под – 4% от БВП. </p>
<p>Пак според тях анализът отразява периода 2008–2010 и отбелязва високите дефицити по текущата сметка през 2008 и 2009 г., които бяха съответно: - 23,1 и - 8,9%. През 2010 г. дефицитът по текущата сметка беше едва – 1,3%. Този аргумента на ведомството на Дянков обаче едва ли е успокоителен, като се има предвид, че състоянието на българската икономика през 2011 г. се влоши и дори самият финансов министър, който през 2009 и 2010 г. беше оптимистично настроен обяви, че 2012 г. ще е трудна. <br /><br />От финансовото министерство посочват също така, че бързото свиване на дефицита по текущата сметка е показателно за високата степен на гъвкавост на икономиката. Корекцията в текущата сметка довела до нисък дефицит от - 1,3% от БВП за 2010 г., а през 2011 г. текущата сметка ще бъде на излишък, който се оценява на около 1,8% от БВП. Според оценки на Министерството на финансите, а и на международни институции, в средносрочен период се очаквало България да не надхвърля заложения праг за дефицит по текущата сметка.</p>
<p>Според ведомството индикаторът за задлъжнялост на частния сектор включвал в себе си всички видове задължения на фирмите и домакинствата, както към финансови институции и помежду си, така и към нерезиденти, между които са компании - майки или собственици на предприятия, опериращи на територията на страната. Отношението на общите задължения на частния сектор към БВП за България в края на 2010 г. е 169% и е малко по-високо от предвидената максимална граница от 160%. След присъединяването на България към ЕС, възходящите тенденции в икономическото развитие са довели до значителни обеми чуждестранни инвестиции и заедно с бума на кредитите това е довело до нарастване на цялостната задлъжнялост на този сектор. <br /><br />През 2011 г. се наблюдавала тенденция на изплащане на задължения – на банки към банки – майки и на дъщерни фирми към собствениците си в чужбина, както и на междуфирмени задължения. Към края на 2010 г. нивото на вземанията само на банковата система от неправителствения сектор е 74.2%, а в края на септември 2011 г. то спада до 70.5%.</p>
