Добре дошли в лудницата "Европа"

<p>Европа беше модел за света. От висотата на своите принципи тя поучаваше страни като Турция какво означава прозрачност, свобода на печата и демокрация. Освен това Евросъюзът бе символ на икономическа стабилност и просперитет чрез страните от еврозоната, приели обща валута. Създаваше се впечатление, че се е родила нова велика сила в света.<br /><br />Сега, през януари 2011 г., европейският пейзаж изглежда драматично променен. Еврото е заплаха за нестабилната световна икономика и извор на евроскептицизъм от Гърция до Хага. Нарушава се свободата на печата като базова европейска ценност и в много по-широк периметър &ndash; отвъд Унгария доверието към ЕС е подкопано. Кой в тази лудница е най-ненормален?<br /><br /><strong>Унгария</strong><br /><br />Първата жертва бе певецът Ice-T (Трейси Мароу). Новият медиен съвет NMHH определи песните му като "покваряващи младежта" и принуди радио "Тилос" в Будапеща да спре да ги излъчва. Заради нарушението си, че ги е пускало преди 21,00 ч., то очаква сега солидна глоба.<br /><br />Правителството назначи NMHH да следи за "морала" и "обективността" на медиите. Журналистите са заплашени с глоби до 700 000 евро заради нарушения, които са описани много неясно в закона. Новите наказателни мерки се прилагат и към чуждите медии в Унгария.<br /><br />Новият медиен закон в Унгария предизвика буря от критики в Европа, въпреки че от 1 януари Будапеща е неин председател. Законът гази свободата на словото и заставя журналистите да си налагат автоцензура. Еврокомисарката по медийните въпроси Нели Крус (Холандия) поиска разяснения от Будапеща.<br /><br />Унгарските журналисти разчитат изцяло на ЕС, защото собствената им борба срещу закона не даде никакъв резултат. Дори преди влизането му в сила те започнаха да дават жертви. Унгарската държавна радиотелевизионна компания свали от ефир още на 30 декември трима журналисти, защото се бяха осмелили да критикуват новия закон.<br /><br /><strong>Гърция</strong><br /><br />За да получите каквото и да е разрешение за бизнес, нормално е да придружите молбата си с подкуп в плик &ndash; факелаки на гръцки. Даването на факелаки в болниците е всекидневие. В белгийски телевизионен репортаж граждани казаха, че една трета от лекарите си искат допълнително заплащане за хирургични процедури, което може да достигне до 20 000 евро при мозъчни операции.<br /><br />Корупцията е превърната в неизбежно зло от напълно безконтролната бюрократична машина, която впрочем докара страната до фалит. Никой не знае колко държавни служители има в страната и какво точно правят. Политиците се афишират пред избирателите като загрижени да им намерят работа в държавния сектор. Резултатът е изключително тромава държавна администрация, в която служителите се боричкат за подкупи, въпреки че получават много високи заплати като гаранция срещу корумпиране. Според сондажите младите хора не искат да се захващат със собствен бизнес, а търсят по-сигурна и добре платена държавна работа, което е катастрофа за икономиката.<br /><br />За да излезе от болницата, Гърция ще трябва да се захване на първо място с корупцията. В момента страната се откроява като най-лошия пример в Европа, по-лош дори от България, която е прословуто корумпирана. В последния списък на "Трансперънси Интернешънъл" Гърция е на 78-о място по корупция, по-зле от Колумбия, Китай и Салвадор. Трудно е да се изброят греховете й, защото Гърция е страна, която десетилетия е мамила другите, тя е страна на фалиралите. Данните за бюджетите й са били манипулирани до такава степен, че въпреки експлозивния дефицит функционерите й са продължавали да се пенсионират на 53 години. Правителството обещава да поправи положението чрез драконовски мерки, но ползата е под въпрос.<br /><br />Никой не иска повече да вярва на Гърция &ndash; на първо място финансовите пазари. Състоянието се отразява най-добре в лихвите по държавните облигации: гръцкото правителство обещава 12% по 10-годишните си облигации, докато лихвата по холандските облигации е 3,5%.<br /><br /><strong>Франция</strong><br /><br />Президентът Никола Саркози ще трябва да прочете наново Декларацията за правата на човека и гражданина, сътворена в собствената му страна. Тя послужи като модел за защитата на човешките права в Европа, но президентът е забравил. Саркози е обладан от авторитаризъм и се държи като деспот от XVIII в., който се отчита само пред Бога. Френският президент си прилича много с италианския премиер Силвио Берлускони по броя на скандалите, в които участва, и по пълното си презрение към правилата на демокрацията, показвано най-добре по отношение на медиите и френските журналисти. Саркози ги определя като "педофили" и "фашисти", когато не ги харесва.<br /><br />Журналистите се сблъскват с много проблеми, когато се опитват да разследват тъмните страни в поведението на своя президент. Те се оплакват, че са подслушвани, а сп. "Поан" бе претършувано тайно, като неизвестни нападатели му откраднаха компютри и документи. Престижният всекидневник "Монд" обвини френските тайни служби за тези саботажи.<br /><br />Саркози прилага и други начини за контрол над медиите. Той назначи лично шефа на френската държавна телевизия, а независимият съвет, който изпълняваше тази функция, бе пратен на почивка у дома. Заради неудобни публикации бяха уволнени журналисти от най-гледания телевизионен канал ТФ-1 и от вестника на десницата "Фигаро". Президентът е близък приятел на собствениците на ТФ-1, на "Фигаро" и на левия "Либерасион", както и на други богати редактори. И тъй като Сарко е на власт, поразително много са неговите приятели на висши постове в обществените и "приятелските" медии.<br /><br />През октомври 2010 г. организацията "Репортери без граници" класира Франция на 44-то място в света по свобода на печата &ndash; доста по-зле от страни като Танзания, Уругвай и Суринам.<br /><br /><strong>Италия</strong><br /><br />Свобода на печата в Италия? Забравете. Който иска да стане журналист в Италия, обяснява Хауърд Хъдзън от Европейския център по журналистика, трябва да завърши журналистическо училище и да стажува поне две години. После се явява на изпит пред комисия от 14 души, включваща и четирима държавни представители. Италианските журналисти се оплакват, че е трудно да вземат изпита, защото дори допускането до него зависи от "поръчител". Препоръката трябва да произлиза от утвърдена и авторитетна журналистическа организация, а в Италия всички са силно политизирани. Намирането на такъв поръчител означава, че журналистите трябва да са лоялни към него и съответно да не бъдат независими.<br /><br />Още по-лошо е, че от миналото лято репортерите са заплашени от тежки глоби, ако разследват случаи на корупция, които още не са минали през съда. В Италия съдебните процеси могат да траят и 10 години. ООН и "Репортери без граници" призоваха Рим да отмени закона. Евросъюзът е забележително мълчалив, въпреки че свободата на печата и медийният плурализъм са гарантирани в новия Лисабонски договор.<br /><br />Извън законовите ограничения премиерът Силвио Берлускони контролира голяма част от италианските медии: собствените си електронни и печатни медии плюс обществените. Критикуващите журналисти се уволняват. Характерно за Италия е, че там са размити, а понякога са заличени границите между правителството и мафията. Берлускони и компания промениха законите така, че престъпниците &ndash; и те самите &ndash; да бъдат недосегаеми. Подкопаха съдебната система до такава степен, че тя трудно функционира.<br /><br />Премиерът управлява страната, както кръстник на мафията се разпорежда със своята фамилия: вижте американските дипломатически шифрограми в "Уикилийкс", които го описват като безполезен и слаб лидер, чиято власт се крепи върху корупция и приятели от мафията. Миналия ноември съдът в Палермо определи като доказан факт срещата през 1975 г. на Берлускони с босове на мафията. И въпреки това той оцеля при вот на недоверие благодарение единствено на подкупи и заплахи, както свидетелстват негови опоненти.<br /><br />Италия е една от най-болните държави в ЕС. Тя заема 67-о място в класацията по корупционен индекс на "Трансперънси Интернешънъл". Македония, Гана и Турция имат по-добра класация. По индекс за свобода на печата Италия бе поставена на 49-о място през октомври 2010 г.<br /><br /><strong>Белгия</strong><br /><br />"Белгия повече не функционира, Белгия е провалена държава", каза фламандският националист Барт де Вефер, цитиран неотдавна от немското сп. "Шпигел". Повече от 200 дни продължават усилията да се състави ново правителство. В държавата, която вече не е държава, се водят преговори на фона на несигурно бъдеще и все повече се засилват спекулациите за разцепление поради загуба на контрол. Главният проблем е по-голямата финансова автономия на Фландрия и Валония. Такова е желанието предимно на фламандците. Френски говорещите социалисти начело с Елио ди Рупо се опитват да сложат спирачка, защото се страхуват от по-нататъшно обедняване на Валония и Брюксел.<br /><br />Проблемите на Белгия могат да донесат неприятни последици за публичните финанси. Рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" понижи кредитния рейтинг на страната и вероятно той ще продължи да пада, ако скоро не бъде съставено правителство. Това означава, че с високия си държавен дълг Белгия се устремява към групата на южните европейски държави.</p> <p><em><strong>Текстът е публикуван във в. "Сега".</strong></em></p>