Депутати от почти всички парламентарни групи демонстрираха днес, че не познават действащото законодателство. Те дълго спориха, дали актуални агенти и сътрудници на съвременните секретни служби да участват в комисията за контрол над Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Но ефектният спор се оказа безплоден, защото според параграф 7 от преходните и заключителните разпоредби в Закона за досиетата, сътрудниците на съвременните служби се снемат от отчет, щом заемат публична длъжност по силата на закона, в случая – станат народни представители.
<p><strong>§ 7. от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за досиетата:</strong></p>
<p><em>(1) Комисията предоставя на ръководителите на службите за сигурност списъци на лицата, заемащи публична длъжност или извършващи публична дейност. <br />(2) В 14-дневен срок от предоставянето на списъците по ал. 1 ръководителите на службите за сигурност свалят от отчет служителите под прикритие и сътрудниците, заемащи публична длъжност или извършващи публична дейност, и уведомяват комисията за това.</em></p>
<p><strong>Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов съобщи пред ГЛАСОВЕ, че до този момент не е получил доклад от нито една от службите за свален нов народен представител от отчет.</strong> Това означава, че ако законът се изпълнява, нито един депутат не е обвързан с новите служби. А мандатът на Народното събрание започва от датата на парламентарните избори – 5 юли, според решение на Конституционния съд от от 22 март 2001 г.</p>
<p><strong>Депутатът от БСП Янаки Стоилов предложи агенти и сътрудници на съвременните секретни служби да не участват в състава на комисията за контрол над ДАНС</strong> и докато не се изясни кои от предложените кандидати са агенти, да не се гласува съставът на комисията. Той бе подкрепен бившия транспортен министър Петър Мутафчиев (БСП), който подчерта, че в комисията за контрол на ДАНС не бива да има хора, които по някакъв начин са зависими от агенцията. Лютви Местан от ДПС посочи, че мярката би могла да се разпростре и при други комисии, например тази по вътрешна сигурност и обществен ред. <strong>А Димо Гяуров предложи съставът на комисията да бъде гласуван, но да се запише, че членовете й ще бъдат проверени за месец</strong> и който не отговаря на въпросния критерий да бъде изтеглен.</p>
<p><strong>Тогава бившият министър на вътрешните работи Румен Петков скочи и, като цитира личния си опит,</strong> заяви, че Народното събрание би могло да инстуционализира разкриване на секретни агенти на съвременните служби. Припомняме, че Петков беше съден за осветяването на агента на ДАНС доц. Алексей Петров.</p>
<p>А Искра Фидосова от ГЕРБ заяви, че не приема предложението на Гяуров. <strong>Тя също показа, че не познава закона, като посочи, че от ГЕРБ вече са проверили кандидата си.</strong> Накрая текстът бе отхвърлен, но голямата част от народните представители гласуваха „въздържал се“.</p>
<p>Пред ГЛАСОВЕ Янаки Стоилов, който беше шеф на правната комисия в предишния парламент, т.е., е работил по Закона за досиетата, твърдеше, че не може да си спомни за параграф 7 и допусна, че в парламента може да има сътрудници на съвременните служби. Подобно мнение изрази и Йордан Бакалов от Синята коалиция, както и ексдепутатът от ДСБ Атанас Атанасов – и двамата в предишния парламент се считаха за основни експерти по службите. <em>Атанасов изпълняваше днес в Народното събрание ангажиментите си като „звезден репортер“ на Нова телевизия и препитваше парламентаристите по актуални теми. </em></p>
<p><strong>Единствено Димо Гяуров от Синята коалиция си спомни текста от закона,</strong> но посочи, че не е сигурно дали въпросният параграф 7 е изпълнен от съответните служби.</p>
<p>Депутатите одобриха състава на комисията. Председателстването й ще е на ротационен принцип и за първите две сесии комисията ще ръководи Иван Костов.</p>
<p> </p>