Алексей Петров – началото в МВР и ДС

<p>Ще започна с резултатите от психологическо изследване на Алексей Петров, проведено през октомври 1990 г. в Центъра за научно-приложна и учебна дейност по психология в МВР. <br /><strong></strong></p> <p><strong>&bdquo;Личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в рискова отговорна и обществено-значима дейност; склонен е да отстоява справедливи каузи, хармониращи с неговата ценностна система. Преживял е значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното развитие. Активна, динамична личност, той не избягва сблъсъците при открито отстояване на собствените разбирания и убеденост. Добрите интелектуални възможности и сравнително уравновесеният характер му позволяват да проявява необходимото хладнокръвие и премереност в поведението при възникване на конфликтни взаимоотношения. Общителен, контактен човек, проявяващ афинитет към работата с хора, с много добре развити комуникативни способности. Културен, задълбочен събеседник, склонен да проявява съпричастност и ангажираност към социално-значими проблеми. Към предложената дейност се насочва с известни колебания, породени от неувереността му в наличието на обективни възможности за усъвършенстване и творческо преобразуване на някои елементи от дейността с оглед повишаване на нейната ефективност и надеждност. Има изразена потребност от постигане на успех в начинанията и намеренията си&rdquo;. </strong></p> <p>Заключението е, че данните са благоприятни за работа като офицер &ndash; І група в под. 72620 &ndash; МВР.<br />Алексей Петров е роден през 1962 г. в Тетевен, но израства в помашкото село Градешница (днес се изписва Градежница) край Ловеч. Учи първоначално в кв. Бабинци, после в с. Глогово. Семейството му е многолюдно и бедно. Баща &ndash; секач, майка &ndash; гледачка на волове, безпартийни. Всички са научени да работят. <br />През юни 1977 г. подава документи да бъде приет като курсант в Средното милиционерско училище (СМУ) в Пазарджик.<strong> Собственоръчно е написал своята автобиография и е попълнил личния формуляр. В графата &bdquo;Кой го е насочил да работи в органите на МВР&rdquo; е записано: &bdquo;Аз съм се ориентирал сам&rdquo;. Бил в кръжока &bdquo;Млад приятел на МВР&rdquo;. В графата какви са заниманията му през свободното време: &bdquo;Изпълнявах поръченията на ДКМС, помагах на майка ми в домакинството и стоях като пастир на добитък&rdquo;.</strong> Почеркът на седмокласника от с. Глогово е смайващо обработен, правописни грешки почти липсват.</p> <p>След завършването на СМУ Алексей Петров е разпределен в София. През август 1981 г. започва службата си като милиционер в Първи взвод в поделение 72620 &ndash; Мотомилиционерския батальон край резиденция "Врана", който по това време се води към Софийско градско управление (СГУ) на МВР. В началото е профилиран в състава на щурмовите групи.</p> <p>Първият документ в кадровото дело от този период е <strong>рапорт с искане да му се разреши явяване на изпит по английски език &ndash; тогава е на 19 години. Две години по-късно подава рапорт да му бъде разрешено да кандидатства във ВИИ &bdquo;Карл Маркс&rdquo;, Търговски факултет, специалност &bdquo;Икономика и организация на вътрешната търговия, задочно обучение. </strong></p> <p>В характеристиката за периода от август 1981 г. до юли 1986 г. го хвалят &ndash; черен колан за оперативно карате, добра теоретична подготовка, отлично носене на службата, успешно участие в изпълнението на специални задачи, няколко награди, две мъмрения...</p> <p><strong>Допуснал е обаче и най-тежкото наказание съгласно дисциплинарния устав на въоръжените сили &bdquo;предупреждение за непълно служебно съответствие&rdquo; заради скандал след употреба на алкохол. </strong>Наказан и взет на отчет е по смисъла на МЗ І-100/1985 г. На 25 ноември 1985 г. в столично районно управление е извършена проверка по инцидент, станал между служители на НМ и шофьори от СП &bdquo;Таксиметрови превози&rdquo;. Колега на Алексей го кани на обяд за рождения си ден, пият водка, играят шах, слушат музика. Привечер излизат в цивилно облекло, намъкват се в спряло, но празно такси. Спречкват се, когато шофьорът се появява. Той вика свой колега на помощ и накрая се сбиват. Кой крив &ndash; кой прав, в случая няма значение, все пак двамата таксиметрови шофьори не са потрошени, както би могло да се очаква при сблъсък с опитни каратисти.</p> <p>По-любопитен е попълненият <strong>Картон за предупреждаване</strong>. Оказва се, че Петров е предупреден на основание Инструкция №160/85 за недопускане злоупотреба с алкохол. Получава наставник &ndash; Евгений Кирилов Русев, който извършва в рамките на почти година идейно-възпитателна работа с него. Отчетът е по тримесечия &ndash; проведени индивидуални беседи и разговори, посещение по местоживеене, активизиране на дейността му в комсомолското дружество, стимулиране чрез гласуване на доверие. През цялото това време &bdquo;не е допуснато да се извърши нарушение по смисъла на предупреждението&rdquo;, сиреч Алексей Петров или е отказал алкохола, или поне не е злоупотребявал; &bdquo;подобрена е личната му дисциплина, има тенденция за оптимизиране на положителните му качества, старае се като младши командир да дава личен пример на подчинени и колеги&rdquo;. През четвъртото тримесечие печели първо място в социалистическото съревнование за 1986 г. Оценката на единоначалника е, че &bdquo;старшина Петров е направил преоценка на своята дейност и в служебната и извънслужебната дейност е настъпил коренен прелом&rdquo;. Картонът е приключен на 19.12.1986 г., &bdquo;защото е изиграл възпитателното си въздействие&rdquo;. Явно е така, защото шест месеца по-късно, на 1.07.1987 г., Алексей Петров е предложен за награда &bdquo;Отличник на МВР&rdquo;.</p> <p>Последният акцент от документите в кадровото му дело, който заслужава внимание, е рапорт на старши лейтенант Алексей Петров от 3.11.1990 г. Ще го цитирам с незначително съкращение:<br /><strong>&bdquo;Както Ви е известно, при даване на принципното си съгласие за издигането ми в длъжност пред командването на поделението имах две желания по процедурата за встъпване в длъжност: 1. Да работя в колектив, който е съгласен (избира) това. 2. При удовлетворяване на първото и наличие на други кандидати за вакантната длъжност да се проведе конкурс. (...) <br /></strong></p> <p><strong>Мотиви: 1. Подборът на кадри чрез метода на конкурса е доказал своята демократичност и ефективност. 2. Във връзка с позицията на СПС за съгласуване на кадровите програми на поделението с него, като председател на ИС, би могло по-късно да се твърди, че съм бил в привилегировано положение.<br />Разбирам обречеността на системата на МВР, на принципите на единоначалие и специфичността им на приложение при нас, но от позицията на личната си оценка за конкретната обществено-политическа ситуация в страната и социалнопсихологическия климат в поделението намирам подобен подход в този преломен за държавата момент за нормален, още повече, когато лично ме касае&rdquo;.</strong><br />Резолюцията на този рапорт е поставена месец по-късно и гласи: &bdquo;С предложенията и мотивите на ст. лейт. Петров съгласен. На 3.12. 1990 г. на проведена среща с ІІІ отряд личният състав категорично приема ст. лейт. Петров да им бъде ЗКО, като отхвърля наличието на други кандидатури. Поради факта, че няма други кандидати за конкурс, наложително е ст. лейт. Петров да встъпи незабавно в предоставената му със заповед длъжност&rdquo;.</p> <p>Впоследствие през 1991 г. Алексей Петров става последователно командир на отряд и началник на 03 група за специални операции в Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), а на 1 май 1992 г. след 40-дневен отпуск напуска МВР по собствено желание.</p> <p><em><strong>Мария Дерменджиева</strong></em></p>