БНБ подкрепила с един милиард лева търговски банки миналата година

<p><strong>Дянков изнесе данните, провокиран от Орешарски, който го попита дали няма риск за фиска,</strong> след като идеята на вицепремиера, пари от фискалния резерв да се депозират в търговски банки за да носят по-високи лихви, бе отхвърлена от премиера Бойко Борисов.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG"><strong><em>&bdquo;Тайните споразумения затова са тайни, за да не се огласяват.</em></strong> Но тъй като вашият стил на управление не зачита елементарни правила, ще ви отговоря на въпроса. Имахме такова споразумение през октомври, когато в цял свят цялата банкова система получаваше огромни публични фондове, и то водещи банки, за да бъдат спасени буквално. Имахме превантивно споразумение, ако стигнем до необходимост, да действаме по аналогичен начин", каза от Орешарски. <strong>Той посочи, че с едно изключение парите са останали в БНБ, но отказа да съобщи името на банката, за да няма риск за финансовата стабилност</strong>.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG">В началото Дянков каза само за споразуменията за единия милиард лева. Но когато Орешарски заяви, че споразумението е от октомври, Дянков заяви, че става дума за 14 банки, а споразумението не е от октомври, а от май миналата година. Вицепремиерът информира още, че към 30 септември фискалният резерв възлиза на 7 691 000 000 лв. <strong>86% от тази сума е в момента депозирана в БНБ</strong>, като 30% е на дневни депозити, където средно претеглената годишна лихва е 0%. Понеже тази лихва варира в съответствие с пазара, в някои седмици лихвата е отрицателна.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG"><strong>Симеон Дянков отказа да отговори на репортерски въпрос, дали тези 14% от фискалния резерв са били депозирани в търговски банки</strong> или кредитните институции само да получили гаранции, че при необходимост ще бъдат рефинансирани от БНБ. <strong>И дали парите и днес са в частните банки, след като сам посочи пред депутатите, че само 86 % от фискалния резерв е в БНБ</strong>. &bdquo;Попитайте Пламен Орешарски и Иван Искров&ldquo;, каза вицепремиерът Дянков. Орешарски вече бе напуснал сградата на Народното събрание, а от БНБ категорично отказаха да коментират какви споразумения, тайни или явни, е имала централната банка с правителството.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG"><strong>ГЛАСОВЕ припомня, че през май миналата година единствената банка, за която стана публично известно, че има проблеми с лидвидността, бе Първа инвестиционна банка.</strong> На журналистически въпрос дали това е банката, която има предвид, Дянков само се усмихна.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG">Той посочи още, че от днес Министерството на финансите се задължава всяко тримесечие да дава отчет за състоянието и доходността на фискалния резерв, а всички засекретени документи във ведомството ще станат публично достояние.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG"><strong>Междувременно от Сметната палата съобщиха, че са изпратили на главния прокурор одита на финансовото управление на бюджета и имуществото на Министерския съвет</strong>. Одитът бе поръчан от Народното събрание и докладът от него е изпратен на главния прокурор с решение на Сметната палата съгласно член 52, ал. 1 от Закона за Сметната палата, съобщават от институцията.&nbsp;&nbsp;</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG">Член 52, ал. 1&nbsp; гласи : &ldquo;<strong>При наличие на данни за престъпление с решение на Сметната палата материалите от одита или одитният доклад се изпращат на прокуратурата. Материалите от одита или одитният доклад са законен повод за образуване на предварително производство.&rdquo;</strong></p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG">Съгласно закона Сметната палата не може да огласява данни от доклад, който е изпратен на прокуратурата, уточняват от институцията.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG">&nbsp;</p>