- 28 Март 2026
- 2655
- 7
Явор Дачков разговаря с инвестиционния банкер Цветислав Лазаров за икономическите измерения на войната в Иран. Разговорът е записан на 28 март 2026 г. в Ехо Медия Студио. Защо Близкият изток е финансов център.
Контролът над Ормузкия проток и Персийския залив означава контрол върху инфлацията, лихвите и валутите. Конфликтът там не е регионален — той е системен шок за цялата финансова архитектура. Блокирането дори на един от ключовите транспортни маршрути има незабавен ефект върху глобалните пазари.
Текущата верига на риска Война → риск за петрола → инфлация → високи лихви → натиск върху оценките на активите. Тази верига е механична и исторически добре документирана. Когато се задейства, ефектите се разпространяват бързо и едновременно в множество класове активи.
Системата от 70-те години свързва енергията с финансите по начин, от който светът все още не се е освободил. При напрежение в енергийния сектор цялата финансова система се разклаща по предвидим начин. Отговорът не е паника, а преосмисляне на портфейла — реални активи, лихвено обвързана доходност и достъп до private capital чрез инструменти като P2P платформи.
Ключови акценти: Бретън Уудс — как се ражда световният финансов ред
През юли 1944 г., докато Втората световна война все още не е приключила, 44 държави се събират в хотел „Маунт Вашингтон“ в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, за да решат как ще изглежда следвоенната финансова система. Там се вземат три решения с трайни последици: доларът става световна резервна валута, обвързана със златото при фиксиран курс от 35 долара за тройунция; създава се Международният валутен фонд за стабилизиране на платежните баланси; и се основава Световната банка за финансиране на следвоенното възстановяване. За първи път в историята светът получава централно координирана валутна архитектура, проектирана съзнателно, а не стихийно.
Системата Петродоларът (1971 г.) обвързва долара с петрола — всяка държава държи долари, за да купува енергия. Системата от Бретън Уудс се разпада, когато президентът Никсън едностранно прекратява конвертируемостта на долара в злато, тъй като САЩ вече не разполагат с достатъчно резерви. Доларът се превръща в гръбнак на глобалната икономика не защото е обезпечен с реален актив, а защото е единствената валута, с която може да се купува енергия — геополитически конструкт, а не икономически закон.
Защо Близкият изток е финансов център Контролът над Ормузкия проток и Персийския залив означава контрол върху инфлацията, лихвите и валутите. Конфликтът там не е регионален — той е системен шок за цялата финансова архитектура. Блокирането дори на един от ключовите транспортни маршрути има незабавен ефект върху глобалните пазари.
Текущата верига на риска Война → риск за петрола → инфлация → високи лихви → натиск върху оценките на активите. Тази верига е механична и исторически добре документирана. Когато се задейства, ефектите се разпространяват бързо и едновременно в множество класове активи.
Защо класическият портфейл (60/40) не работи В среда на енергиен шок акциите и облигациите страдат едновременно — корелацията между тях нараства, а диверсификацията отслабва. Акциите са под натиск от по-високи разходи и свиващи се маржове, а облигациите губят стойност при покачващи се лихви. Портфейлът, проектиран за стабилна среда, се проваля точно когато е най-нужен.
Златото — не е еднопосочен залог
В краткосрочен план златото е под натиск поради три фактора: силен долар, високи лихви (алтернативната цена на държането му) и принудителни продажби в началните фази на криза. Инвеститорите търсят ликвидност, а не убежище, когато паниката е прясна. Златото остава стратегически актив, но в този цикъл трябва да се подхожда тактически, а не механично.
Накъде отива капиталът. Алтернативни инвестиции по време на война
В среда на геополитически шок капиталът се пренасочва към енергийни и суровинни активи, към долара като ликвидност и към private capital с фокус върху private credit. Това не е временна тенденция — в исторически план всеки продължителен инфлационен цикъл води до именно такова преразпределение. Реалните активи запазват покупателната стойност, докато финансовите активи се обезценяват.
Защо private credit печели в тази среда
Private credit работи с плаващи лихви — доходността нараства автоматично с инфлацията, без да се налага преструктуриране. Банките свиват кредитирането точно когато компаниите имат най-голяма нужда от финансиране, което създава празнина, запълвана от частния кредит. Инвеститорът договаря директно условията, запазва по-голям контрол и получава премия за поетата неликвидност.
Как се получава достъп
P2P платформите демократизират достъпа до private credit — предлагат по-висока доходност, диверсификация извън борсата и по-нисък праг на вход. Исторически този клас активи е бил резервиран за институционални инвеститори с десетки милиони под управление. Днес технологиите позволяват на индивидуалния инвеститор да участва при сравними условия, но трябва да се отчитат кредитният риск, рискът от платформата и по-ниската ликвидност.
Платформата F2B оперира във финтех сектора и има за цел да демократизира достъпа до private credit, като значително скъсява веригата между кредитополучателя и инвеститора – т.е. човека, който търси доходност в среда на повишена несигурност. Компанията е лицензирана от Българската народна банка и спазва всички регулаторни изисквания, включително изискванията за отчетност и регулярен репортинг, което добавя допълнителен слой на доверие и прозрачност за инвеститорите.
Ключовата разлика при нас е, че инвеститорът не финансира нови и непроверени кредити. Вместо това той придобива правата върху вече съществуващи парични потоци. На практика инвеститорът изкупува вземане от небанкова финансова институция, като бъдещите плащания по този кредит се насочват директно към него. Това е съществено предимство, тъй като този актив вече е преминал пълен процес на одобрение и кредитен анализ от самата институция. Допълнително всяка сделка преминава и вторичен due diligence от страна на платформата, което създава втори независим слой на контрол и значително повишава сигурността за инвеститора. Паралелно с това работим и в посока изграждане на т.нар. структурирани инвестиционни решения – готови портфейли, насочени към инвеститори, които предпочитат по-пасивен и предвидим подход.
