Почина Симон Вейл - една от големите фигури на френската политика

Почина Симон Вейл - една от големите фигури на френската политика
Една от най-ярките и значими личности във френската политика - Симон Вейл, почина на 89-годишна възраст, съобщи Франс прес, като се позова на нейното семейство. "Майка ми почина тази сутрин в дома си. Тя щеше да навърши 90 години на 13 юли", каза пред агенцията синът ѝ Жан Вейл. Симон Вейл е просветена феминистка, правозащитничка, първият председател на Европейската комисия през 1979 г., социалният министър на Франция, узаконила правото на аборт на жените и член на Френската академия - признание, с което са удостоени общо шест жени. Симон Вейл е сред малцината оцелели от Холокоста, след като 16-годишна е депортирана в Аушвиц.


 

Макар че излиза от фокуса на общественото внимание през 2007 г., когато напуска Конституционния съд, тя се радва на широко уважение в целия политически спектър и остава един от най-популярните политици в проучванията на общественото мнение.

 

Изпитанията й в концлагера я превръщат в страстен радетел на Европейския съюз, но във Франция тя става най-известна с узаконяването на абортите като министър на здравеопазването през 1974 г. Просветена феминистка, тя успява да се пребори с враждебно настроения парламент и разделеното обществено мнение и да прокара закона, станал известен като "Закона Вейл". Благодарение на нея Франция става първата  католическа страна, узаконила абортите, отбелязва Ройтерс.

 


 

От юни 1979 г. до 1982 г. Симон Вейл е председател на Европейския парламент. От 1984 до 1989 г. е председател на групата на либералите, демократите и реформаторите. "Изграждането на Европа ме сдобри с 20-и век", казваше тя.


През 1993 г. става държавен министър за социалните въпроси, здравеопазването и градоустройството.
През 1997 г., а от 1998 до 2007 г. е член на Конституционния съд.

 

Като министър проявява социална чувствителност, която я сближава с левицата. Примесената й с критики подкрепа за Никола Саркози през 2007 г. показа какъв особняк е тя в политическия пейзаж, на което до голяма степен се дължи нейната популярност.

 

 

С президента Валери Жискар Д'Естен.

 

Защо при такъв житейски и политически път никога не се е кандидатирала за президент? "Никога не съм усещала в себе си способността да упражнявам такава власт. Прекалено съм независима за подобно нещо", обяснява тя. Според допитване от 2014 г. тя е най-обичаната обществена активистка на

 

французите. През 2008 г. е приета за член на Френската академия - едва шестата жена, която го постига. "Баща ми, който умря (в депортация през 1944 г.) в балтийските страни, силно почиташе френския език", заяви тя в речта си.

 

 

 

Силно белязана от депортирането си в Аушвиц, което описва в автобиографията си "Един живот" (2007 г.), тя председателства Фондацията за паметта на Холокоста от 2000 до 2007 г., а след това остава неин почетен председател.

 

 

 

Коментари