Народното събрание прие на първо четене законопроекта на „Възраждане“ за българския език със 153 гласа „за“, включително с подкрепата на „Прогресивна България“. Проектът урежда употребата на книжовния български в администрацията, образованието, медиите и електронната комуникация. Сред предложенията е надписите на държавните учреждения да бъдат на български и на кирилица. ДПС не участва в гласуването, а депутатите дадоха три седмици за предложения преди второто четене.
Кирилицата на първо място
След гласуването лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов посочи табелите на държавните учреждения като пример за предлаганите правила. По думите му, когато има допълнителни надписи на друг език или на друга азбука, те трябва да са по-малки и да стоят под българския надпис.
Костадинов и група депутати от „Възраждане“ внесоха проекта на 28 май. В мотивите си те посочват, че над сто закона вече съдържат отделни изисквания за употребата на българския език. С проекта вносителите искат да въведат общи правила и да определят кой отговаря за прилагането им. Предложенията обхващат публичната сфера и не засягат частния живот на гражданите.
Съвет за българския език към Министерския съвет
Проектът предвижда консултативен съвет, който да координира държавната политика за опазване и развитие на българския език. В него ще участват представители на научните и образователните среди и на институциите, които имат отношение към езиковата политика. Съветът ще изготвя годишен доклад за състоянието на езиковата среда.
Костадинов заяви, че очаква поправки между двете четения и че вносителите са готови да ги обсъдят. Окончателните текстове ще се решат при второто гласуване.
Източници:
- Народно събрание – законопроект № 52-654-01-50 и становища по него. parliament.bg
- БНР – резултатът от гласуването и срокът за предложения. Радио България
- „Параграфа“ – изявлението на Костадин Костадинов за надписите на кирилица. Paragrafa