Огнян Стефанов се обърна срещу Костов

Огнян Стефанов се обърна срещу Костов
Смятаният за морален стожер от привържениците на Синята коалиция издател на в. „Торнадо” и гл. редактор на сайта „Фрогнюз” Огнян Стефанов се обърна срещу синия лидер Иван Костов. В публикация с анонимен автор, поместена на страниците на контролирания от Стефанов и скандалния бизнесмен Младен Мутафчийски в. „Торнадо”, се разказва за бизнес отношенията на Иван Костов с олигарха Славчо Христов, който в момента е собственик на курорта „Златни пясъци”.  В публикацията се твърди, че около Костов и Христов се заформя нов кръг от политици и бизнесмени, който е в топли отношения с премиера Бойко Борисов и си е поставил за цел да „изпере парите на десните и да се генерират нови печалби покрай ГЕРБ”.
<p>&bdquo;Торнадо&rdquo; запознава подробно читателите си и с миналото на отношенията между Костов и Христов, като са описани скандалната приватизация на &bdquo;Златни пясъци&rdquo; чрез РМД-та и бизнес партньорството между бившия зет на лидера на ДСБ Георги Христов и синия олигарх.</p> <p>Стефанов, който е сътрудничил на бившата Държавна сигурност, доскоро беше приеман радушно в сините кръгове и дори публикуваше свои статии в официоза на ДСБ в. &bdquo;Седем&rdquo;, собственост на Славчо Христов.<br />Неочакваната атака на Стефанов срещу Костов вероятно идва по две линии. Първата е, че покровителят на скандалния журналист, оръжейният търговец Младен Мутафчийски, подобно на Славчо Христов има сериозни интереси в черноморските курорти. Втората е по линия на ДАНС, където Костов има сериозно влияние, а от дълго време Мутафчийски проявява нескрит интерес към службите за сигурност.</p> <p>По-долу публикуваме цялата статия на в. &bdquo;Торнадо&rdquo;, която е озаглавена: &bdquo;Славчо Христов събира нов кръг "Адмирал".<br /><br /><strong><em>&bdquo;Бившият ресторантьор коли и беси в Златни пясъци, пуска пипала между бизнес и политика със стари другари.<br />От няколко години скандалният син милионер Славчо Христов се опитва да внуши, че е &bdquo;аутсайдерът на олимпиадата&rdquo;. Подобно на големия си приятел Иван Костов в сърдития му период, и създателят на емблематичния за прехода кръг &bdquo;Олимп&rdquo; замлъкна, отдръпна се от всякакви публични прояви и уж се дистанцира от политическия и икономическия живот, в който преди взимаше подчертано голямо участие. Зад привидното оттегляне от светлините на прожекторите обаче се крият тайни кроежи, научи от свои сигурни източници вестник &bdquo;Торнадо&rdquo;.<br /><br />В пълна секретност Христов полага основите на нов аверски кръг от политици и бизнесмени в сянка. Този път централата му се помещава не в софийския ресторант &bdquo;Олимп&rdquo;, а в петзвездния хотел &bdquo;Адмирал&rdquo; в курорта Златни пясъци. Двамата стари приятели Костов и Христов са засичани нееднократно заедно там. От персонала дори твърдят, че апартамент №410 е целогодишно запазен за семейство Костови. Във фоайето на хотела пък се зарежда само със свързания с ДСБ вестник &bdquo;Седем&rdquo;, коментираха почиващи през лятото в петзвездния комплекс. Стопанските дела на &bdquo;Адмирал&ldquo; са поверени на друг довереник на кръга &ndash; на бившия областен управител на Смолян и депутат от ДСБ Веселин Черкезов. <br /><br />Новият кръг, който има мераци и към строителството, е в недемонстрирани, но топли отношения с Бойко Борисов. Премиерът и ексбанкерът се славят и с близки имоти в култовата Банкя, където къщата на Христов била по-охранявана от посолството на САЩ. Отличниците от новия кръг &bdquo;Адмирал&rdquo; явно са се поучили от горчивия опит от миналото и вече много старателно се пазят от публичната компания на известни лица от ъндърграунда, коментират запознати. Един от най-големите приватизатори на родното Черноморие е превърнал в своя крепост комплекса Златни пясъци, който купи срещу фиктивната сума от 80 млн. долара чрез схемата с РМД-тата. С днешна дата реномето на курорта е стигнало до дъното. На всеки ъгъл са поставени табели &bdquo;Спирането забранено&rdquo;, а &bdquo;паяци&rdquo; дебнат нарушители като на война през активния сезон, оплакват се туристи. Хотелиерите негодуват срещу бай Славе, но само помежду си. Иначе не смеят да гъкнат, защото според мнозина той е само подставено лице на други олигарси. Според местните ролята на Славчо Христов на Златните била пределно ясна &ndash; да изпере парите на десните и да генерират нови печалби покрай ГЕРБ.<br /><br />Новият кръг, който се заформя около Славчо Христов и триумфално завърналия се на политическата сцена негов авер, е новата &bdquo;олимпийска надежда&rdquo; на бизнесмените в сянка, категорични са източниците на &bdquo;Торнадо&rdquo;. Всъщност новото свърталище - хотел &bdquo;Адмирал&rdquo;, се явява наследник на известния в миналото ресторант &bdquo;Олимп&rdquo;, който даде името на кръга, дирижирал българския политически и икономически живот по Костово време. Според легендата голямата близост между двамата приятели се зародила на кулинарна основа - експремиерът много харесал вегетарианските манджи на готвачите на Христов. <br /><br />По-късно обаче техните отношения явно еволюират и бизнесменът регистрира фирмата &bdquo;Бул ойл&rdquo; в съдружие със зетя на Костов &ndash; Георги Христов, а във фабриката му за цигари в Харманли се водеше на работа дъщеря му Мина. В дружество с подобно име - &bdquo;Булс&ldquo;, в годините на югоембаргото съпругата на бившия премиер Елена изнасяше официално за Македония петролни продукти. Тя бе уличена и със спонсори на фондацията й &ldquo;Бъдеще за България&rdquo; като Сретен Йосич и Маргините, но после бе оправдана. Впрочем братята Маргини са сред тайните съучредители на стария кръг &ldquo;Олимп&rdquo;. Малкият, който продължава да се издирва от Интерпол, по едно и също време е съдружник в две фирми на Славчо Христов и във фирма на покойния Поли Пантев. Има сведения също така за близки контакти между Славчо Христов и Младен Михалев-Маджо. <br /><br />Така кръгът &bdquo;Олимп&rdquo; притежаваше три от основните характеристики на класическа групировка - политическо лоби, банка и силоваци от ъндърграунда. Внезапното решение на Славчо Христов да даде оставката си като член на надзорния съвет на СИБанк, за да заеме мястото му Цветелина Бориславова, провокира хипотезата, че е имало договорка между Христов, Борисов и Костов. В дъното на интригата най-вероятно е бил самият Симеон Сакскобургготски, тогава премиер на страната, който благословил врътката. Основание за подобно предположение дава фактът, че навремето дори мастодонт като &bdquo;Мултигруп&rdquo; не можа да се пребори за бившата Стопанска банка, докато Славчо Христов успя да направи този пробив. Именно след покупката на фалиралата Стопанска, БРИбанк стана СИБанк и под това ново име Славчо Христов купи най-апетитните парчета от българските зимни и летни курорти, както и индустриални гиганти в провинцията. <br /><br />Освен Златни пясъци приватизира за жълти стотинки и инфраструктурата в Боровец и Пампорово. След падането на Костов обаче той разпродаде империята си и хотелите в Пампорово отидоха в ръцете на новата директорка на СИБанк Цветелина Бориславова. Идеята бе Пампорово да се опълчи на проекта за &bdquo;Супер Боровец&ldquo;, където бяха защитени интересите на царя, Станишев, Ахмед Доган и Георги Първанов. СИБанк пък се превърна в държава в държавата. Към трезора й потекоха парите на почти целия държавен сектор - БТК, НОИ, НЕК, МВР, митниците, тотото и дори съдебната система&rdquo;.<br /></em></strong></p>

Коментари

  • georgieff/vienna

    09 Яну 2011 1:59ч.

    no news! we all know that... and now...? (what shall we do?)... fc6p

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Карина

    09 Яну 2011 5:35ч.

    Дачков, кога ти казаха привържениците на Синята коалиция, че Огнян Стефанов им е морален стожер, да не си им изповедник, че знаеш. Кажи си, че мед ти капе на сърцето, че още един се е включил активно в интрижките срещу Костов, ще те разберем :)))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До карина

    09 Яну 2011 15:56ч.

    А нещо за бай Славе няма ли да коментираш?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Карина

    09 Яну 2011 17:36ч.

    Чак пък мед? Все пак е отрадно, че Командира губи още една медия, пък била тя и на Огнян Стефанов. Колкото до сините - в техния официоз &quot;Седем&quot; той е представян почти като българския еквивалент на Политковская. Сугарев го цитира все едно цитира Солженицин, а Костов го използва, за да интригантсва в ДАНС и да завземе ключови позиции там.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Другари,

    10 Яну 2011 1:48ч.

    Каква Политковская? Вие сте кръгли идиоти и болшевики. покойната Анна Политковская, паднала жертва на вътрешнопартийните разпри в КПСС и СССР, понастоящем... Русия. Ето какво се знае за това същество: „Анна Степановна Политковская родилась в 1958 году в Нью-Йорке, в семье высокопоставленных советских дипломатов. По некоторым сведениям, глава семьи работал под дипломатическим прикрытием по разведывательной линии. Сейчас это почемуто считается компроматом, но вообщето большая часть дипкорпуса любой страны так или иначе связана с разведкой. По окончанию дипмиссии семейство Анны Степановны устроилось в Москве. Разумеется, перед девочкой из номенклатурной семьи были открыты все дороги. Она поступает на сверхпрестижный в те времена факультет журналистики МГУ, который и заканчивает в 1980-м году... В 1978 году Анна выходит замуж за Александра Политковского, получившего известность в восьмидесятые как ведущий программы «Взгляд». (Кой можеше да води тв-програма и то в пряк ефир? И например да извика „Долу КПСС!”) В дальнейшем её избранник, кстати, ненадолго прославился как народный депутат, но это было потом. Да, это было потом. А с 1982 года Анна работает в «Известиях», крупнейшей советской газете. Там она усваивает азы корреспондентской работы... Нужно ещё заметить, что журналист советской закалки считался не только «пишущим человеком», но ещё и общественным деятелем. По материалам журналистских расследований принимались вполне конкретные решения, газетчики имели право спрашивать с начальников, и правом этим — в известных пределах — пользовались. Один советский писатель в припадке дурной сентиментальности назвал журналистов «совестью бессовестной власти». От них ждали не «фактов», а «правды». (Да, партийна, кагебистка правда.) Политковская готова была эту правду давать — столько, сколько выдержит бумага и пропустит цензура. Правда, уже тогда можно было заметить, что молодая журналистка не слишком утруждает себя проверкой фактов и страдает тем, что называется «доверием к источнику». Трудно сказать, когда сформировались убеждения Анны Степановны. Скорее всего, их основу — яростную ненависть к «этой стране» — она усвоила у родителей: не секрет, что главными «вольномыслящими» в те времена были именно обласканные советской властью функционеры, особенно выездные, глотнувшие сладкой заграничной жизни. Журналистская практика только добавила этим настроениям определённости. Так что к горячим денькам девяностого и девяноста первого года Политковская подошла с совершенно законченным демшизовым взглядом на мир. С тех пор она его не меняла... Кстати, в 1991 году она истребовала и получила гражданство США. Основание — рождение на территории этой страны. История мутная: в самом деле, по американским законам родившийся в Штатах автоматически получает права на гражданство, но это правило не распространяется на семьи дипломатических работников... Так или иначе, Политковская хочет стать гражданкой старейшей в мире демократии и становится ею. Двойное гражданство очень облегчает ей жизнь и перемещение по миру. В 1994 году Политковская получает место обозревателя в «Общей газете» — образцовом демократическом издании. Егор Яковлев обожает молодую журналистку и всячески способствует её карьере. Она быстро становится редкатором отдела «Чрезвычайных происшествий».” Егор Яковлев е евреин, дърт номенклатурен кадър. От 1956 г. работи в централните съветски вестници. С какво доверие на КПСС и КГБ се е ползвал, личи от факта, че по време на Пражката пролет през 1968 г. е кореспондент на в. „Известия” в Прага. „В 1986 году Яковлев стал заместителем председателя правления Агентства печати «Новости» (АПН) и главным редактором «Московских новостей». Осенью 1990 г. добился независимости газеты от АПН. Она стала одним из ведущих либерально-демократических изданий в годы перестройки, начатой Михаилом Горбачёвым. В 1991—1992 г. Яковлев занимал пост председателя Всесоюзной телерадиокомпании (ВТРК), которая во время его работы была переименована в Российскую телерадиовещательную компанию «Останкино».”

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лайнян Клепанов

    10 Яну 2011 5:08ч.

    Този помияр и доносник Огнян Стефанов не е никакъв журналист. В гилдият го спуснаха службите директно от Мултигруп. По това какъв журналист е се разбира от парцала, който издава. Пълен потрес и безсилие. Мъка за читателите и радост за пунктовете за хартиени отпадъци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Kamforov spirt

    10 Яну 2011 5:57ч.

    Царският гамбит на Бойко Борисов 7 Януари 2011 « назад коментари Едвин Сугарев И така – очакваният и предварително режисиран скандал е вече налице: естествено пак СРС-та, изпаднали незнайно откъде и донесени незнайно от кого... при секретарката на Явор Дачков, зам. главен редактор на в. “Галерия”, под формата на флашка. В професионален подбор, съдържащ сериозен скандален потенциал, равностоен на няколко тона тротилов еквивалент. И със съответния стратегически прицел: вицепремиерът Цветанов, естествено – както и можеше да се очаква от един октоподен вестник. Ако обаче си мислите, че Алексей Петров си връща за ареста и унижението да бъде показан на цяла България проснат на пода и под дулата на маскираните барети – лъжете се. Няма лични мотиви в този компроматен удар под пояса. Няма лични мотиви изобщо в компроматната практика по български лиценз. Случилото се е част от дългосрочен политически сценарий – пряко свързан с предстоящите президентски и парламентарни избори, но далеч не изчерпващ се само с тях. От червен сценарий, имам предвид. Който между впрочем е разработван на “Позитано” 20 и на “Дондуков” 2 от няколко месеца насам. Този именно сценарий предполагаше изключително остра компроматна атака срещу Цветан Цветанов веднага след нова година. Целта е очевидна. Да бъде срутен до основи неговия авторитет и да бъде предварително изхабена възможността той да бъде кандидатурата на ГЕРБ за президентските избори. Това обаче е само единият аспект от започналата атака. Другият е – провала на Цветанов да бъде използван и като тояга, размахана към Бойко Борисов, за да бъде направен той по-сговорчив. Не случайно между компаниите, над които вътрешният министър уж бил разперил чадър, се промъкна името на “Лукойл”. При много добре известните близки отношения между Бойко Борисов и Вальо Златев едва ли някой би бил толкова наивен да си представи, че това може да бъде самоинициатива на Цветанов, осъществена зад гърба на неговия шеф. Не – по-скоро това вмъкване е намек за това по каква линия може да продължи атаката. Нещо като: думам ти, дъще, сещай се, снахо. Целта на този сценарий? Също е достатъчно очевидна: да се състои онзи 0,01% вероятност, който самият Бойко Борисов си остави като възможност за участие в президентските избори. Поради една основна причина: тъй като за всички е ясно, че няма кой друг да спечели тези избори освен ГЕРБ, то минималната политическа полза би била да бъде засилен сегашният премиер по президентската писта. Тоест от едно абсурдно битие – това на министър-председател, да навлезе в друго, още по-абсурдно битие – това на държавен глава. Защо обаче? Защо червените да предадат предварително битката за президентския пост? Защото така или иначе ще загубят тази битка, ала поселвайки Бойко Борисов на Дондуков 2, ще спечелят войната. Защото те не искат не президентския пост, искат властта – изпълнителната власт – още на следващите парламентарни избори. Интересно – дали някой си спомня за първата политическа сделка, осъществена от червените още в далечната 1990 година? Сделката, сключена от Луканов с тъй наречените сини лидери, беше: президентът ваш, правителството – наше. Знаеха, че Желю Желев няма да им пречи – особено под опеката на Бригадир-а. Е, и Бойко Борисов няма да им пречи особено много. Като държавен глава ще може да се кипри колкото си иска, да си играе благотворителни мачлета и превръща България в един безкраен виц, но няма да пречи – особено при разпределението на държавната баница. И – разбира се – за да бъде циркът пълен – тъй като именно пълния цирк е канавата за всички посткомунистически сценарии. След отстрелването на Цветанов той всъщност не би имал избор. Кой от скамейката става за подобна цел? Става един единствен много силен играч, чиято ангажираност с ГЕРБ е доста съмнителна – става дума за Кристалина Георгиева, но тя пък не е живяла през последните пет години в България и следователно не отговаря на конституционните изисквания. Друг кой? Вероятно в сметките влиза и Йорданка Фандъкова – само че с нея ГЕРБ не би спечелил изборите самостоятелно – и би се наложила подкрепата на ДПС, която Доган между впрочем отдавна анонсира. Същата би се наложила и при която и да е друга кандидатура – с изключение тази на Бойко Борисов. Само че от тази подкрепа до нова версия на тройната коалиция има само една крачка – която на следващите парламентарни избори несъмнено ще бъде направена. Големият въпрос тук не е в гадничкия сценарий на социалистите. Той и не може да бъде друг – защото, както казва Сергей Дмитриевич: “защото сме социалисти”. Няма как да не проличи между впрочем, че и той, и псевдопрезидента бяха абсолютно готови със своите реакции, когато се появиха компроматите. После се оказа, че същите били предлагани на Румен Петков още през лятото. Което, разбира се, са глупости – те не са предлагани, а най-вероятно поръчани от същия, като за публикуването им е избран психологически най-удобния момент. А са изпълнени, разбира се, от хората на Алексей Петров, който очевидно разполага с достатъчно “спящи клетки” в МВР и службите за сигурност. Очевидно не случайно Георги Първанов, известен още като Гоце, в качеството си на партиен лидер е пожертвал Илия Божинов, предоставяйки на Алексей Петров такситата 1280 – срещу обещанието да изгради на тяхна база тайна полицейска служба за проследяване и политически натиск на БСП. Явно тази служба добре е поработила и е натрупала опит и архив – който се реализира дори и сега, когато нейния създател е с единия крак в затвора. Няма значение – благодарение на благотворителния съд на господина Пенгезова (също протектирано от псевдопрезидента назначение) той има възможност да ръководи компроматните си битки чрез събуждане именно на тези “спящи клетки”, пръснати насам-натам. И чрез съответните глашатаи от “Галерия” – и на първо място Явор Дачков, който вече съвсем откровено играе на червено: вече не само в полза на червената мафия, но и в полза на червената партия. (Силно се надявам това да е станало ясно и на неговите душеприказчици – от типа на д-р Михайлов например.) Но големият въпрос тук е другаде. Той е в това доколко този сценарий е само червен – и доколко някои от замесените в него фигури не са го приели вече и за свой. Бойко Борисов например. Дали пък сценаристите не са имали предвид, че тяхното активно мероприятие може да се окаже спасителен и за него изход? При подобна хипотеза всичко си идва по местата. Нужна е фигура, която да обере всички компроматни залпове и всички удари под кръста, да бъде изхабена и изоставена – и това, естествено, е Цветан Цветанов. Той ще бъде пожертваната фигура, офицерът, хвърлен на лъвовете. Бойко Борисов е играчът на резервната скамейка, скритият коз, който ще бъде хвърлен в посления момент и със съответното оправдание – на ползу роду. Ще стане президент, след което ГЕРБ ще се скапе от собствените си вътрешни противоречия – както се скапа и НДСВ, когато Симеон Сакскобургготски изчезна от сцената. Само че забележете – не веднага! Не веднага – защото още не е изобретен необходимия ерзац, който да заеме опразненото от тях пространствмо в политическия спектър. Герберите ще спечелят и на следващите парламентарни избори някакви гласове, но съвсем недостатъчни, за да образуват правителство. И за да останат на власт – понеже властта е хубаво нещо – ще кандисат на каквато и да е коалиция. Тройна например. Левицата плюс ГЕРБ плюс ДПС. Или АБВ плюс ГЕРБ плюс ДПС. 3-5-8 – или някаква друга комбинация. Та това е царския гамбит, който би могъл да бъде направен от Бойко Борисов. Да пожертва Цветанов, да спечели президентския пост, да обърне политическия гард, а България да върви по дяволите. Дали му се върти в главата? Кой знае... Но във всеки случай се върти в нечии глави – и ако не той е играчът, то това означава само, че него го играят. Вижта това изказване например: “Искам моите министри да са в напрегнати отношения, не съм ядосан, че двамата вицепремиери са се хванали за гушата. Не искам да се обичат, искам да се карат, да се мразят, за да си гледат работата. Радвам се, че има такива СРС-та, и съм знаел, че ги има, и не съм ги предупредил.” Знаел, че ги има – и нищо не направил?! Знаел е, че ще избликне цялата тази помия, която ще струва много скъпо и на партията и на правителството му – и си е траел? Безкрайно интересно: кой ли ги е разпоредил все пак тези СРС-та, които според него били законни – след като прокуратурата не ги е получила, а службите не са ги унищожили в десетдневен срок, което е задължително според закона? Интересно – дали пък българският премиер не иска да каже, че той е разпоредил да се слушат всички негови министри (впрочем той изрече това дори буквално) – с което чисто и просто се е поставил над закона, който допуска подслушване само при наличие на тежки престъпления? В случая прочее имаме два избора – или ни управляват престъпници, или техния шеф е престъпник... Но има за съжаление и нещо друго, за което пак няма обяснение. И трите разговора са водени от ОЗ ген. Ваньо Танов – който повече от категорично дава да се разбере, че знае, че е подслушван. И трите разговора обаче представляват на практика негов монолог: участието на неговите събеседници в тях е минимално. На практика генералът изплаква своите терзания като шеф на митницата – и топи целенасочено за всичките си неблагополучия вътрешния министър Цветанов. Прави го – забележете – знаейки, че го слушат, като очевидно би могъл да си представи и как могат да бъдат използвани неговите думи. Случайно ли е това? Плод на емоционална реакция? За старо ченге като ген. Танов това ми се вижда – меко казано – малко вероятно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Revanol

    10 Яну 2011 5:58ч.

    Царският гамбит на Бойко Борисов 7 Януари 2011 « назад коментари Едвин Сугарев И така – очакваният и предварително режисиран скандал е вече налице: естествено пак СРС-та, изпаднали незнайно откъде и донесени незнайно от кого... при секретарката на Явор Дачков, зам. главен редактор на в. “Галерия”, под формата на флашка. В професионален подбор, съдържащ сериозен скандален потенциал, равностоен на няколко тона тротилов еквивалент. И със съответния стратегически прицел: вицепремиерът Цветанов, естествено – както и можеше да се очаква от един октоподен вестник. Ако обаче си мислите, че Алексей Петров си връща за ареста и унижението да бъде показан на цяла България проснат на пода и под дулата на маскираните барети – лъжете се. Няма лични мотиви в този компроматен удар под пояса. Няма лични мотиви изобщо в компроматната практика по български лиценз. Случилото се е част от дългосрочен политически сценарий – пряко свързан с предстоящите президентски и парламентарни избори, но далеч не изчерпващ се само с тях. От червен сценарий, имам предвид. Който между впрочем е разработван на “Позитано” 20 и на “Дондуков” 2 от няколко месеца насам. Този именно сценарий предполагаше изключително остра компроматна атака срещу Цветан Цветанов веднага след нова година. Целта е очевидна. Да бъде срутен до основи неговия авторитет и да бъде предварително изхабена възможността той да бъде кандидатурата на ГЕРБ за президентските избори. Това обаче е само единият аспект от започналата атака. Другият е – провала на Цветанов да бъде използван и като тояга, размахана към Бойко Борисов, за да бъде направен той по-сговорчив. Не случайно между компаниите, над които вътрешният министър уж бил разперил чадър, се промъкна името на “Лукойл”. При много добре известните близки отношения между Бойко Борисов и Вальо Златев едва ли някой би бил толкова наивен да си представи, че това може да бъде самоинициатива на Цветанов, осъществена зад гърба на неговия шеф. Не – по-скоро това вмъкване е намек за това по каква линия може да продължи атаката. Нещо като: думам ти, дъще, сещай се, снахо. Целта на този сценарий? Също е достатъчно очевидна: да се състои онзи 0,01% вероятност, който самият Бойко Борисов си остави като възможност за участие в президентските избори. Поради една основна причина: тъй като за всички е ясно, че няма кой друг да спечели тези избори освен ГЕРБ, то минималната политическа полза би била да бъде засилен сегашният премиер по президентската писта. Тоест от едно абсурдно битие – това на министър-председател, да навлезе в друго, още по-абсурдно битие – това на държавен глава. Защо обаче? Защо червените да предадат предварително битката за президентския пост? Защото така или иначе ще загубят тази битка, ала поселвайки Бойко Борисов на Дондуков 2, ще спечелят войната. Защото те не искат не президентския пост, искат властта – изпълнителната власт – още на следващите парламентарни избори. Интересно – дали някой си спомня за първата политическа сделка, осъществена от червените още в далечната 1990 година? Сделката, сключена от Луканов с тъй наречените сини лидери, беше: президентът ваш, правителството – наше. Знаеха, че Желю Желев няма да им пречи – особено под опеката на Бригадир-а. Е, и Бойко Борисов няма да им пречи особено много. Като държавен глава ще може да се кипри колкото си иска, да си играе благотворителни мачлета и превръща България в един безкраен виц, но няма да пречи – особено при разпределението на държавната баница. И – разбира се – за да бъде циркът пълен – тъй като именно пълния цирк е канавата за всички посткомунистически сценарии. След отстрелването на Цветанов той всъщност не би имал избор. Кой от скамейката става за подобна цел? Става един единствен много силен играч, чиято ангажираност с ГЕРБ е доста съмнителна – става дума за Кристалина Георгиева, но тя пък не е живяла през последните пет години в България и следователно не отговаря на конституционните изисквания. Друг кой? Вероятно в сметките влиза и Йорданка Фандъкова – само че с нея ГЕРБ не би спечелил изборите самостоятелно – и би се наложила подкрепата на ДПС, която Доган между впрочем отдавна анонсира. Същата би се наложила и при която и да е друга кандидатура – с изключение тази на Бойко Борисов. Само че от тази подкрепа до нова версия на тройната коалиция има само една крачка – която на следващите парламентарни избори несъмнено ще бъде направена. Големият въпрос тук не е в гадничкия сценарий на социалистите. Той и не може да бъде друг – защото, както казва Сергей Дмитриевич: “защото сме социалисти”. Няма как да не проличи между впрочем, че и той, и псевдопрезидента бяха абсолютно готови със своите реакции, когато се появиха компроматите. После се оказа, че същите били предлагани на Румен Петков още през лятото. Което, разбира се, са глупости – те не са предлагани, а най-вероятно поръчани от същия, като за публикуването им е избран психологически най-удобния момент. А са изпълнени, разбира се, от хората на Алексей Петров, който очевидно разполага с достатъчно “спящи клетки” в МВР и службите за сигурност. Очевидно не случайно Георги Първанов, известен още като Гоце, в качеството си на партиен лидер е пожертвал Илия Божинов, предоставяйки на Алексей Петров такситата 1280 – срещу обещанието да изгради на тяхна база тайна полицейска служба за проследяване и политически натиск на БСП. Явно тази служба добре е поработила и е натрупала опит и архив – който се реализира дори и сега, когато нейния създател е с единия крак в затвора. Няма значение – благодарение на благотворителния съд на господина Пенгезова (също протектирано от псевдопрезидента назначение) той има възможност да ръководи компроматните си битки чрез събуждане именно на тези “спящи клетки”, пръснати насам-натам. И чрез съответните глашатаи от “Галерия” – и на първо място Явор Дачков, който вече съвсем откровено играе на червено: вече не само в полза на червената мафия, но и в полза на червената партия. (Силно се надявам това да е станало ясно и на неговите душеприказчици – от типа на д-р Михайлов например.) Но големият въпрос тук е другаде. Той е в това доколко този сценарий е само червен – и доколко някои от замесените в него фигури не са го приели вече и за свой. Бойко Борисов например. Дали пък сценаристите не са имали предвид, че тяхното активно мероприятие може да се окаже спасителен и за него изход? При подобна хипотеза всичко си идва по местата. Нужна е фигура, която да обере всички компроматни залпове и всички удари под кръста, да бъде изхабена и изоставена – и това, естествено, е Цветан Цветанов. Той ще бъде пожертваната фигура, офицерът, хвърлен на лъвовете. Бойко Борисов е играчът на резервната скамейка, скритият коз, който ще бъде хвърлен в посления момент и със съответното оправдание – на ползу роду. Ще стане президент, след което ГЕРБ ще се скапе от собствените си вътрешни противоречия – както се скапа и НДСВ, когато Симеон Сакскобургготски изчезна от сцената. Само че забележете – не веднага! Не веднага – защото още не е изобретен необходимия ерзац, който да заеме опразненото от тях пространствмо в политическия спектър. Герберите ще спечелят и на следващите парламентарни избори някакви гласове, но съвсем недостатъчни, за да образуват правителство. И за да останат на власт – понеже властта е хубаво нещо – ще кандисат на каквато и да е коалиция. Тройна например. Левицата плюс ГЕРБ плюс ДПС. Или АБВ плюс ГЕРБ плюс ДПС. 3-5-8 – или някаква друга комбинация. Та това е царския гамбит, който би могъл да бъде направен от Бойко Борисов. Да пожертва Цветанов, да спечели президентския пост, да обърне политическия гард, а България да върви по дяволите. Дали му се върти в главата? Кой знае... Но във всеки случай се върти в нечии глави – и ако не той е играчът, то това означава само, че него го играят. Вижта това изказване например: “Искам моите министри да са в напрегнати отношения, не съм ядосан, че двамата вицепремиери са се хванали за гушата. Не искам да се обичат, искам да се карат, да се мразят, за да си гледат работата. Радвам се, че има такива СРС-та, и съм знаел, че ги има, и не съм ги предупредил.” Знаел, че ги има – и нищо не направил?! Знаел е, че ще избликне цялата тази помия, която ще струва много скъпо и на партията и на правителството му – и си е траел? Безкрайно интересно: кой ли ги е разпоредил все пак тези СРС-та, които според него били законни – след като прокуратурата не ги е получила, а службите не са ги унищожили в десетдневен срок, което е задължително според закона? Интересно – дали пък българският премиер не иска да каже, че той е разпоредил да се слушат всички негови министри (впрочем той изрече това дори буквално) – с което чисто и просто се е поставил над закона, който допуска подслушване само при наличие на тежки престъпления? В случая прочее имаме два избора – или ни управляват престъпници, или техния шеф е престъпник... Но има за съжаление и нещо друго, за което пак няма обяснение. И трите разговора са водени от ОЗ ген. Ваньо Танов – който повече от категорично дава да се разбере, че знае, че е подслушван. И трите разговора обаче представляват на практика негов монолог: участието на неговите събеседници в тях е минимално. На практика генералът изплаква своите терзания като шеф на митницата – и топи целенасочено за всичките си неблагополучия вътрешния министър Цветанов. Прави го – забележете – знаейки, че го слушат, като очевидно би могъл да си представи и как могат да бъдат използвани неговите думи. Случайно ли е това? Плод на емоционална реакция? За старо ченге като ген. Танов това ми се вижда – меко казано – малко вероятно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Baneocin

    10 Яну 2011 5:59ч.

    Царският гамбит на Бойко Борисов 7 Януари 2011 « назад коментари Едвин Сугарев И така – очакваният и предварително режисиран скандал е вече налице: естествено пак СРС-та, изпаднали незнайно откъде и донесени незнайно от кого... при секретарката на Явор Дачков, зам. главен редактор на в. “Галерия”, под формата на флашка. В професионален подбор, съдържащ сериозен скандален потенциал, равностоен на няколко тона тротилов еквивалент. И със съответния стратегически прицел: вицепремиерът Цветанов, естествено – както и можеше да се очаква от един октоподен вестник. Ако обаче си мислите, че Алексей Петров си връща за ареста и унижението да бъде показан на цяла България проснат на пода и под дулата на маскираните барети – лъжете се. Няма лични мотиви в този компроматен удар под пояса. Няма лични мотиви изобщо в компроматната практика по български лиценз. Случилото се е част от дългосрочен политически сценарий – пряко свързан с предстоящите президентски и парламентарни избори, но далеч не изчерпващ се само с тях. От червен сценарий, имам предвид. Който между впрочем е разработван на “Позитано” 20 и на “Дондуков” 2 от няколко месеца насам. Този именно сценарий предполагаше изключително остра компроматна атака срещу Цветан Цветанов веднага след нова година. Целта е очевидна. Да бъде срутен до основи неговия авторитет и да бъде предварително изхабена възможността той да бъде кандидатурата на ГЕРБ за президентските избори. Това обаче е само единият аспект от започналата атака. Другият е – провала на Цветанов да бъде използван и като тояга, размахана към Бойко Борисов, за да бъде направен той по-сговорчив. Не случайно между компаниите, над които вътрешният министър уж бил разперил чадър, се промъкна името на “Лукойл”. При много добре известните близки отношения между Бойко Борисов и Вальо Златев едва ли някой би бил толкова наивен да си представи, че това може да бъде самоинициатива на Цветанов, осъществена зад гърба на неговия шеф. Не – по-скоро това вмъкване е намек за това по каква линия може да продължи атаката. Нещо като: думам ти, дъще, сещай се, снахо. Целта на този сценарий? Също е достатъчно очевидна: да се състои онзи 0,01% вероятност, който самият Бойко Борисов си остави като възможност за участие в президентските избори. Поради една основна причина: тъй като за всички е ясно, че няма кой друг да спечели тези избори освен ГЕРБ, то минималната политическа полза би била да бъде засилен сегашният премиер по президентската писта. Тоест от едно абсурдно битие – това на министър-председател, да навлезе в друго, още по-абсурдно битие – това на държавен глава. Защо обаче? Защо червените да предадат предварително битката за президентския пост? Защото така или иначе ще загубят тази битка, ала поселвайки Бойко Борисов на Дондуков 2, ще спечелят войната. Защото те не искат не президентския пост, искат властта – изпълнителната власт – още на следващите парламентарни избори. Интересно – дали някой си спомня за първата политическа сделка, осъществена от червените още в далечната 1990 година? Сделката, сключена от Луканов с тъй наречените сини лидери, беше: президентът ваш, правителството – наше. Знаеха, че Желю Желев няма да им пречи – особено под опеката на Бригадир-а. Е, и Бойко Борисов няма да им пречи особено много. Като държавен глава ще може да се кипри колкото си иска, да си играе благотворителни мачлета и превръща България в един безкраен виц, но няма да пречи – особено при разпределението на държавната баница. И – разбира се – за да бъде циркът пълен – тъй като именно пълния цирк е канавата за всички посткомунистически сценарии. След отстрелването на Цветанов той всъщност не би имал избор. Кой от скамейката става за подобна цел? Става един единствен много силен играч, чиято ангажираност с ГЕРБ е доста съмнителна – става дума за Кристалина Георгиева, но тя пък не е живяла през последните пет години в България и следователно не отговаря на конституционните изисквания. Друг кой? Вероятно в сметките влиза и Йорданка Фандъкова – само че с нея ГЕРБ не би спечелил изборите самостоятелно – и би се наложила подкрепата на ДПС, която Доган между впрочем отдавна анонсира. Същата би се наложила и при която и да е друга кандидатура – с изключение тази на Бойко Борисов. Само че от тази подкрепа до нова версия на тройната коалиция има само една крачка – която на следващите парламентарни избори несъмнено ще бъде направена. Големият въпрос тук не е в гадничкия сценарий на социалистите. Той и не може да бъде друг – защото, както казва Сергей Дмитриевич: “защото сме социалисти”. Няма как да не проличи между впрочем, че и той, и псевдопрезидента бяха абсолютно готови със своите реакции, когато се появиха компроматите. После се оказа, че същите били предлагани на Румен Петков още през лятото. Което, разбира се, са глупости – те не са предлагани, а най-вероятно поръчани от същия, като за публикуването им е избран психологически най-удобния момент. А са изпълнени, разбира се, от хората на Алексей Петров, който очевидно разполага с достатъчно “спящи клетки” в МВР и службите за сигурност. Очевидно не случайно Георги Първанов, известен още като Гоце, в качеството си на партиен лидер е пожертвал Илия Божинов, предоставяйки на Алексей Петров такситата 1280 – срещу обещанието да изгради на тяхна база тайна полицейска служба за проследяване и политически натиск на БСП. Явно тази служба добре е поработила и е натрупала опит и архив – който се реализира дори и сега, когато нейния създател е с единия крак в затвора. Няма значение – благодарение на благотворителния съд на господина Пенгезова (също протектирано от псевдопрезидента назначение) той има възможност да ръководи компроматните си битки чрез събуждане именно на тези “спящи клетки”, пръснати насам-натам. И чрез съответните глашатаи от “Галерия” – и на първо място Явор Дачков, който вече съвсем откровено играе на червено: вече не само в полза на червената мафия, но и в полза на червената партия. (Силно се надявам това да е станало ясно и на неговите душеприказчици – от типа на д-р Михайлов например.) Но големият въпрос тук е другаде. Той е в това доколко този сценарий е само червен – и доколко някои от замесените в него фигури не са го приели вече и за свой. Бойко Борисов например. Дали пък сценаристите не са имали предвид, че тяхното активно мероприятие може да се окаже спасителен и за него изход? При подобна хипотеза всичко си идва по местата. Нужна е фигура, която да обере всички компроматни залпове и всички удари под кръста, да бъде изхабена и изоставена – и това, естествено, е Цветан Цветанов. Той ще бъде пожертваната фигура, офицерът, хвърлен на лъвовете. Бойко Борисов е играчът на резервната скамейка, скритият коз, който ще бъде хвърлен в посления момент и със съответното оправдание – на ползу роду. Ще стане президент, след което ГЕРБ ще се скапе от собствените си вътрешни противоречия – както се скапа и НДСВ, когато Симеон Сакскобургготски изчезна от сцената. Само че забележете – не веднага! Не веднага – защото още не е изобретен необходимия ерзац, който да заеме опразненото от тях пространствмо в политическия спектър. Герберите ще спечелят и на следващите парламентарни избори някакви гласове, но съвсем недостатъчни, за да образуват правителство. И за да останат на власт – понеже властта е хубаво нещо – ще кандисат на каквато и да е коалиция. Тройна например. Левицата плюс ГЕРБ плюс ДПС. Или АБВ плюс ГЕРБ плюс ДПС. 3-5-8 – или някаква друга комбинация. Та това е царския гамбит, който би могъл да бъде направен от Бойко Борисов. Да пожертва Цветанов, да спечели президентския пост, да обърне политическия гард, а България да върви по дяволите. Дали му се върти в главата? Кой знае... Но във всеки случай се върти в нечии глави – и ако не той е играчът, то това означава само, че него го играят. Вижта това изказване например: “Искам моите министри да са в напрегнати отношения, не съм ядосан, че двамата вицепремиери са се хванали за гушата. Не искам да се обичат, искам да се карат, да се мразят, за да си гледат работата. Радвам се, че има такива СРС-та, и съм знаел, че ги има, и не съм ги предупредил.” Знаел, че ги има – и нищо не направил?! Знаел е, че ще избликне цялата тази помия, която ще струва много скъпо и на партията и на правителството му – и си е траел? Безкрайно интересно: кой ли ги е разпоредил все пак тези СРС-та, които според него били законни – след като прокуратурата не ги е получила, а службите не са ги унищожили в десетдневен срок, което е задължително според закона? Интересно – дали пък българският премиер не иска да каже, че той е разпоредил да се слушат всички негови министри (впрочем той изрече това дори буквално) – с което чисто и просто се е поставил над закона, който допуска подслушване само при наличие на тежки престъпления? В случая прочее имаме два избора – или ни управляват престъпници, или техния шеф е престъпник... Но има за съжаление и нещо друго, за което пак няма обяснение. И трите разговора са водени от ОЗ ген. Ваньо Танов – който повече от категорично дава да се разбере, че знае, че е подслушван. И трите разговора обаче представляват на практика негов монолог: участието на неговите събеседници в тях е минимално. На практика генералът изплаква своите терзания като шеф на митницата – и топи целенасочено за всичките си неблагополучия вътрешния министър Цветанов. Прави го – забележете – знаейки, че го слушат, като очевидно би могъл да си представи и как могат да бъдат използвани неговите думи. Случайно ли е това? Плод на емоционална реакция? За старо ченге като ген. Танов това ми се вижда – меко казано – малко вероятно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи