Парламентът прие на първо четене 33% данък свръхпечалба за банки, телекоми и търговци на храни

Еднократен данък в размер на 33% върху свръхпечалбата на компаниите в определени икономически сектори за банки, застрахователни дружества, търговци с храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити, прие парламентът на първо четене с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Единствените, които гласуваха "за" бяха от управляващото мнозинство. От опозицията очаквано гласуваха "против". 

Одобрените промени включват също увеличаване от 102,26 евро на 200 евро на максималната месечна стойност на ваучерите за храна, които работодателите могат да осигуряват на служителите си. Сумата над 102,26 евро ще се облага с данък в размер на 7%. Планирано е максималната годишна квота за ваучери за храна да се увеличи на 1,5 млрд. евро от 1 януари 2027 година.

Вносителите предлагат и повишаване от 700 лева на 1000 евро на стойностния праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. От 5 на 10 години се увеличава срокът, в който данъчните загуби могат да се погасяват, като се въвежда ограничение до 70% от положителния данъчен финансов резултат. Актуализира се и режимът на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи, използвани за лични нужди. Целта е по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, осигурено чрез дадено предприятие.

Приетият проект за промени в закона предвижда още ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Мотивът е, че така дружествата ще могат да прилагат двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма за посочените активи, но не повече от 100%.

Основната промяна в закона да ДДС, който също бе одобрен на второ четене е прагът за регистрация по закона. Първоначално се предвиждаше той да бъде 75 000 евро, но след това кабинетът прие да расте поетапно и го предложи на парламента. Според този план, сегашните 51130 евро ще станат 60 000 евро догодина, 70 000 евро през 2028 г. и 75 000 евро през 2029 г.
Въвежда се специално правило за лица, които продават нови сгради и части от тях. За тях се предвижда регистрация по ДДС преди първата облагаема доставка, независимо от общия праг за регистрация.

От 1 януари 2028 г. проектът предвижда още задължителни структурирани електронни фактури за определени вътрешни доставки. Отчитане на фактурите в реално време. Нова система за предварително генериране на ДДС декларациите от НАП, както и отпадане на досегашните дневници за покупки и продажби.

Мартин Димитров от ДБ представи промените в закона, направени от него и негови колеги, а именно въвеждането на „нулев данък върху реинвестираната печалба". Целта е фирмите да бъдат
стимулирани да влагат печалбата в разширяване на производството или в ново производство, което да създаде условия и среда за повишаване на реалния
икономически растеж в България. Парламентът обаче отхвърли предложението. 

Третото предложение в законопроекта, внесено от служебния кабинет от Андрей Гюров, пък предвижда данъчни облекчения при дарения, свързани с развитието на спорта, но и това не беше подкрепено. 

Владислав Панев заподозря, че промените на правителството ще доведе България до риск от рецесия. "Имаме войни около нас, имаме проблеми с Черно море, което ще влоши търговския оборот, правителството трябва да гледа в посока подобряване на икономическата среда и повишаването на доходите, а не обратното - да удря инвестициите чрез данъци", възмути се той. 

Според Мартин Димитров имало тенденция да се налагат данъци върху всичко, което мърда и не мърда в българската икономика. Той попита още защо секторът на енергетиката също не попада в обхвата на данъка от 33%. Според него текстовете в законопроекта не са данък върху печалбата, а върху оборота на конкретни компании. "Създавате стимули компаниите да не намаляват цените, защото ако ги намалят ще платят по-голям данък печалба", възмути се той.  

"Проблемите, които се виждат във фиска, се пренасят върху икономиката. Не ми е известно понятие в икономическата теория като свръхпечалба. Знам защо се предлага - защото има фискални проблеми, които не са новина. Но използването на еднократни приходи за финансирането на постоянни разходи, не е благоразумна мярка. Налагането на този данък за мен означава само едно - голям риск от прехвърляне на тези 800 млн. върху крайното потребление", каза Владислав Горанов от ГЕРБ. Че 800 млн. евро ще влязат в хазната от този данък, който ще важи само за 2027 г., разясни зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. 

Според Асен Василев имало две грешни посоки в законопроекта. Първата е, че натрупаните загуби няма да се приспадат в пълен размер от печалбата на фирмата, когато излезе на печалба. "Това удря най-вече стартиращите компании и то в момента, в който са успели да излязат на печалба. Те вместо да ги инвестират, вие ще им ги дръпнете. Няма особен ефект от гледна точка на приходи в бюджета, но подавате лош сигнал върху инвеститорите и стартиращите компании", обясни той. 

По думите му втората грешка е данъкът от 33% върху свръхпечалбата. "По данни на финансовото министерство очаквате 3 млрд. евро инвестиции от компаниите, и в същия момент им вземате едни 800 млн. евро. Удряте растежа и ще вкарате икономиката в рецесия", обясни Василев. 

Константин Проданов от ПБ отговори, че енергийните компании вече са били обложени с временна солидарна вноска върху свръхпечалбата.

Димо Дренчев от "Възраждане" каза, че ако някой в този момент трябва да се обложи с такъв данък е оръжейната индустрия, която трупа голяма доходност покрай войните. 

Източник: "24 часа"