Газа година след примирието: няма мир, няма възстановяване, а бомбардировките продължават

Година след влизането в сила на примирието в Ивицата Газа мирът остава далеч, израелските удари продължават, а възстановяването на разрушената територия практически не е започнало. Планът на Доналд Тръмп не успя да разреши основните противоречия между Израел и „Хамас“, а над два милиона палестинци продължават да живеят в тежки условия.

 

 

 

Една година след началото на примирието, договорено с посредничеството на САЩ, Ивицата Газа остава в състояние между войната и мира. Споразумението от октомври 2025 г. доведе до освобождаването на последните израелски заложници, задържани при нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., както и до освобождаването на стотици палестински затворници и задържани. То обаче не сложи край на насилието и не отвори пътя към възстановяване на анклава.

Както отбелязва френският вестник „Le Monde“, година след примирието Газа продължава да живее под заплахата от нови бомбардировки, без надежден график за възстановяване и без политическо решение, което да гарантира траен мир. Според анализ на Reuters от 6 октомври израелските удари продължават почти ежедневно. Министерството на здравеопазването в Газа съобщава за най-малко 1400 палестинци, загинали след влизането в сила на примирието. Израел заявява, че атакува цели на „Хамас“, обвинявайки движението в опити за нападения и възстановяване на военните му способности. „Хамас“ отхвърля тези обвинения.

Един от основните елементи на плана на Тръмп предвиждаше постепенно изтегляне на израелските сили от Газа. На практика израелската армия продължава да контролира около две трети от територията, показват данните, цитирани от Reuters. Първоначалната договореност предвиждаше оттегляне до т.нар. „жълта линия“, която оставяше под израелски контрол приблизително 53% от анклава. Впоследствие зоната на ефективен израелски контрол се разшири.

Това допълнително ограничава пространството, в което палестинците могат да живеят и да се придвижват. По-голямата част от населението е изселена, а много семейства са принудени да обитават палатки или повредени сгради сред руините. Израел обвързва изтеглянето на войските с пълното разоръжаване на „Хамас“. Палестинското движение е заявявало готовност оръжията му да бъдат предадени под контрола на подкрепяно от САЩ палестинско технократско управление, но страните не са постигнали съгласие за условията и последователността на този процес.

Въпреки обещанията на американската администрация за ново начало за Газа, мащабното възстановяване не е започнало. Разрушени са жилищни квартали, болници, училища, пътища и жизненоважна инфраструктура, а стотици хиляди хора се нуждаят от трайно жилище и достъп до основни услуги. През септември Съветът за мир, създаден по инициатива на Тръмп, представи план на стойност 2,45 млрд. долара за начални дейности по възстановяването. Предложението включва 66 програми за възстановяване на инфраструктурата и икономиката на анклава.

Тази сума обаче е далеч под необходимото. Според оценка на Европейския съюз и ООН, цитирана от Reuters, за възстановяването и дългосрочното възстановяване на Газа ще са нужни около 71,4 млрд. долара през следващите десет години. Изпълнението на плана остава несигурно, докато Израел и „Хамас“ не се споразумеят за разоръжаването, изтеглянето на войските и бъдещото управление на територията. Израел ограничава и достъпа до редица строителни материали, които според властите могат да бъдат използвани за военни цели. Хуманитарните организации предупреждават, че тези ограничения забавят възстановяването и задълбочават кризата.

Примирието подобри достъпа на хуманитарна помощ в сравнение с периода на най-интензивните бойни действия, но доставките остават недостатъчни според международни организации. По данни, цитирани от Reuters, между октомври 2025 г. и края на май 2026 г. в Газа са влизали средно около 227 камиона дневно с хуманитарни и търговски стоки. Това е по-малко от половината от посочваните в плана 600 камиона дневно, необходими за покриване на потребностите.

Израелските власти оспорват оценките за недостига и заявяват, че пропускат достатъчно доставки. Хуманитарните организации обаче посочват, че проблемът не се свежда само до броя на камионите, а и до вида на стоките, достъпа до тях и възможността те да достигнат до нуждаещите се. Според международните оценки над 1,2 милиона жители на Газа продължават да се сблъскват с остър недостиг на храна. Разрушената канализационна и водоснабдителна инфраструктура, пренаселените убежища и ограниченият достъп до медицинска помощ допълнително утежняват условията за живот.

След първата фаза на примирието трябваше да последват разоръжаване на „Хамас“, създаване на ново палестинско управление, разполагане на международни сили за стабилизация и постепенно изтегляне на израелската армия. Към октомври 2026 г. тези цели остават до голяма степен неизпълнени. Предвидените международни сили все още не са разгърнати в пълен състав, а палестинският технократски орган, създаден да управлява Газа, не е поел реално управлението на анклава.

Така основните страни остават в противоположни позиции: Израел настоява за пълно разоръжаване на „Хамас“ преди изтеглянето си, докато палестинското движение обвързва предаването на оръжията с политическите договорености и изтеглянето на израелските войски. Година след примирието обещанието за мир и възстановяване остава неизпълнено. За жителите на Газа споразумението не е донесло сигурност, нормален живот или перспектива за бързо възстановяване. Вместо това анклавът продължава да бъде белязан от разрушения, ограничения и нови жертви, а политическото решение изглежда все така далеч.

Източници: Le monde, Reuters