След поредицата от атаки през октомври 2026 г., при които бяха поразени корабите „Рояд Мамадов“ (Royad Mammadov) край Румъния, както и „Алфа Ватан“ (Alfa Watan) и „Ейбъл“ (Able) в българската изключителна икономическа зона, Анкара запазва балансиран дипломатичен тон.
Макар че корабите са собственост на турски фирми (базирани в Истанбул и Мерсин), те плават под чужди флагове (Сейнт Китс и Невис, Того, Палау). В международното морско право водеща е държавата, под чийто флаг плава съдът. Това формално ограничава възможността на Турция да третира инцидентите като директно нападение срещу суверенна турска територия.
Засега реакцията на турската държава се ограничава в рамките на разговори.
На 7 октомври 2026 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, по време на който подчерта значението на мерките за безопасност на корабоплаването в Черно море и заяви готовност Турция да съдейства за започване на преки преговори между Русия и Украйна.
Важно за отбелязване е фактът, че в публикуваното резюме не се посочва Ердоган да е отправил конкретно обвинение към Путин за нападението срещу ALFA WATAN и ABLE, нито да е съобщил за поставен ултиматум или поискана компенсация.
На 8 октомври турският външен министър Хакан Фидан предупреди, че засилващите се военни действия на Русия и Украйна застрашават безопасността на корабоплаването в Черно море.
Фидан заяви, че Турция е предложила мерки за ограничаване на нападенията и гарантиране на безопасния транспорт на зърно, като Анкара очаква отговор от двете страни.
Но и той не обяви публично конкретни ответни мерки срещу Русия за потъването на ALFA WATAN.
Към този момент Турция не е връчила дипломатическа нота на Русия конкретно за нападенията срещу ALFA WATAN и ABLE — нещо, което се е случвало при предишни нападения срещу турски търговски кораби, когато Турция е публикувала официални реакции.
Например на 4 август 2026 г. турското външно министерство излезе с изявление за атаките срещу корабите YAŞAR и NADEZHDA, при които бяха ранени членове на екипажите, включително турски граждани. Тогава Анкара изрично заяви загрижеността си от разпространяването на войната към гражданското корабоплаване.
Прави впечатление дистанцираността на Турция, която до този момент не е изпратила военноморски силисъс специална задача да ескортират търговски кораби заради конкретните нападения срещу ALFA WATAN и ABLE, макар да разполага с необходимите военноморски способности.
Фактите показват, че Анкара остава предпазлива и не предприема конкретни ответни мерки за потъването на ALFA WATAN.
Турция съзнателно избягва официално да посочи извършител (между Русия и Украйна), за да запази ролята си на неутрален посредник в конфликта и възможността за влияние както върху Москва, така и върху Киев.
Анкара не може да заключи, че Русия със сигурност е извършила нападението — позиция, която се споделя и от българската страна.
Основната стратегическа цел на Турция е да предотврати превръщането на Черно море в активна зона на мащабен военен сблъсък. Официалната позиция на страната е: „Никога не трябва да допуснем Черно море да се превърне в нов фронт на конфликта“. Една прекалено агресивна реакция би могла да ескалира напрежението между НАТО и Русия, което Анкара се опитва да избегне на всяка цена.
Източници:
- Дирекция по комуникациите на турското президентство
- Reuters — нападенията срещу два кораба в българската зона на Черно море
- Reuters — Турция предупреждава за засилващите се атаки в Черно море