Лондон и Брюксел постигнаха споразумение за облекчаване на търговията с храни, обща програма за мобилност на млади хора и свързване на системите за търговия с въглеродни емисии. Британският премиер Анди Бърнам определи договореностите като добра новина за Великобритания и Европа. Въпреки пробива обаче остават нерешени спорове, включително за университетските такси и участието на Лондон в определянето на европейските правила.
Европейският съюз и Великобритания се договориха за нов етап в отношенията си на среща на върха в Брюксел на 20 ноември. Споразумението идва почти шест години след официалното напускане на Обединеното кралство от ЕС и десет години след референдума за Брекзит, който промени политическата и икономическата карта на Европа.
Британският премиер Анди Бърнам обяви, че преговорите по основния пакет са приключили. Договореностите обхващат три ключови направления – търговията със селскостопански и хранителни продукти, обмена на млади хора и свързването на системите за търговия с въглеродни емисии.
„Това е добър ден за Великобритания. Това е добър ден за Европа“, заяви Бърнам пред ръководителите на европейските институции Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща.
Според британския премиер постигнатият пакет може да увеличи икономиката на страната с около 0,5%. От Даунинг стрийт съобщиха, че са договорени и срокове за прилагане на мерките, но предстои те да преминат през необходимите юридически процедури.
Една от най-важните договорености предвижда създаването на обща санитарна и фитосанитарна зона между Великобритания и ЕС.
След Брекзит търговията с животни, растения, месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци беше затруднена от допълнителни сертификати, проверки и административни изисквания. Новото споразумение цели да премахне голяма част от тези пречки и да улесни движението на стоки между двете страни.
Британското правителство оценява потенциалната икономическа полза от договореността на около 5,1 млрд. паунда годишно. Очаква се намаляването на разходите за проверки и документация да облекчи производителите и износителите и да ограничи натиска върху цените на хранителните продукти.
Цената за Лондон обаче е приемането на европейските правила в тази област. Великобритания ще трябва да се съобразява с действащото законодателство на ЕС и с бъдещите му промени, без да има право на глас при окончателното им приемане. Предвижда се британската страна да бъде консултирана по въпросите, които я засягат.
Това е един от най-чувствителните аспекти на договореността за привържениците на Брекзит, които разглеждат независимото законодателство като едно от основните постижения на напускането на ЕС.
Втората голяма договореност предвижда програма за мобилност на млади хора. По нея до 100 000 граждани на ЕС годишно ще могат да пребивават във Великобритания за работа, образование, доброволчески дейности или пътуване. Същите възможности ще бъдат предоставени и на млади британци в държавите от ЕС.
Престоят ще може да продължава до три години, като участието ще бъде ограничено по брой и ще става при специални условия.
Британското правителство първоначално настояваше за значително по-нисък годишен лимит – между 50 000 и 80 000 участници. В крайна сметка Лондон прие таван от 100 000 души, за да бъде постигнат компромис с европейската страна.
Договореността не възстановява свободното движение на хора, съществувало преди Брекзит. Тя представлява ограничена програма за определена възрастова група и за конкретен период на пребиваване.
Третото направление е свързването на британската и европейската система за търговия с въглеродни емисии.
Целта е да се избегнат допълнителни разходи за предприятията, които търгуват между двете страни, и да се намали рискът от двойно облагане с въглеродни такси.
Това има особено значение за енергоемките производства, сред които стоманодобивната и алуминиевата промишленост. Британското правителство оценява възможния икономически ефект от тази договореност на около 3,8 млрд. паунда годишно.
Свързването на системите би могло да защити британския износ от част от последиците на европейския механизъм за въглеродни такси на границата.
Въпреки постигнатия напредък Лондон и Брюксел не успяха да разрешат един от най-спорните въпроси – таксите за европейските студенти в британските университети.
След Брекзит гражданите на ЕС обикновено плащат по-високите такси за чуждестранни студенти, вместо таксите, които се прилагат за британските граждани.
Европейският съюз настоява студентите от държавите членки да получат условия, близки до тези за местните студенти. Британското правителство обаче се противопоставя на пълното изравняване, тъй като университетите разчитат на приходите от международни студенти.
Двете страни са си дали срок от шест месеца за продължаване на преговорите. Така въпросът остава отворен, въпреки обявения напредък по основния пакет.
Има разминаване и в позициите относно участието на Великобритания в европейските механизми за определяне на правилата. Лондон иска по-голяма възможност да влияе върху решенията, които ще трябва да прилага, докато Брюксел не е склонен да предоставя на държава извън ЕС право на участие в законодателния процес.
Британският премиер представя договореностите като начало на по-широко сближаване с Европейския съюз. Той заяви, че след срещата в Брюксел Лондон ще започне разговори с европейските партньори за дългосрочните възможности пред отношенията.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства постигнатото и подчерта значението на по-тясното сътрудничество в областта на сигурността, отбраната и военната мобилност. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща също изрази подкрепа за засилването на връзките с Великобритания.
Вътре в Обединеното кралство обаче политическите реакции са противоречиви. Лидерът на Reform UK Найджъл Фараж определи курса на правителството като предателство и предупреди, че постепенното сближаване с Брюксел може да отвори отново дебата за повторно присъединяване към ЕС.
Самият Бърнам не представя постигнатото като връщане към членството в Съюза. Става дума за прагматично сближаване в области, в които икономическите и стратегическите интереси на двете страни съвпадат.
Постигнатото споразумение бележи важна промяна в отношенията между Великобритания и Европейския съюз. То показва, че въпреки политическото решение за напускане на Съюза икономическата взаимозависимост и общите предизвикателства продължават да тласкат Лондон и Брюксел към сътрудничество.
Договореностите обаче не отменят Брекзит, не възстановяват свободното движение и не дават на Великобритания право да участва в решенията на европейските институции. Те представляват компромис, при който Лондон приема по-тясно съобразяване с правилата на ЕС в замяна на по-лесен достъп до европейския пазар и нови възможности за гражданите и бизнеса.
Предстои споразуменията да преминат през необходимите правни процедури и да бъдат приложени по договорените графици. А дали сегашното сближаване ще прерасне в още по-дълбоко политическо и икономическо партньорство, ще зависи както от следващите преговори, така и от вътрешнополитическата подкрепа във Великобритания.
Източници: Сега, Reuters, The Guardian