Днес е Успение Богородично

Днес Църквата празнува един от дванадесетте големи християнски празници  Успение (заспиване) на Пресвета Богородица. Това е денят, в който  Божията майка (64 годишна) напуска земния живот. Веднъж, когато се  молела на Елеонската планина, Пресвета Богородица видяла пред себе си  архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил,  че след три дни тя ще се представи отвъд с думите: "Твоят Син и Бог наш  ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него  вечно!"

Когато Божията майка се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало лицето й. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество и помолила Иоан да погребе тялото й в село Гетсимания, където лежали нейните родители.

Последното й желание било да види светите апостоли заедно. По чуден начин всички те с изключение на Тома  се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. След това сам Ииус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Божията майка и закъснелият апостол Тома, намират само плащаницата й. Апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."

Оттогава апостолите повярвали, че Пресвета Богородица е възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата. По-късно над пещерата, където било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Богородица.

В памет на явяването й пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави възношение (въздигане на хляба). Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").

На този ден празнуват всички, които носят благословеното име Мария.

Из песнопенията на празника:

Тропар, глас 1

В рождестве девство сохранила еси, 
во успении мира не оставила еси, Богородице, 
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота, 
и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.

При раждането си съхранила девството, 
при успението не си оставила света, Богородице. 
Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, 
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Кондак, глас 2

В молитвах неусыпающую Богородицу 
и в предстательствах непреложное упование, 
гроб и умерщвление не удержаста: 
якоже бо Живота Матерь, к животу престави, 
во утробу Вселивыйся приснодевственную.

Неуморната в молитви Богородица 
и в застъпничеството - неизменно упование, 
гробът и смъртта не удържаха. 
Като майка на Живота премина към Живота, 
вселил се във вечнодевствена утроба.

Из акатиста на Успение (кондак, глас 4) 

"Изпълнен с буря от помисли неверният евреин Афоний, виждайки пречистото тяло на Божията Майка, носено от богоносните Апостоли всечестно към гроба, се спусна към него, да го събори. Но внезапно, когато очите му ослепяха и едновременно с това ръцете му, прилепнали към одъра Й виснаха отсечени, изповяда с вяра, че Тя е Божия Майка, зовейки към Бога: Аллилуиа". 

Тропар на предпразненството

Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!