- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 04 Ное 2026
- 569
- 0
Победата на Йотова даде глътка въздух на кабинета, но до четири-пет месеца ще има промени в правителството. Слабата мобилизация на „Прогресивна България“ на първия тур е предупреждение към властта заради спада на жизнения стандарт. Най-голямата опасност за кабинета е високите цени да изкарат хората на улицата. Партийният „бунт на ситите“ дори може да помогне на Радев. Със или без партия на Гюров краят на войната в Украйна ще разцепи ПП-ДБ. Във външната политика Радев и Йотова ще играят в един отбор и могат да се включат в преговорите с Русия, ако Европа закъса.
Явор Дачков разговаря с Андрей Райчев и Димитър Ганев за победата на Йотова и рисковете пред кабинета на Радев, опциите пред Гюров и либералната общност, залеза на Пеевски и Борисов и избора на нов ВСС.
Разговорът е записан на 4 ноември 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.
Още акценти:
Райчев: Йотова не извади асото пика, а беше пред загуба. Тя не произнесе думата „Петрохан“. Способността ѝ да не създава врагове е забележителна и тя почти загуби тези избори заради това.
Ганев: Радев и Йотова ще играят в един отбор във външната политика. Йотова има по-консенсусен стил и ще пази добър разговор и с другите политически сили. Президентът трябва да държи здравословна дистанция от управляващата партия и да посочва грешките ѝ. Нямам съмнение, че Йотова ще го прави.
Райчев: Първият тур беше устно предупреждение към властта. Чак жълт картон не се оказа. Предупреждението е свързано с проблемите с жизнения стандарт. Хората са недоволни, защото виждат как материално животът им тръгва надолу.
Ганев: Радев трябва да разкаже накъде отива управлението. Комуникационният дефицит, който наблюдаваме от април, остава. Големият разказ трябва да е нещо, което може да се поддържа през месеците. Без него доверието ще се ерозира, а през октомври 2027 г. идват местните избори.
Райчев: И как Радев да разкаже къде се отива, когато никой не знае къде се отива в световен мащаб? Знае се само, че не става по-хубаво, става по-лошо. Няма я черната котка в стаята, че да я хване.
Ганев: Бунтът на ситите дори би могъл да вкара Радев в битка, която да бъде добра за политическото му здраве. Другият бунт е много опасен. Януари и февруари са голямото предизвикателство заради по-високите сметки и поскъпването. Тогава управлението ще се сблъска с най-тежкия въпрос - социалния.
Райчев: Всеки министър трябва да знае, че има и една допълнителна функция. Министърът е бушон. В един момент гръмваш и това е положението.
Ганев: До четири-пет месеца ще има ремонт на правителството. Нямам съмнение, че това ще се случи. Промяната в правителството се прави тогава, когато доверието върви надолу и ти трябва нов кредит на доверие.
Райчев: Най-голямата левица в България в момента се казва Асен Василев. ПП и ДБ са принципно различни политически партии. Едната е ляво-либерална, а другата е дясна, класическа, костовска партия. Когато войната в Украйна спре, съюзът им веднага ще се разпадне.
Ганев: Борисов подари на ПП-ДБ ролята на основна опозиционна сила, като не издигна кандидат за президент. Балотажът ги легитимира като основната опозиция. Трудно е обаче с това лидерство да натрупат още политически капитал заради сглобката, проблемите от миналото и по-ниското доверие към лидерите.
Райчев: Гюров има предпоставки да стане лидер - умения, възпитание, интелект, култура - но в кампанията играеше Андрей Гюров. В първия си пост за Путин написа, че двама световни лидери са постигнали споразумение и това е похвално, а после изтри поста. След редакцията лидерите вече не бяха световни, споразумението стана сделка, а „похвално“ изчезна - така пиарките го накараха да се прави на друг човек. Ако започне да се държи искрено, има шанс, а ако продължи както досега - никакъв.
Ганев: Партия на Гюров може да спечели от спада на доверието в управляващите. Президентските избори показаха, че Гюров има потенциал да излезе извън демократичната общност. Но ако говори само на тази общност, същите 400 хиляди гласа просто ще се делят между ПП, ДБ и Гюров.
Райчев: Борисов беше сигурен, че заради Шенген и еврото всичко ще му се прости. Затова издържа цялото това унижение с Желязков и Пеевски. Чакаше да каже: „Донесох ли ги тия две купи, за които се борим 35 години?“ А никой не го интересува.
Ганев: На балотажа вотът на избирателите на ДПС се обърна в полза на Гюров. На първия тур екзитполът показа около 60 на 40 за Йотова сред избирателите на ДПС, а на втория - 70 за Гюров и 20 за Йотова. Очевидно беше дадена команда на кметове и областни координатори да подкрепят Гюров, но машината не беше задвижена преди това. На балотажа излязоха между 60 и 80 хиляди избиратели на ДПС.
Райчев: Пеевски загуби най-мощния си инструмент на влияние, защото вече не е на власт. Когато отстрани Доган, той смени харизматичното лидерство с организационно и финансово господство. „Просто върви с мен и печелиш.“ Свърши ли ресурсът, приключва историята.
Ганев: Изборът на нов ВСС е политическа сделка. Условието за 160 гласа означава, че трябва да се постигне по-широко съгласие. Процесът може да е мъчителен и да завърши след пет-седем месеца.
Райчев: Тръмп е огромен шанс за Путин, но прозорецът започва да се затваря. Путин ще трябва да ускори мирния процес. Предстоящата зима в Украйна е гигантска инвестиция на Путин. Той срива металургията, енергетиката и логистиката на Украйна и се надява на украински бунт.
Ганев: Тръмп не е паднал. Тръмп е на власт още две години. Новият баланс в Конгреса може да блокира инициативата му, особено по вътрешни въпроси. За войната в Украйна Тръмп още има достатъчно поле за маневра.
Райчев: Радев и Йотова могат да изиграят роля в преговорите с Русия, ако Европа много закъса. България и българското правителство отново са под подозрение, че са троянски кон. Иначе ще избират между скандинавец и италианец и по-скоро ще изберат скандинавец.
Ганев: Победа на Марин Льо Пен във Франция ще ускори смяната на елитите в Европа и опита за ревизия на либералния ред. Очакванията към Льо Пен и „Алтернатива за Германия“ обаче са по-големи от промените, които ще направят. Мелони взе властта в Италия от много радикални позиции, а днес изглежда като системен европейски политик. Посланието вече е: няма да събаряме, ще реформираме.
