В памет на Веско Бранев! Миналото, което не отминава*

<p><strong>Явор Дачков:</strong> Приятно ми е да представя Веселин Бранев &ndash; автор на една от най-хубавите книги за миналото, за комунизма, за ДС. &bdquo;Следеният човек&rdquo;. Книгата излезе преди около две години. Какво се промени през тези две години? Какъв е отзвукът от книгата ви?<br /> <br /> <strong>Веселин Бранев:</strong> В първата година имаше отзвуци в някои вестници, но по-голямата част от пресата мълчеше. Коментарите, които се появиха, бяха много добри. Иначе и досега продължавам да получавам имейли от читатели,&nbsp; които споделят впечатления от книгата. В известен смисъл тя продължава да живее.&nbsp;&nbsp;&nbsp;<br /> <br /> <strong>Явор Дачков:</strong> Имате ли наблюдения за това как в другите бивши социалистически страни разговарят за миналото?<br /> <br /> <strong>Веселин Бранев:</strong> Мога да отговоря по следния начин: доколкото съм следял румънското кино &ndash; то дава един отличен поглед към миналото, то е смущаващо силно. Смущаващо силно, защото осъжда миналото през деянията на човека, а не като система. Когато гледам техните филми, виждам панелни градове досущ като нашите. Разликата е обаче, че ние не правим такива филми.<br /> <br /> <strong>Явор Дачков:</strong> Но вие написахте книга, което все пак е много за България. За първи път се пише без патос, без идеология, дори вие не сте се пощадили вътре в книгата. Какво е ДС през погледа на досието, което сте прочели за себе си?<br /> <br /> <strong>Веселин Бранев:</strong> Първо, това е много тежко изживяване &ndash; да четеш досието си, защото освен че разкриваш близки хора, които са се занимавали с теб, следели са какво произнасяш, какво правиш. В досието ти виждаш собствения си живот по един доста жесток начин. Ти си наблюдаван. Изведнъж виждаш, че твоя живот е бил нещо доста нищожно. Това е доста покрусяващо. &bdquo;В 20 без 15 обектът влезе в един магазин, купи си шише ракия. Влезе в друг, купи си една маруля и се прибра. Спряхме наблюдението&rdquo;.<br /> <br /> <strong>София Червенкова:</strong> Многократните опити на МВР да получи възможност за следене на телефони и интернет кореспонденция има ли нещо общо с миналото?<br /> <br /> <strong>Веселин Бранев:</strong> Трудно ми е да отговоря, но бих казал така: това, че се прави от хора, които са матрицирани от тоталитарния режим, ме безпокои.<br /> <br /> <strong>Явор Дачков:</strong> В България много малко хора се осмеляват да пишат за миналото. Как взехте решение кои имена да покажете и кои не?<br /> <br /> <strong>Веселин Бранев:</strong> Когато започнах да пиша тази книга, започнах само с инициали. В процеса на работа, разлиствайки страниците виждах само П.К., М.В., Г.Л. и става нещо много ужасно. Като човек с тежък жизнен опит от тези времена си казах, че заприличвам на човек, който крие нещо лошо. Защо да крия? Започнах да си мисля кой заслужава да бъде открит и кой не. Така, постепенно се достигна до този резултат, при който казвам някои имена, а други представям с инициали. Това стана според една моя преценка, която не бих могъл да формулирам точно. Може би към някои хора имам вътрешно мило чувство. Сега подготвям ново издание на книгата и отново съм изкушен, и тук-там поправям &ndash; заменям инициалите с цяло име, на други махам дори инициалите.&nbsp;<br /> <br /> <strong>Явор Дачков:</strong> Искам да ви попитам нещо свързано с последни събития. Редица интелектуалци се подписаха под декларация на една политическа сила. Защо според вас в България не можа да се роди съпротива срещу комунизма? Къде бяха интелектуалците, хората на изкуството, дисидентското движение?<br /> <br /> <strong>Веселин Бранев:</strong> Това не е проблем само на съвремието ни. Това е проблем на ХIХ столетие. Когато работихме по филма &bdquo;Записки по българските въстания&rdquo;, питах покойния историк Генчев: Николай, защо в тези събития, свързани с &bdquo;Записките&rdquo; има повече страх, отколкото при други събития, който са ставали по други места на света? Има повече предпазливост, повече лъжа. Той ми отговори много просто, дали е точен отговорът не знам. Той каза: Камшикът и брадвата тук са били по-силни. Оттам идва всичко. Така че, ако приемем, че по време на тоталитарния режим мерките спрямо нас са били по-сурови, отколкото на други места &ndash; това може да е част от отговор на въпросът Ви защо нямаше съпротива. Основната цел на тези сили беше да създадат уплашения човек, за да не прави нищо. Тук са го създали много успешно.<br /> <br /> <strong>Явор Дачков: </strong>Накрая да ви попитам кога започнахте да обработвате този опит?<br /> <br /> <strong>Веселин Бранев:</strong> През 2000 година взех моето досие. Прочетох го един, втори, трети път. Сложих го в библиотеката си в Канада и от време на време го гледах и си дадох сметка, че това досие го очаква съдбата, която спохожда всички документи от поколение в поколение &ndash; кофата за боклук. То вълнува само мен, в някаква степен сина ми и никой друг. И изведнъж ми стана жал, че ще трябва да изхвърля този човешки опит, който е описан там. Започнах да пиша малки неща и да ги пращам до мой приятел в Париж, за да ми казва какво мисли. И така се породи идеята за книга. Процесът на писане на книгата беше процес на постигането на собствената ми искреност, защото аз съм матрициран от едно време, в което ние лъжехме, за да съществуваме. Простичко лъжехме. Първоначално прескачах неща, касаещи моята особа, но после си казах: за да повярва читателят на тази книга,&nbsp; той трябва да види, че я пише един грешен човек. И така се оформи стремежът ми да разказвам максимално близо до истината за себе си, хората около мен и обстоятелствата на живота, който сме имали тогава.</p> <p>-------------------------------</p> <p>*Почина българският киносценарист, режисьор и писател Веселин Бранев, съобщиха от Съюза на филмовите дейци.</p> <p>Бранев е роден на 28 април 1932 г. От 1997 година живее в Канада. Името му на голям творец остава завинаги в класиката на българското кино от 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век с незабравимите филми като &quot;Най-дългата нощ&quot;, &quot;Апостолите&quot;, &quot;Хотел &quot;Централ&quot;, &quot;Убийства&quot;, &quot;Разводи, разводи&quot; и други.</p> <p>Както и с прочутите телевизионни серии &quot;Записки по българските въстания&quot;, посочват от съюза. Остава и с написаните от него разкази, и с мемоарния му роман &quot;Следеният човек&quot;.</p> <p>Веселин Бранев е носител на Орден &quot;Кирил и Методий&quot; - I степен. &quot;Най-дългата нощ&quot; по негов сценарий, с режисьор Въло Радев, е отличен със &quot;Златна роза&quot; - Варна, 1967 г.</p> <p>&quot;Хотел &quot;Централ&quot; от 1983 г., на който той е и сценарист, и режисьор, печели награда в Авелино, Италия.</p> <p>Романът му &quot;Следеният човек&quot; получава извънредната награда за документалистика &quot;Хеликон&quot;, 2007.</p> <p>&nbsp;</p>