Путин на 24.02.2022 г.: Длъжни сме да защитим Русия. Западът и Украйна направиха СВО неизбежна. Целите ще бъдат изпълнени

Три години след началото на специалната военна операция на Русия в Украйна припомняме речта на руския президент Владимир Путин от 24.02.2022г., с която той даде начало на военните действия. 

Тогава Путин обяви, че операцията е отговор на действията на Киев и западните му съюзници, включително издевателствата над руското население в източните области на Украйна. Целите, които постави руският президент бяха демилитаризация и денацификация на съседната страна.

На 22.02.2022 руският президент обеща, че съдбата на Русия е в сигурни ръце и решението за СВО ще бъдат изпълнено, поставените цели – постигнати, а сигурността на Русия – надеждно гарантирана.

 

 Уважаеми граждани на Русия! Скъпи приятели!

Днес отново смятам за необходимо да се върна към трагичните събития, ставащи в Донбас, и ключовите въпроси за осигуряване на сигурността на самата Русия. 

Да започна от това, което говорих в обръщението си от 21 февруари т.г. Става дума за това, което предизвиква особена загриженост и притеснения за нас, за онези фундаментални заплахи, които година след година грубо и безцеремонно създават безотговорните политици от Запада спрямо нашата страна. Имам предвид разширяването на НАТО на изток, приближаването на военната му инфраструктура към руските граници. 

Добре знаем за това, че в продължение на последните 30 години ние с настойчивост и търпение се опитвахме да се споразумеем с водещите страни-членки на НАТО за принципите на равно разпределена и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите предложения постоянно получавахме или цинични измами и лъжи, или опити за натиск и шантаж, а Северноатлантическият алианс в същото време, въпреки всички наши протести и загрижености, устойчиво се разширява. Военната машина се движи и, да повторя, се приближава плътно до нашите граници. 

Защо всичко това е така? Откъде е този арогантен начин да говорят от позицията на собствената изключителност, непогрешимост и всепозволеност? Откъде е откровено пренебрегване на нашите интереси и абсолютно законни изисквания?

Отговорът е ясен, всички виждаме и разбираме. Съветският съюз в края на 1980-те години на миналия век отслабна, а след това изобщо се разпада. Целият ход на случилите се тогава събития е добър урок за нас и днес, той убедително ни показа, че парализата на властта и волята е първа стъпка към пълна деградация и забрава. За един момент сме загубили увереността в силите си, и това е – балансът на силите в света се оказа нарушен. 

Това доведе до ситуацията, в която предишните договори и споразумения вече фактически не действат. Никакви доводи или молби не помагат. Всичко, което не задоволява хегемона, властимащите, се нарича архаично, остаряло, ненужно. И обратно: всичко, което им се струва изгодно, се представя като абсолютна истина и се прокарва на всяка цена, нахално и със всички възможни средства. Несъгласните просто ги пречупват. 

Това, за което говоря сега, се отнася не само за Русия и не само ние сме загрижени от това. Това се отнася до цялата система на международните отношения, а понякога даже до самите съюзници на САЩ. След разпада на СССР фактически започна подялба на света, и сложилите се към този момент норми на международното право, ключовите от които бяха приети след Втората световна война и в голяма степен затвърдиха резултатите й, започнаха да пречат на онези, които си нарекоха за победители в студената война. 

Разбира се, на практика, в международните отношения, в правилата по регулирането им е трябвало да се отчитат и промените в ситуацията в света и в самия баланс на силите. Обаче това е трябвало да се прави професионално, плавно, търпеливо, с оглед и уважение към интересите на всички страни и при разбиране на своята отговорност. Но така не стана – състоянието на еуфория от абсолютното превъзходство, като че ли съвременния вид на абсолютизма, при това на фона на низкото културно ниво и високомерието на онези, които са подготвяли, вземали и прокарвали решенията, изгодни само за тях. Ситуацията започна да се развива по съвсем друг сценарий. 

Не е толкова трудно да намерим примери. Първо без каквато и да е санкция от Съвета за сигурност на ООН проведоха кръвопролитната военна операция срещу Белград, използваха авиацията и ракетите в центъра на Европа. Минаха няколко седмици на непрекъснатите бомбардировки на мирните градове и инфраструктурата. Налага ни се да напомняме за тези факти, защото някои западни колеги не обичат да споменават тези събития, а когато ние говорим за тях, предпочитат да посочват не нормите на международното право, а обстоятелствата, които тълкуват така, както искат. 

След това настъпи ред на Ирак, Либия, Сирия. Нелегитимното използване на военната сила срещу Либия, изопачаването на всички решения на Съвета за сигурност на ООН по либийския въпрос доведе до пълното разрушаване на държавата, до това, че там се появи огромно огнище на международния тероризъм, до това, че страната потъна в хуманитарната катастрофа, продължаващата досега многогодишна гражданска война. Трагедията, която засегна стотици хиляди, милиони души не само в Либия, но и в целия регион, предизвика масовата миграция от Северна Африка и Близкия Изток в Европа. 

Подобно нещо беше приготвено и за Сирия. Бойните действия на западната коалиция на територията на страната без съгласието на сирийското правителство и санкцията на Съвета за сигурност на ООН е нищо друго освен агресия и интервенция. 

Специално място, обаче, сред тези примери заема, разбира се, нахлуването в Ирак, също без каквито и да било правни основания. Като претекст избраха достоверната информация, която уж имат САЩ, за наличие в Ирак на оръжия за масово поразяване. Като доказателство за това на публика, пред очите на целия свят Държавният секретар на САЩ разклащаше някаква епруветка с бял прах, като доказва на всички, че това е тъкмо химическото оръжие, изготвяне в Ирак. А след това се оказа, че всичко това е фалшификация и блъф: няма никакво химическо оръжие в Ирак. Невероятно, удивително е, но фактът си е факт. Станахме свидетели на лъжа на най-високо държавно ниво и от високата трибуна на ООН. И като резултат – огромни жертви, разрушения, голяма вълна на тероризма. 

Изобщо се прави впечатление, че практически навсякъде, в много региони на света, където Западът идва да установява своя ред, след това остават само кървави незарастващи рани, язви на международния тероризъм и екстремизъм. Всичко, за което съм казал, е най-ярките, но не единствени примери на пренебрегване на международното право. 

Сред тях и обещанията на нашата страна да не се разширява нито на сантиметър НАТО на изток. Да повторя – излъгаха ни, или както казват хората, просто ни прецакаха. Да, често можем да чуем, че политиката е мръсна работа. Възможно е така, но пък не до такава степен. Нали такова мошеническо поведение противоречи не само на принципите на международното право, но преди всичко на общопризнатите норми на морала и нравствеността. Къде е тук справедливостта и истината? Само лъжите и лицемерието. 

Между другото, самите американски политици, политолози и журналисти пишат и казват за това, че вътре в САЩ през последните години е създадена истинска „империя на лъжата“. Трудно е да не се съгласим с това – това е точно така. Не трябва да се притеснявате: САЩ е все пак велика страна, държава, която оформя системата на международните отношения. Всички нейни сателити не само безропотно и покорно се съгласяват с тях по всякакви поводи, но и копират поведението им, с възторг приемат предлаганите им правила. Затова имаме пълно основание да кажем със сигурност, че целият така наречен западен блок, създаден от САЩ по своя образ и подобие, изцяло е същата „империя на лъжата“.

Що се отнася до нашата страна, след разпадане на СССР при безпрецедентната отвореност на новата съвременна Русия, готовността честно да работят със САЩ и други западни партньори в условията на фактически едностранно разоръжаване веднага нас ни опитаха да притиснат, да довършат и да разрушат вече окончателно. Тъкмо така беше през 90-те, в началото на 2000 години, когато така нареченият колективен Запад по най-активен начин поддържаше сепаратизма и банди от наемници в Южна Русия. Колко жертви, колко загуби ни струва това, през какви изпитания ни се наложи да минем преди окончателно да счупим гръбнака на международния тероризъм на Кавказ. Ние помним и никога няма да забравим това.

Да, в същност, и до последното време не се спирали опити да ни използват в своя интерес, да разрушат наши традиционни ценности и да ни натрапят свои лъжливи ценности, които да ни разяждат, нашия народ отвътре, които те вече агресивно насаждат в своите страни и които направо водят до деградация и дегенерация защото пречат на самата природа на човека. Така няма да бъде, никога и на никой не му се е получавало. Няма да успее и сега.

Въпреки че през декември 2021 г. ние все пак за пореден път предприехме опит да се споразумеем със САЩ и техните съюзници за принципи за осигуряване на сигурността в Европа и за неразширяване на НАТО. Всичко беше напразно. Позицията на САЩ не се променя. Те не смятат за необходимо да се споразумяват с Русия по този ключов за нас въпрос, гонейки своите цели, пренебрегват нашите интереси.

И разбира се, в тази ситуация възниква въпросът: какво да се прави по-нататък, какво да очакваме? Ние добре знаем от историята, как през 40-та и в началото на 41-та години на миналия век Съветският съюз по всякакъв начин се стремеше да предотврати или поне да отсрочи началото на война. За това включително се опитваше буквално до последен момент да не провокира потенциалния агресор, не осъществяваше или отсрочваше най-необходимите, очевидни действия за подготовката по отразяване на неизбежната офанзива. А тези стъпки, които все пак бяха предприети в края на краищата, вече катастрофално се бяха забавили.

В резултат страната се оказа неготова за да посрещне с пълна сила нашествието на нацистката Германия, която без обявяване на война нападна нашата родина на 22 юни 1941 година. Успяхме да спрем врага, а след това и да го съкрушим, но платихме колосална цена. Опитът да се задоволи агресорът в навечерието на Великата Отечествена война беше грешка, която струваше скъпо за нашия народ. В първите месеци на военните действия ние загубихме огромни, стратегически важни територии и милиони души. За втори път няма да повторим такава грешка, ние нямаме право.

Тези, които имат претенции за световно господство, публично, безнаказано и, ще подчертая това, без каквото и да било основание, обявяват нас, Русия, за своя враг. Те наистина разполагат с големи финансови, научно-технологически и военни възможности. Ние знаем за това и обективно оценяваме непрекъснато звучащи в нашия адрес заплахи в сферата на икономика – по същия начин оценяваме и своите възможности да се противопоставяме на този нагъл и перманентен шантаж. Ще повторя, ние ги оценяваме без илюзии, напълно реалистично.

Що се отнася до военната сфера, съвременната Русия даже след разпада на СССР и загубата на значителната част от потенциала му е една от най-силните ядрени държави в света и, повече от това, притежава определени предимства в областта на най-новите оръжейни системи. В тази връзка никой не трябва да има съмнения, че непосредственото нападение на страната ни ще доведе до разгром и ужасни последствия за всеки потенциален агресор.

Заедно с това технологиите, включително отбранителните, се променят бързо. Лидерството в тази област преминава и ще преминава от ръка на ръка, пък военното овладяване на прилежащите към нашите граници територии, ако ние позволим това, ще остане за десетки години напред, а може би и завинаги и ще създава за Русия постоянно нарастваща, абсолютно неприемлива заплаха. 

Още сега, докато НАТО се разширява на изток, ситуацията за нашата страна с всяка година става все по-лоша и по-опасна. Нещо повече, през последните дни ръководството на НАТО направо говори за необходимостта да се ускори, да се форсира придвижването на инфраструктурата на Алианса към границите на Русия. С други думи, те правят позицията си по-твърда. Ние не можем повече просто да наблюдаваме това, което се случва. От наша страна това би било абсолютно безотговорно. 

По-нататъшното разширяване на инфраструктурата на Северноатлантическия алианс, започналото военно овладяване на територии в Украйна за нас са неприемливи. Въпросът е, разбира се, не в самата организация НАТО – това е само инструмент на външната политика на САЩ. Проблемът е в това, че на прилежащите към нас територии, - да отбележа, на нашите исторически територии – се създава враждебна за нас „анти-Русия“, която се контролира изцяло отвън и усилено се обзавежда с въоръжените сили на натовски страни и се тъпче с най-съвременно оръжие. 

За САЩ и техните съюзници това е така наречената политика на сдържане на Русия, очевидни геополитически дивиденти. А за нашата страна това в крайна сметка е въпрос на живот и смърт, въпрос на нашето историческо бъдеще като народ. И това не е преувеличение, така е в действителност. Това е реална заплаха не просто за нашите интереси, а за самото съществуване на нашата държава, за нейния суверенитет. Това е именно тази червена линия, за която сме говорили многократно. Те я преминаха.

В тази връзка – и за положението в Донбас. Виждаме, че силите, които през 2014 година извършиха държавен преврат в Украйна, завзеха властта и по същество я удържат с помощта на декоративни изборни процедури, окончателно са се отказали от мирно урегулиране на конфликта. Осем години, безкрайно дълги осем години ние правехме всичко възможно, за да бъде разрешена ситуацията с мирни, политически средства. И все напразно.

Както вече казах в предишното си обръщение, не може без състрадание да се гледа това, което се случва там. Вече просто е невъзможно да се търпи това. Беше необходимо да бъде незабавно прекратен този кошмар – геноцидът по отношение на живеещите там милиони хора, които се надяват само на Русия, надяват се само на нас и на вас. Именно тези стремежи, чувства, болката на хората бяха за нас главният мотив за приемането на решението за признаване на народните републики в Донбас.

Какво смятам, че е важно допълнително да подчертая. За постигане на свои собствени цели водещите страни в НАТО подкрепят изцяло крайните националисти и неонацисти в Украйна, които на свой ред никога няма да простят на жителите на Крим и Севастопол техният свободен избор – присъединяването към Русия.

Те, разбира се, ще се промъкнат и в Крим, при това също така, както и в Донбас, с война, за да убиват, както са убивали беззащитни хора палачите от бандите на украинските националисти, помагачите на Хитлер по време на Великата отечествена война. Те откровено заявяват за това, че претендират и за редица други руски територии.

Целият ход на развитие на събитията и анализът на постъпващата информация показва, че сблъсъкът на Русия с тези сили е неизбежен. Това е само въпрос на време: те се готвят, чакат удобен час. Сега имат още и претенции да притежават ядрено оръжие. Ние няма да позволим това да се случи. 

Както вече казвах по-рано, Русия след разпада на СССР прие нови геополитически реалии. Ние се отнасяме с уважение и също така ще се отнасяме към всички новообразувани страни в постсъветското пространство. Ние уважаваме и ще уважаваме техния суверенитет, пример за това е помощта, която оказахме на Казахстан, който се сблъска с трагични събития, с предизвикателство по отношение на неговата държавност и сигурност. Но Русия не може да се чувства в безопасност, да се развива, да съществува с постоянна заплаха, идваща от територията на съвременна Украйна. 

Ще напомня, че през 2000-2005 години ние дадохме военен отпор на терористите в Кавказ, отстояхме целостта на нашата държава, съхранихме Русия. През 2014 година подкрепихме жителите на Крим и Севастопол. През 2015 година използвахме въоръжени сили, за да осигурим надеждна преграда пред проникването на терористи от Сирия в Русия. Друг начин да защитим себе си нямахме. 

Същото се случва и сега. На нас просто не ни оставиха нито една друга възможност да защитим Русия, нашите хора, освен тази, която сме принудени да използваме сега. Обстоятелствата изискват от нас решителни и незабавни действия. Народните републики от Донбас се обърнаха към Русия с молба за помощ.

Във връзка с това в съответствие с чл. 51, част 7 на Хартата на ООН, със санкцията на Съвета на федерацията на Русия и в изпълнение на ратифицираните от Федералното събрание на 22 февруари тази година договори за дружба и взаимопомощ с Донецката народна република и с Луганската народна република от мен е прието решение за провеждане на специална военна операция.

Нейната цел е да защити хората, които в продължение на осем години са подложени на издевателства, на геноцид от страна на киевския режим. И за това ние ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, а също да бъдат предадени на съд тези, които са извършили многобройни кървави престъпления против мирни жители, в това число и граждани на Руската федерация.

При това в нашите планове не влиза окупацията на украински територии. Ние на никого и нищо не се каним да натрапваме със сила. Заедно с това чуваме, че в последно време на Запад все по-често се говори, че подписаните от съветския тоталитарен режим документи, в които са закрепени резултатите от Втората световна война, вече не е нужно да бъдат спазвани. Е, и какво да отговорим на това? 

Резултатите от Втората световна война, както и жертвите, принесени от нашия народ пред олтара на победата над нацизма, са свещени. Но това не противоречи на високите ценности на правата и свободите на човека, изхождайки от тези реалии, които се формираха към днешна дата за всичките следвоенни десетилетия. Също не отменя и правото на нациите на самоопределение, закрепено в чл. 1 от Устава на ООН.

Ще напомня, че нито при създаването на СССР, нито след Втората световна война хората, живеещи на едни или други територии, влизащи в съвременна Украйна, никой никога не ги е питал как те самите искат да устроят живота си. В основата на нашата политика е свободата, свобода на избора за всички самостоятелно да определят своето бъдеще и бъдещето на своите деца. И ние смятаме за важно от това право – правото на избор – да могат да се възползват всички народи, живеещи на територията на днешна Украйна, всички, които поискат това.

В тази връзка се обръщам и към гражданите на Украйна. През 2014 година Русия беше длъжна да защити жителите на Крим и Севастопол от тези, които вие сами наричате „нацики“. Те направиха своя избор – да бъдат заедно с историческата си родина, с Русия, и ние ги подкрепихме. Ще повторя, просто не можехме да постъпим иначе.

Днешните събития не са свързани с желанието да бъдат накърнени интересите на Украйна и на украинския народ. Те са свързани със защитата на самата Русия от тези, които са взели Украйна като заложник и се опитват да я използват против нашата страна и нейния народ.

Повтарям, нашите действия – това е самозащита от заплахите, които ни създават, от още по-голяма беда от тази, която се случва сега. Колкото и да е тежко, моля да разберете това и призовавам към взаимодействие, за да прелистим тази трагична страница колкото се може по-бързо и заедно да вървим напред, да не позволяваме на никого да се намесва в нашите работи, в нашите отношения, а да ги градим самостоятелно – така, че това да създава необходимите условия за преодоляване на всички проблеми, и въпреки наличието на държавни граници да ни укрепва отвътре като единно цяло. Аз вярвам в това – именно в такова наше бъдеще.

Длъжен съм да се обърна и към военнослужещите от въоръжените сили на Украйна.

Уважаеми другари! Вашите бащи, деди, прадеди не са се сражавали с нацистите, защитавайки нашата обща Родина, за да могат днешните неонацисти да завземат властта в Украйна. Вие сте полагали клетва за вярност към украинския народ, а не към антинародната хунта, която ограбва Украйна и издевателства над същия този народ.

Не изпълнявайте престъпните й заповеди. Призовавам ви незабавно да предадете оръжието и да се върнете у дома. Ще поясня: всички военнослужещи от украинската армия, които изпълнят това изискване, ще могат безпрепятствено да напуснат зоната на бойните действия и да се върнат при семействата си.

Още веднъж настойчиво подчертавам: цялата отговорност за възможно кръвопролитие ще лежи изцяло и напълно върху съвестта на управляващия на територията на Украйна режим.

Сега няколко важни, много важни думи за тези, които могат да се изкушат да се намесят в случващите се събития отстрани. Който и да се помъчи да ни попречи, а още повече да създава заплахи за нашата страна, за нашия народ, трябва да знае, че отговорът на Русия ще бъде незабавен и ще ви доведе до такива последствия, с каквито вие в своята история още не сте се сблъсквали. Ние сме готови за всякакво развитие на събитията. Всички необходими решения в тази връзка са взети. Надявам се, че ще бъда чут.

Уважаеми граждани на Русия!

Благополучието, самото съществуване на цели държави и народи, техният успех и жизнеспособност винаги водят началото си от мощните корени на своята култура и ценности, от опита и традициите на предците, и, разбира се, пряко зависят от способностите бързо да се адаптират към постоянно променящия се живот, от сплотеността на обществото, от готовността му да се консолидира, да събира в едно всички сили, за да върви напред. 

Сили са нужни винаги, но силата може да бъде различна. В основата на политиката на „империята на лъжата“, за която говорих в началото на своето изказване, преди всичко лежи груба, праволинейна сила. В такива случаи казват: „Сила има, ум не е нужен“.

А ние с вас знаем, че истинската сила е в справедливостта и правдата, която е на наша страна. А ако това е така, то е трудно да не се съгласим с това, че именно силата и готовността за борба са в основата на независимостта и суверенитета, те са този необходим фундамент, само върху който може надеждно да се гради свое бъдеще, да се гради свой дом, свое семейство, своя Родина. 

Уважаеми съотечественици!

Убеден съм, че преданите на своята страна войници и офицери от Въоръжените сили на Русия професионално и мъжествено ще изпълнят своя дълг. Не се съмнявам, че съгласувано и ефективно ще действат всички нива на властта, специалистите, отговарящи за стабилността на нашата икономика, за финансовата система, за социалната сфера, ръководителите на нашите компании и целият руски бизнес. Разчитам на консолидираната, патриотична позиция на всички парламентарни партии и обществени сили. 

В крайна сметка, както винаги е било в историята, съдбата на Русия е в сигурните ръце на нашия многонационален народ. А това значи, че приетите решения ще бъдат изпълнени, поставените цели – постигнати, сигурността на нашата страна – надеждно гарантирана.

Вярвам във вашата подкрепа, в тази непобедима сили, която ни дава нашата любов към Отечеството.