Рон Галела, "кралят на папараците"

Рон Галела, "кралят на папараците"
Той направи име, открадвайки образа на най-големите. Рон Галела, "кралят на папараците". Лицето му е слабо познато, но снимките му на звезди са обиколили света. Джаки Кенеди, Анди Уорхол, Елвис Пресли, Робърт Редфорд, Мадона, Дейвид Бауи… Рядкост са известните личности от 60-те, 70-те и 80-те г., които да не са били обезсмъртени от най-безстрашния крадец на образи, пионер в този жанр.
<p>За него са казвали, че е &quot;мръсен тип&quot;, &quot;кръвопиец&quot;, &quot;мръсник&quot;, &quot;паразит&quot;. Марлон Брандо му чупи пет зъба, разбивайки му челюстта, телохранителите на Ричард Бъртън го смазват от бой, преди да го хвърлят в затвора, Мик Джагър не го поздравява по друг начин освен със среден пръст, Джаки Кенеди завежда две дела срещу него&hellip; До 80-те г. споменаването на името му сред &quot;богатите и прочутите&quot; отприщва повече или по-малко изпълнена с омраза остра критика.</p> <p>Седнал в мек фотьойл, по пантофи и с бастун в ръка, Рон Галела не го е грижа. &quot;Кралят на папараците&quot;, който е и най-упоритият, участвал във войната в Корея, днес е стар, 83-годишен господин. Погледът му все още е жив, тонът - бодър, анекдотите му - сочни. Рон Галела продължава да вдъхва респект. Той се е превърнал в институция, първият сред папараците, &quot;кръстникът&quot; на тази култура, както писаха &quot;Тайм Мегъзин&quot; и &quot;Венити Феър&quot;, &quot;артист в една област, непризната като изкуство&quot;, по думите на Глен О&#39;Брайън, журналист и свидетел на ъндърграунда в Ню Йорк.</p> <p>До такава степен, че няколко музея и галерии отдават почит на половинвековния труд на Рон Галела. Във Франция предстои изложба в центъра &quot;Помпиду&quot; от 26 февруари до 9 юни 2014 г.</p> <p><strong>&quot;Джаки Кенеди ме направи известен&quot;</strong></p> <p>&quot;Никога не съм си представял един ден да вляза в музеите и света на изкуството като цяло, разказва Рон Галела. Много се гордея с това, но аз го заслужавам&quot;, отсича той с непоколебима вяра в себе си. Впрочем &quot;да имам огромно его беше истински мотор&quot;, продължава фотографът. Както и това, че е бил &quot;много беден&quot;. &quot;Това ви задължава никога да не спирате&quot;, казва той през смях. Америка обича много тези истории за решителност, примесена с тежък труд: Рон Галела, малкият гаврош от Бронкс, произлязъл от семейство на италиански имигранти, поддържа тази легенда.&nbsp;</p> <p>На 22 г., когато се връща от войната в Корея, по време на която служи като фотограф в американските военновъздушни сили, той няма нито долар в джоба си, а ентусиазъм, наглост и голяма енергия. След курсове по фотография в Лос Анджелис и първите анонимни снимки, с които не може да си изкара хляба, той променя тактиката. Отсега нататък ще преследва знаменитости.</p> <p>&quot;Това, което ме интересуваше, беше всичко да бъде спонтанно, без репетиции, без грим. Субектът да бъде хванат внезапно&quot;. 60-те г., Рон Галела действа като ловец, който дебне жертвата си, скрит в сянката. Той преодолява всички врати, влиза и на най-затворените частни партита, не си забранява нито една снимка. Лиз Тейлър, Джина Лолобриджида, Франк Синатра, Робърт Редфорд, Елвис Пресли&hellip; неговите откраднати моментални снимки се появяват на кориците на най-престижните списания, като &quot;Харпърс Базар&quot;, &quot;Вог&quot;, &quot;Венити Феър&quot;, &quot;Ролинг Стоун&quot;, &quot;Пийпъл&quot;, &quot;Ню Йоркър&quot;. &quot;Можех да спечеля до 1000 долара на снимка, истинска манна по онова време!&quot;, спомня си той.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33305_zDmAQIBq2zWEqsSAnC0FQbHaieA0uS.jpg" /></p> <p><em>Шон Пен и Мадона през 1986 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Артисти, творци, кинозвезди, писатели&hellip; той дебне неуморно каймака на светското общество по празненства и в нощните си нюйоркски обиколки. Като самотен вълк използва всички хитрости, за да не пропусне нищо. &quot;Създадох мрежа от указатели, ровех се в клюкарските страници на вестниците, оставах часове да дебна някого, криех се в мазета, връщах се през кухните&hellip; Мисля, че направих всичко, за да заклещя личностите, които исках да обезсмъртя&quot;, забавлява се фотографът и добавя, че &quot;по онова време нямаше мобилни телефони!&quot;.</p> <p><strong>&quot;На днешните знаменитости им липсва блясък&quot;</strong></p> <p>&quot;Ако Галела не е измислил думата &quot;папарацо&quot; (дължим я на Фелини през 60-те г.), със сигурност той въплъти тази нова функция&quot;, обяснява Арно Адида, директор на <u><a href="http://a-galerie.fr/">А. Galerie</a></u>, която го представлява във Франция. &quot;Неговата работа допринесе за редефинирането, дори за повторното изобретяване на връзката межуд звездите и фотографията&quot;.</p> <p>Абсолютен смелчага, без себелюбие, Рон Галела не отстъпва пред нищо. И скоро си навлича гнева на звездите, които преследва неуморно. Като се започне с Джаки Кенеди-Онасис, &quot;моята натраплива идея&quot;, доверява той. Защо тя? &quot;Най-напред, тя беше прекрасна, с големи очи&hellip; Освен това имаше този мек начин на говор, сякаш шепне. Омагьосваща, тайнствена, всичко това я правеше толкова бляскава&quot;.&nbsp;</p> <p>Без да го иска, Джаки Кенеди ще направи Рон Галела известен с <em>Windblown </em>(развяна от вятъра коса - б.ред.), една от най-красивите й снимки, която ще обиколи света. Още един шанс. &quot;Забелязах я на излизане от Сентръл Парк, близо до дома й. Тя не ме видя веднага. Скочих в едно такси, за да не ме забележи, и шофьорът й подсвирна с клаксона. Когато тя се обърна изненадана, само трябваше да натисна копчето.&quot; Но този добър късмет скоро става неговият кошмар. Джаки Кенеди завежда две дела срещу него, които той губи, и съдът му забранява завинаги да я доближава на по-малко от 100 метра. &quot;Това ме направи известен, но беше дълго и мъчително&quot;, въздиша той.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33305_xqXjIAl9C10Lrtnltgs8IXRg88ClIG.jpg" /></p> <p><em>Windblown</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Поругаван от едни, той е ценен от други, като Анди Уорхол, който винаги е казвал, че е очарован от този &quot;обикновен младеж&quot; с ужасен акцент от предградията и смачкан костюм. Галела със своето постоянство става изключителен фотограф. През 1992 г. той оставя фотоапарата и го вади само за галавечерята в музея &quot;Метрополитън&quot;, на която се събира каймакът на световния шоубизнес. Днес той живее обграден от спомените си в кичозно имение в Монтвил, в Ню Джърси, което искали да наемат от HBO за снимките на сериала &quot;Семейство Сопрано&quot;. Всеки кадър е поставен грижливо в каталог в подземния етаж, в очакване да бъде избран за книга със спомени.</p> <p>Навън има множество градински джуджета и зайчета, като напомняне за децата, които не е имал; вътре няма и квадратен сантиметър, който да не е покрит с портрети на обезсмъртени звезди. Обграден от жена си, един асистент и няколко призрака, той не може да спре да си припомня неуморно миналото и да споменава като пропъден любовник името на Джаки Кенеди-Онасис. Но окото му е все така нащрек. Днешните знаменитости? &quot;Липсва им блясък.&quot; Според него единствено Никол Кидман и Бранджелина (Анджелина Джоли и Брад Пит - б.ред.) са достойни да бъдат фотографирани от него.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33305_pRClSnr3MP2fi4tw6cmDxOhmWHsiS8.jpg" /></p> <p><em>Рон Галела</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи