Пет Нобелови награди, белязали историята на литературата

<p>&nbsp;</p> <p><strong>Пабло Неруда, чилийски поет, Нобелова награда през 1971 г.</strong></p> <p>Понякога Нобеловата награда за литература придобива политическо значение. Такъв е случаят с Пабло Неруда, един от най-известните и най-превеждани чилийски автори в света. След живот в нелегалност неговата ангажираност го кара да се кандидатира за президентския пост в Чили. Но той се оттегля в полза на социалистическия лидер и негов приятел Салвадор Алиенде, който печели изборите на 4 септември 1970 г. Тогава той назначава Неруда за посланик на Чили в Париж. Именно там поетът научава през октомври 1971 г., че му е присъдена Нобелова награда за литература за голямото му поетично творчество. Неруда умира точно преди 40 г., само 12 дни след преврата на генерал Пиночет срещу президента Алиенде, а обстоятелствата около смъртта му остават мистерия.</p> <p><img src="/uploads/editor/11.png" alt="" /></p> <p><em>Пабло Неруда</em></p> <p><em><br /></em></p> <p><strong>Самюъл Бекет, ирландски писател и драматург, Нобелова награда през 1969 г.</strong></p> <p><em>Принуден да нарека това "моя живот", накрая ще повярвам в него. Това е принципът на рекламата</em>. Самюъл Бекет винаги е стоял умишлено далеч от медиите и почти не е давал интервюта. Дори когато му у присъдена Нобелова наградата през 1969 г. Неговият издател Жером Линдон - известният директор на издателство "Минюи" - разказва за това, както и за легендарната дискретност на Бекет, по френската телевизия.&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/1129.jpg" alt="" /></p> <p>&nbsp;<em>Самюъл Бекет</em></p> <p><em><br /></em></p> <p><strong>Албер Камю, френски писател, Нобелова награда през 1957 г.</strong></p> <p>През 1957 г. изборът на Нобеловия комитет единодушно се спира на Албер Камю. Писателят е отличен "заради цялостното си творчество, което хвърля светлина с проникновена сериозност върху проблемите, които стоят в наши дни пред съзнанието на хората". Камю умира само три години по-късно при ужасна автомобилна катастрофа, с незавършения ръкопис на своята автобиография "Първият човек". През 2013-а е 100-годишнината от рождението на писателя.&nbsp;</p> <p><strong>Ърнест Хемингуей, американски писател, Нобелова награда през 1954 г.</strong></p> <p>Когато през 1954 г. получава Нобелова награда за литература, Ърнест Хемингуей пише една от най-кратките благодарствени речи в историята на Академията. Но също така и една от най-значимите. Тя е прочетена от посланика на САЩ в Швеция на 10 декември 1954 г., а в нея Хемингуей излага възгледа си какъв трябва да бъде един писател. Ето част от речта му:&nbsp;</p> <p><em>Животът на един писател</em> (...) <em>е живот самотен.</em> (...) <em>Неговото значение расте в очите на публиката, когато той се отказва от самотата си, но често творчеството му страда от това.</em> (...) <em>За един истински писател всяка една от неговите книги би трябвало да бъде ново начало, още едно тръгване към нещо неочаквано. Той би трябвало винаги да се опитва да направи нещо, което никога не е било правено или което други са се опитали да направят, но напразно. Така понякога с много късмет той ще успее</em>.</p> <p><img src="/uploads/editor/1132.jpg" alt="" /></p> <p><em>Ърнест Хемингуей</em></p> <p><em><br /></em></p> <p><strong>Томас Ман, германски писател, Нобелова награда през 1929 г.</strong></p> <p>Монументална фигура в германската литература, авторът на "Смърт във Венеция" (1912 г.) и "Вълшебната планина" (1924 г.) въплъщава духовната съпротива срещу нацизма. Отличен с Нобелова награда през 1929 г., през 1930-а Томас Ман отправя "призив към разума" в "Бетовен хале" в Берлин. С идването на Хитлер на власт през 1933 г. той е принуден да замине в изгнание. След престой във Франция Томас Ман се установява в САЩ, където е натурализиран. В края на живота си се връща в Германия. Умира в Цюрих през 1955 г.</p> <p><img src="/uploads/editor/1134.jpg" alt="" /></p> <p><em>Томас Ман</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>