![Многоликата Екатерина Гусева - от "Бригада" до голямото кино и сцената](https://glasove.com/media/2020/09/09/4297/400x300.jpg?_=1644539019 "Многоликата Екатерина Гусева - от "Бригада" до голямото кино и сцената")
- Автор: Евгений ДАНИЛОВ
- 10 Sep 2020
- 716
- 1
Екатерина Гусева е родена на 9 юли 1976 г. в Москва. За нея казват, че нещо много повече от разностранна актриса. Играе на сцената на театър „Моссъвет“, в московския оперетен театър, снима се в киното, участва в сериали. Освен това пее омайно, умножавайки поклонниците си и с този свой талант. За цената на успеха, за това, че нищо на този свят не е случайно, и разбира се – за творческите й проекти е разговорът с актрисата, която повечето български зрители познават най-вече от култовия сериал „Бригада“.
<p> </p>
<p><strong>— Сериалът „Бригада“, в който изпълнявате главната женска роля, се превърна в хит. Очаквахте ли такъв успех?</strong></p>
<p>— Това беше първата ми голяма роля. Снимахме „Бригада“ около 2 години. През цялото това време живеех с героинята си. Получи се пълноценно, дълбоко, подробно влизане в образа. Имах чувството, че Льоша Сидоров (<em>Алексей Сидоров – известен руски режисьор от средното поколение творци, роден в 1968 г. – бел. ред.</em>) снима във формат кинодокументалистика.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32667_K1Bno1fXtQZXm9Fh9VaSfX4YkYODtp.jpg" style="height:347px; width:595px" /></p>
<p><em>Кадър от хитовия сериал "Бригада" - с екранния си съпруг Сергей Безруков</em></p>
<p>Той буквално ни изцеждаше, за да извади на показ истинския живот – чрез нашите сетива и усещания. След всеки дубъл повтаряше: „Горе-долу“. Струваше ми се, че живея в някакъв паралелен свят. В началото никак не беше лесно. Все пак тогава опитът ми в киното беше съвсем малък. Беше ми трудно да повярвам, че съвършено чужд човек като героинята ми Оля може да ми стане толкова близък. „Ако ти самата не повярваш в нея, няма как зрителите да ти повярват.“ Така ми казваше Льоша и аз направих точно това.</p>
<p><strong>— Поддържате ли днес отношения със Сидеров и актьорите от филма?</strong></p>
<p>— Не, всеки има свой живот. Но се срещаме по работа. Със Серьожа Безруков се снимахме в „Есенин“, засичали сме се на концерти в памет на Висоцки. С Дима Дюджев и Володя Вдовиченко също имаме няколко общи филма.</p>
<p><strong>— Зрителите повярваха на „Бригада“, възприемаха го като реалност. Вашето обяснение?</strong></p>
<p>— Явно Алексей е имал добри консултанти. Макар че в началото снимаше филм за хора, които реално съществуваха в онези години. Тогава пресъздаваше действителността, в която самият той живее. Имаше много хора, които казваха: „В тази история сякаш се разказва за мене“.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32667_3FSfamn2h6gZ0lXObIKtjvQZPl892e.jpg" style="height:727px; width:650px" /></p>
<p><em>Във вихъра си на сцената на Музикалния театър</em></p>
<p><strong>— Саша Белой герой ли е на нашето време?</strong></p>
<p>— Сега вече не. Той е герой от 90-те.</p>
<p><strong>— Хората като него обаче бяха употребени. </strong></p>
<p>— А как иначе. Но същото време тогава те управляваха света.</p>
<p><strong>— Оправдавате ли го, или го осъждате?</strong></p>
<p>— Като актриса ли ме питате или като героинята ми?</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32667_qSCnpRzsA2tw9HUZgSJkNbInUQivAI.jpg" style="height:434px; width:650px" /></p>
<p><em>Камерите я обичат</em></p>
<p><strong>— Като Катя Гусева.</strong></p>
<p>— Не си спомням точния цитат, но Станиславски го казва много простичко: в злото търси доброто; в доброто – злото. Безруков до такава степен оправда своя отрицателен герой, че на режисьора сърце не му даде да вдигне ръка да го убие. Защото според сценария Саша Белой трябва да бъде убит. И финалът стана великолепен. Защото Сидоров така и не можа да реши да го осъди ли, или да го помилва. Остана многоточие и недоизказаност.</p>
<p><strong>— „Бригада 2. Наследникът“ не се превърна в събитие като първата част. Защо?</strong></p>
<p>— Въпросът за продължението висеше във въздуха 10 години. Всеки питаше: „Ще има ли продължение или не?“. Ако Сидоров беше поставил точката в края на първата част, такъв въпрос нямаше да съществува. Защитник на историята беше Александър Иншаков. Може би някои хора от близкото му обкръжение са го убедили все пак да заснеме продължението и най-сетне да се успокои. Не съм наясно с мотивите. А аз попаднах в капан, защото ролята ми можеше да изиграе друга актриса. Както например Виктория Толстоганова изигра ролята на Ингеборг Дапкунайте в „Бялото слънце на пустинята 2“ на Михалков. Можех да откажа, но...</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32667_gayKyW0g00bvb0dWO4lX6mZhfoCb08.jpg" style="height:326px; width:580px" /></p>
<p><em>Обича да казва, че е пееща актриса, а не обратното, но често показва на сцена дарбата, наследена от родителите ѝ</em></p>
<p><strong>— Но вие не отказахте.</strong></p>
<p>— Не, не отказах. Реших да стигна до края. Навремето именно тази роля ми откри всички врати. Освен това не ми се щеше да предам тази жена, Оля. Може би, ако не бях приела, по сценарий тя щеше да умре. Или да не се интересува какво се случва със сина й – което не би я поставило в особено добра светлина. Повлияха ми маса фактори, а главният се оказа чисто човешкият. Александър Иншаков дойде при мене и ме помоли да играя в продължението. Навремето той ме одобри за тази роля макар да имаше толкова много начинаещи млади актриси. Защо бях избрана именно аз, и до ден днешен за мене си остава загадка.</p>
<p><strong>— За вас това беше стартова роля.</strong></p>
<p>— Абсолютно вярно.</p>
<p><strong>— Още в процеса на работа по „Бригада 2. Наследникът“ ли осъзнахте, че филмът няма да има такъв успех като първия.</strong></p>
<p>— Да, да, разбира се. Още в процеса на работа беше ясно накъде се наклонява каруцата. Първо снима един режисьор, после втори, после и него го махнаха – дойде да снима един от продуцентите, който наричаше себе си режисьор. Имаше много проблеми наистина.</p>
<p><strong>— Къде се снимате напоследък?</strong></p>
<p>— Във филма на Станислав Говорухин „Уикенд“. Заснет е в стилистиката на черно-бялото френско кино от оператора Владимир Клименко. Скоро ще излезе и филмът приказка „Невидим“. Разказва се за един човек, който спъвайки се, пропада в канализацията и става невидим. Впрочем неговата жена – моята героиня – е бизнес дама, която преди да изчезне, не го е забелязвала. Сега усеща, че той сякаш непрекъснато кръжи около нея – докато пие кафето си сутрин, когато като че ли невидими ръце й държат палтото, докато се готви да излезе. Отгоре на всичко телефонът й винаги е зареден… И в киното, и в театъра, и в музиката.</p>
<p><strong>— Чудя се как смогвате с времето. Колко спектакъла месечно имате?</strong></p>
<p>— Четири в театъра, където съм на щат – „Моссъвет“, и „Граф Орлов“, мюзикъл в оперния театър, където играя съименничката си, императрица Екатерина.</p>
<p><strong>— Тези, които ви познават, знаят, че сте невероятна изпълнителка на руски песни и романси. Какво се случва с вас в тази посока?</strong></p>
<p>— Благодарение на телевизионния канал „Култура“ често изпълнявам този репертоар. Винаги включвам в концертите си (а те не са чак толкова чести заради времето, което ми е необходимо за киното и театъра) романси. Намерила съм себе си в областта на музиката, мога да правя музикална кариера. Но като че ли предпочитам да съм пееща актриса, а не певица, която се снима в киното и поиграва в театъра.</p>
<p><strong>— Имате един солов диск. Планирате ли следващи?</strong></p>
<p>— Това се случи в някаква безумна година, сега ми изглежда смешно. Имам предложения. Не знам. Обожавам да пея, но пак казвам – аз съм актриса.</p>
<p><strong>— Но участвате в мюзикъли. Това за вас като певица е добре.</strong></p>
<p>— Да. Хората искат да получават качествен продукт и го получават. Но нещата не са така прости. За западните мюзикъли се прави колосален кастинг. За продуцентите на Бродуей е все едно кой си, къде си играл и изобщо играл ли си в киното и театъра. Те търсят качеството. Това е всичко. Именно това качество е длъжен да покаже изпълнителят. А при мен всичко започна с една обява във вестник – като че ли беше „Московски комсомолец“. Не ме карайте да правя сравнения.</p>
<p><strong>— Вярвате ли, че животът ни по някакъв начин е предначертан? В това, че случващото се с нас не е случайно. Как се случва така, че едно момиче от най-обикновена и не твърде обезпечена девойка стига до върховете на киното и театралния Олимп?</strong></p>
<p>—Е, не преувеличавайте (<em>Смее се.</em>) Не знам. Да съм планирала нещо, за нещо кой знае колко да съм си мечтала… Не, не съм. Просто така се сложиха нещата. Но едно нещо знам със сигурност: че без човека, който е до мен, не бих постигнала нищо.</p>
<p><strong>— Без Владимир?</strong></p>
<p>— Да. Мъжът, който е до мен, който повярва в мен, който ме доизгради като личност. <em>(</em><em>Бизнесменът Владимир Абашкин (род. 1966 г.) — собственик на крупната фирма „Base-Beauty“ за декори на спектакли и шоупрограми; сред клиентите му са Алла Пугачова, Йосиф Кобзон, Валерий Леонтиев, Филип Киркоров, София Ротару и много други звезди. Двамата с Катя Гусева имат две деца: Алексей Владимирович Абашкин и Анна Владимировна Абашкина</em><em> – </em><em>бел. ред.</em><em>)</em></p>
<p><strong>— Всички пишат, че сте се срещнали случайно. Истина ли е?</strong></p>
<p>— Самата истина. Нищо не предвещаваше тази среща. Просто отидох да поработя за телевизията и там се срещнахме. Разнасях подносите с призове в шоуто „Руско лото“, водещ на което е моят учител и великолепен режисьор Михаил Борисович Борисов. С това започнах да печеля пари, за да не завися повече от стипендията. А Владимир просто правеше декорите за различни предавания, в това число и на това. Веднъж дойде да види дали всичко е наред. Така се запознахме.</p>
<p><strong>— Любов от пръв поглед?</strong></p>
<p>— Нещо такова. Като в женските романи.</p>
<p><strong>— Помага ли ви в професионално отношение това, че съпругът ви е в шоубизнеса?</strong></p>
<p>— За съжаление неговата фирма не е правила декорите за нито един от моите спектакли или концерти. Може би след време и това ще стане.</p>
<p><strong>— А подарявал ли ви е клип за рожден ден или Нова година, да речем?</strong></p>
<p>— Аз нямам клипове. В музикалното си творчество влагам собствени пари, спечелени в киното. Тази независимост ми харесва.</p>
<p><strong>— И все пак не ви ли се ще да направите клип? Това би било някакво по-високо ниво в музикалната ви кариера.</strong></p>
<p>— За да го въртят по MTV? Не искам да се афиширам като певица – вече дори се страхувам от това. Все пак съм актриса, амбицията ми е да вървя именно по този път. Харесвам Людмила Гурченко. Тя успя да не премине границата. „Гара за двама“ е чудесното доказателство за това как една актриса може да бъде пееща актриса, а не певица, която се опитва да играе.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32667_EwunnfI3ZUvaPILNQo9211bSolWBw2.jpg" style="height:488px; width:650px" /></p>
<p><em>Почивка на снимачната площадка</em></p>
<p><strong>— Много актриси се страхуват да отказват роли, защото смятат, че могат да бъдат забравени. Вие отказвате ли предложения?</strong></p>
<p>— Да, имам тази щастлива възможност.</p>
<p><strong>— Възможно ли е да разберете предварително дали от филма или постановката ще се получи шедьовър, или съществува опасност да се провали?</strong></p>
<p>— Понякога е много сложно. Една прекрасно написана история в крайна сметка може да се трансформира така, че да не я познаеш. А понякога се случва малко известен режисьор с никому неизвестен екип да произведе изключително качествен продукт. Нямате представа колко прекрасни сценарии биват съсипани! Това винаги е „котка в торбата“, лов, загадка. Често интуицията подвежда. Работиш с известен творец, а се получава нещо дори под средното ниво. Захващаш се с дебютант – крайният резултат е класика.</p>
<p><strong>—<strong> Намирате ли време за почивка? Имате ли кола, вила?</strong></strong></p>
<p>— Имам – и кола, и вила. Само дето ми е трудно да стигна до вилата – в събота и неделя имам представления, в работните дни детето е на училище. Затова ходим рядко на вилата, може би – по-честичко през лятото.</p>
<p><strong>— Отглеждате ли нещо на вилата – овошки, зеленчуци? Или просто се разхождате?</strong></p>
<p>— Там просто си почивам. Дворът представлява една голяма ливада. Няма как да се занимавам с градинарство или да отглеждам дръвчета или нещо подобно – те изискват непрекъснати грижи, а аз не мога ди си ги позволя.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32667_Ie3SfvthZcEcsIkzTwXHjFgJlSBuEH.jpg" style="height:526px; line-height:1.6em; width:350px" /></p>
<p><em>Катя и съпругът ѝ Владимир малко преди да се роди дъщеричката им Аня</em></p>
<p><strong>— Къде обичате да пътувате?</strong></p>
<p>— Обичам да откривам света. Както и понякога да се връщам на места, които дълбоко са ме впечатлили. Приятно е да се скриеш някъде, където никой не те познава. Сега непрекъснато някой иска да се виждаме, да говорим за всякакви неща. Приятно е, но в един момент просто се уморяваш. Затова със семейството ми смятаме да повторим авантюрата си от миналата година – да посетим Хавайските острови, където си прекарахме прекрасно.</p>
<p><strong>— Обичате ли да готвите?</strong></p>
<p>— Обичам да си хапвам. Не мога да готвя добре. Всичките ми сили са хвърлени в професията и семейството. Самото понятие „друг живот“ отсъства.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32667_L6TEl31J6iPniPIfETYoniUehJzqTC.jpg" style="height:310px; line-height:1.6em; width:450px" /></p>
<p><em>Семейството: Екатерина, Владимир, Алексей, Анна</em></p>
<p><strong>— Какво бихте променили у себе си и в света – ако това беше възможно?</strong></p>
<p>— Децата да не боледуват. Да не отговарят за греховете на родителите си. Това е най-важното. Всичко останало може да се преживее.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32667_EFIyj4BlNIDD5VtNb8Hax5srjJbT95.jpg" style="height:464px; line-height:1.6em; width:300px" /></p>
<p><em>С малката Аня</em></p>
<p><strong>— Родителите ви формално са далеч от изкуството, но знам, че обичат музиката.</strong></p>
<p> </p>
<p>— Да. В детството си баща ми е свирел на цигулка, после – на китара. Аз също се опитвах да подрънквам, дори ми смениха металните струни с найлонови – да не ме заболяват пръстите. Но в края на краищата така и не се научих. По-скоро предпочитах да танцувам. А майка ми е одарена от самата природа с невероятен глас. Баба също пееше, сестра ми Настя…</p>
<p><strong>— Музикално семейство. А когато се събирате заедно, пеете ли?</strong></p>
<p>— Пеем. Но караоке. Предаваме си микрофона в кръг и се редуваме.</p>
<p><strong>— Имате две деца, синът ви вече е тийнейджър. Проявява ли вече творчески заложби?</strong></p>
<p>— Определено е талантливо хлапе. Пораснало, с наболи мустаци. Снимахме се заедно в един филм – казва се „Разходка из Париж“. Ролята му беше на много интересно момче, но пълна негова противоположност. И на екрана изглеждаше най-органичен от всички останали актьори. Но това се случва често.</p>
<p><strong>— Интернет момче ли е? Обикновено децата от неговото поколение са вързани за компютрите.</strong></p>
<p>— Не, не е геймър. Не пропада в сайтовете, пропада в залата за тренировки. И в музикалното училище – учи саксофон.</p>
<p><strong>— А случвало ли се е да имате общи участия?</strong></p>
<p>— Да. Записахме „Малкият принц“ — Льоша пя и свири. С този номер започнаха да ни канят често в телевизията. А миналата година в Дома на музиката имаше концерт, посветен на Оскар Фелцман – аз пях, а синът ми свири специално написано за него соло. Репетира с професионални музиканти, гастролира на такава страхотна сцена! Някой ден ще ме изпревари във всяко отношение.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32667_FvNZiOR1R0KTkY7FqhPWMWyE3sKzZ2.jpg" style="height:500px; line-height:1.6em; width:355px" /></p>
<p><em>Със сина си Алексей</em></p>
<p><strong>— Надявате се на това?</strong></p>
<p>— Просто го знам.</p>
<p><strong>— Дъщеря ви е съвсем малка, но сигурно показва вече своята индивидуалност. Разкажете за нея, моля ви.</strong></p>
<p>— Какво да разказвам? Любимо на всички сладко момиченце. Един ден сама ще разказва за себе си.</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
