Кристофър Хитчинс: За Джордж Оруел или силата да се изправиш пред неприятните неща

<p><strong>-Съвестта, изглежда, измъчва Оруел според описанието във вашата книга. Той изпитва огромна болка, отхвърляйки своето консервативно възпитание и предразсъдъци, за да стане честен социалист. Животът му също преминава в неприятности и опасност. Нямате ли впечатлението, че той не се харесва?</strong></p> <p><strong>- </strong>Няма съмнение, че той наистина не се харесва много. Винаги е смятал например, че е физически непривлекателен, че е грозен и отблъскващ, макар мнението на жените, изглежда, не е било такова. И още нещо. Несъмнено той няма и много висока оценка за своите способности като писател, нито пък постига особени материални успехи. Оруел страда от лошо здраве и това също му създава чувство за неудобство. Без съмнение, той се оценява толкова ниско като човек, колкото и като писател.</p> <p><strong>- Това добро качество ли е за един писател?</strong></p> <p>-Не смятам, че ниското самочувствие винаги е добро нещо, но то не прави и писателя по-неспособен. Предполагам, че най-големият пример за писател, който няма високо мнение за себе си, е Марсел Пруст. Той се смяташе за жалко посредствен, малодушен, глупав, бездарен и тъй нататък. Тази скромност, изглежда, му помогна да стане по-добър като писател.</p> <p>Това, на което искам да наблегна, е, че Оруел действително не е много голям писател. Той е много честен и смел автор, работи много и има особен талант за фразата &ndash; няма съмнение в това. Но не е първокласен писател.</p> <p><strong>-Във вашата книга има два цитата, две противоречиви оценки за способностите на Оруел. От една страна е коментарът на Трилинг, че той не е &bdquo;гений&rdquo;, от друга, цитирате Робърт Конкуест, който го определя като &bdquo;морален гений&rdquo;. Кое от тези две мнения е по-вярно?</strong></p> <p>- Мисля, че не можем да противопоставим двете мнения. Някои хора например имат навика да си казват, когато забележат, че някой се опитва да ги излъже. Те може да не знаят каква е истината, но все пак казват, че някой се опитва да ги подведе или да им продаде нещо долнопробно. Мисля, че той имаше тази способност в поразителни размери. Например, когато пише за руските пучове, казва, че според свидетелствата, които се дават, трябва да се е случило нещо ужасно. Не знае какво е то, но според него има някаква скрита истерия тук.</p> <p>Мисля, че той смята, без да го казва с думи, че е възможно да убедите една тълпа по-лесно, че нещо е истина, отколкото само един човек. Той бе много устойчив на всичко, свързано с масовите внушения, с масовите истерии и трибализъм. И аз смятам, че това идва от неговия ранен живот. Той се отвращава от начините, с които властите си играят с тълпите.</p> <p><strong>-Мислите ли, че тази устойчивост му дава сили да плува срещу течението политически?</strong></p> <p>-О, да. Мисля, че той смяташе за своя съдба (макар това да е прекалено грандиозна дума) да бъде самотник и аутсайдер.</p> <p><strong>-Понякога Оруел е описван като един вид &bdquo;светски&rdquo; светец. Вие не смятате така. Все пак трудно е да не забележиш аскетичния живот, който води, и жертвите, които прави, заради своите морални възгледи. Смятате ли, че той се е чувствал по някакъв начин призван?</strong></p> <p>- Малко са хората, които пишат и не вярват, че това, което правят, е в известна степен нещо висше, нещо с по-голяма цел. И аз не мога да кажа, че той никога не е помислял за това. Мисля, че той е смятал за морално да застанеш на страната на губещите. Има една много добра книга за него, написана от приятеля му Ричард Рийс, която се казва &bdquo;Беглец от лагера на победата&rdquo;. Това ни отпраща към коментара на Симон Вейл, че справедливостта винаги е бягство от лагера на победителите.</p> <p>Така може да има едно крехко чувство на превъзходство за това, че заставаш винаги до губещите, и той вероятно е намирал нещо радостно в това. Аз мисля, че той има извинение за подобна позиция, тъй като страните, на които застава, са по-скоро благородни, отколкото губещи.</p> <p>Неговият афинитет към губещата страна може също да бъде обяснен просто с факта, че той бе много песимистичен към себе си и към своите перспективи, към перспективите на хуманизма.</p> <p><strong>-Дали с книгата &bdquo;1984&rdquo; той не се опитва да изправи пред лицето на хората най-лошото, което си представя, и така да ги накара да заемат друга позиция?</strong></p> <p>-Да, той смята, че ако вие изправите пред лицето на хората истината, колко и ужасна да бъде тя, както прави с &bdquo;1984&rdquo;, това не означава, че ще ги потопите в мрак. Това може да ги направи твърди.</p> <p><strong>-Бях заинтригувана от идеята ви да разглеждате &bdquo;1984&rdquo; като обобщение на всички негови лични травми &ndash; от пансиона през Бирма до Испанската война. Как мислите, че е направил връзката между този житейски опит и въображаемата визия на новелата?</strong></p> <p>-Абсолютно съм сигурен, че когато той е размишлявал какво би представлявало да живееш в едно напълно безнадеждно общество, където властите са абсолютна сила, където властта контролира изучаването на историята и където, ако срещне някакво несъгласие, може да разчита на робската лоялност на своите поданици, които мразят противопоставянето повече, отколкото мразят правителството си, аз съм сигурен, че докато е размишлявал, той се е връщал в дните на училищния пансион.</p> <p>Пансионът отчасти наподобява на това общество и като дете вие не знаете нищо по-добро.</p> <p>Там в действителност вие сте притежание на някого и вярвате, че всичко, което Вашите господари ви кажат, е истина. Вие може да подозирате, че лъжат, но не сте сигурни. Те ви учат на история, на религия, те ви променят физически така, както ви променят духовно и морално. И ако не сте популярен сред момчетата, те ще се обърнат срещу вас. Те не биха ви харесали, защото се обръщате срещу властите. Вие може да се почувствате напълно изолиран &ndash; дотам, че да се запитате дали нещо не е в ред със самите вас.</p> <p>Една от причините да го разбера е, че като малък, на неговите години, аз също бях в подобно училище, разбира се, не толкова лошо като неговото и не толкова брутално, но все пак подобно. Тогава си мислех: &bdquo;Боже, това не е за мен&rdquo;.</p> <p><strong>-Едно от нещата, които създават трудности Оруел да бъде причислен към определен политически спектър, е бележката, която правите в книгата, че докато остава решително ляв в политическо отношение, то културно той е консервативен човек. Той не харесва феминистите, хомосексуалистите и вегетарианците. Не се съгласява с идеята да се защитава природата и животните за сметка на човека. Беше против абортите. Той недоволства от упадъка на ясната и обективна истина в писаното слово. Къде можем да го поставим в днешната политическа култура?</strong></p> <p>-Джефри Уеткрофт казва за Англия днес, че десните спечелиха политически и икономически, а левите победиха в културата. Оруел обаче би бил по-скоро от другата страна в това разделение.</p> <p><strong>-На много места в книгата вие пишете за дълбоката неприязън, която левите все още таят към Оруел. Чудя се дали това не е нещо типично &ndash; левите интелектуалци днес често са обвинявани в нетолерантен критицизъм. Виждате ли в критиката им към Оруел нещо такова, или става въпрос за по-дълбоко отношение?</strong></p> <p>-Мисля, че сте права. Хана Аренд бе казала, че едно от най-големите постижения на сталинизма бе да замести всички дискусии, включващи аргументи и факти, с въпроса за мотивите.</p> <p>Ако някой бе казал например, че много хора в Съветския съюз гладуват, те биха отговорили: &bdquo;Това не се дължи на наши грешки, причината е във времето, лошата реколта или нещо подобно&rdquo;. Тогава трябва да се зададе въпросът: &bdquo;Защо този човек казва това и защо се повтаря непрекъснато? Това, изглежда, е част от някакъв заговор&rdquo;. Оруел никога не губи навика си да мисли въпреки политическите си връзки.</p> <p><strong>-В есе за Испанската война Оруел изразява своя голям страх от това, че обективната истина ще изчезне. Чудя се дали истината и сега е застрашена.</strong></p> <p>-Не, не мисля. Сега има един окуражаващ извод, който можем да направим. Това, че грубите, механизирани опити за контрол на &bdquo;истината&rdquo;, които бяха част от тоталитарния апарат се оказаха по-неуспешни, отколкото изглеждаха. Те бяха толкова безжалостни, толкова силни, толкова безпринципни и ужасяващи, че накрая се самоунищожиха. Но е много трудно сам да изправиш лице срещу тях.</p> <p>Това, което знам, е, че цензурата върху събитията на площад &bdquo;Тянънмън&rdquo; бе невъзможна. Мисля, че старата идея едно общество да бъде изолирано напълно от външният свят, е вече невъзможна.</p> <p>Притеснението ми е за нещо друго, за което Оруел предупреждаваше &ndash; готовността на хората да се себеконтролират и да вярват на всичко, което се говори. И по-специално, притеснявам се от готовността на интелектуалците да станат служители на някаква власт. С други думи, притеснявам се от конформизма. Той винаги ще бъде заплаха. Хората не запомниха Оруел така, както трябваше &ndash; като човек, който се противопоставяше на конформизма.</p> <p>&nbsp;</p>