Тютюнът невинаги е бил ренегат в киното. В началото на седмото изкуство цигарата е почти задължителен аксесоар, гаранция за блясък и холивудска елегантност. През 40-те и 50-те г., често поставени в табакера, цигарите са привилегия на фаталните жени и на елегантните детективи. Във време, в което се взимат решения за борба срещу рака, "Фигаро" обръща поглед към 60-те г. на цигарите в киното - от холивудския блясък до патологичната депресия.
<p>През 1946 г. Рита Хейуърт в "Гилда" на Чарлс Видор е икона на американския еротизъм. Глория Суонсън, която играе Норма Дезмънд в "Сънсет булевард" на Били Уайлдър, носи цигарата си на малък пръстен на левия си показалец. В "Големия сън" на Хауърд Хоукс Хъмфри Богарт не е човек, който се отказва от цигарите.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32914_DtffPYASa0CTxIznQkwVB4VOVUsHRg.jpg" /></p>
<p><em>Рита Хейуърт в "Гилда" (1946 г.)</em></p>
<p> </p>
<p>През 60-те и 70-те г. цигарите нахлуват на екрана, но вече нямат същия смисъл. Вече става дума да се покаже колко ненавременно пушат героите. Жан-Пол Белмондо в "До последен дъх" говори пред камерата доста непринудено с цигара в уста. </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32914_gNINutuKIWlpquz41srA9etUHxFZ68.jpg" /></p>
<p><em>Жан-Пол Белмондо в "До последен дъх"</em></p>
<p> </p>
<p>Еволюцията на тютюна в киното преживява голям обрат във Франция през 2009 г. с изложбата "Жак Тати", организирана от Националната филмотека. Законът "Евен", който се бори срещу тютюнопушенето, оказва огромно влияние. Това показва афишът за изложбата: образът на "Моят чичо", където Жак Тати кротко си пуши на велосипеда, е бил преработен: вместа лула има безобидна вятърна въртележка. </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32914_DpFHaTiJoFjs8ikGySmlYi1T5fenvW.jpg" /></p>
<p><em>Плакатът с Жак Тати, където вместо лула има безобидна вятърна въртележка</em></p>
<p> </p>
<p>Пушенето е вредно и постепенно цензурата обхваща седмото изкуство. Свършено е с цигарата, която прави героите красиви и привлекателни на екрана. През 90-те г. цигарата трябва да внуши нещо като патологична депресия. Героите пушат, за да се справят с мъката си. Бриджит Джоунс не спира да се депресира и да се утешава със скъпоценния никотин. Франсоа Клюзе в трилъра на Гийом Кане "Не го казвай на никого" пуши, за да забрави за убийството на жена си. Накрая цигарите почти изчезват от екрана.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32914_ebV6aEEi3XyrQUUZE1dGIF9wYD0xjl.jpg" /></p>
<p><em>Бриджит Джоунс пуши с чаша вино, за да удави мъката си</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>