Преди 60 г. една 18-годишна непозната влезе шумно в литературата с книгата си "Добър ден, тъга". Как се роди митът за Франсоаз Саган разказва "Фигаро".
<p>На 6 януари 1954 г. един крехък силует, загърнат в манто, оставя два пакета на Сен Жермен де Пре. Две пратки, подобни на бутилки в голямото литературно море, до издателските къщи "Жюлиар" и "Плон". Към ръкописа на първия си роман, озаглавен "Добър ден, тъга", младото момиче е прибавило картичка: "Франсоаз Коаре, булевард "Малерб" 167, "Карно" 59-81, родена на 21 юни 1935 г.". Крехка възраст. Франсоа льо Гри от издателство "Жюлиар" е първият читател на романа й. Бележката му съдържа всички бъдещи обещания: "Перото на госпожица Коаре се носи изящно без да изнемощява (…) Очарованието, особеното омагьосване, изградено едновременно от порочност и невинност, се състои също от снизхождение и горчивина спрямо живота, от нежност и от жестокост…"</p>
<p>Ръкописът е предаден на шефа, Рене Жюлиар, който има навика да чете през нощта. Той не би си направил труда да прочете романа на една хлапачка, ако не струва. Въпреки това той го грабва още с първото изречение. На другия ден Жюлиар звъни на "Карно" 59-81, за да открие тази мистериозна Франсоаз Коаре. Женски глас му отговаря, че не може да събуди Госпожицата и трябва да се обади по-късно. Младото момиче е гуляйджийка. Рене Жюлиар, който се опасява, че си има работа с шегаджия, който се крие зад чуждо име, не може да си намери място. Той иска да види тази съвсем млада авторка и да я подложи на разпит. Изпраща й телеграма. Определя й среща в 17 часа, в издателство "Жюлиар".</p>
<p>Ето, че Франсоаз се връща в издателството няколко дни, след като е предала ръкописа си. За нея обаче този срок съвсем не изглежда кратък. Глезеното дете на фамилията Коаре, на което още в детството са подарили истински кон, смята този срок за напълно разумен. Тя взема ключовете от черния "Буик" на татко и пристига пред "Жюлиар". Не се знае много за тричасовата й среща с издателя, а само това, че тя излиза от там с предложение за договор (тя е поискала 25 хил. франка, той й е предложил двойно) и Рене Жюлиар си е отдъхнал. Това е авторката на романа с пиперлив аромат.</p>
<p>Тя е 18-годишна, с котешки поглед, бретон и безполов силует, същата тази, която разказва за лятото на Сесил от "Добър ден, тъга", загубила девствеността си без скрупули, нито страх, че ще забременее. Във Франция през 1954 г., която преоткрива удоволствията, една жена, дори и да е омъжена, не може да разполага с парите си, не може и да си открие сметка в банката. За Франсоаз, наричана Кики от близките си, все още непълнолетна, това ще направи баща й. Тя ще може да разполага незабавно с парите си. На приятелката си Флоранс тя казва: "Ще си купим "Ягуар" с парите от книгата". Идеята й се приема, тъй като баща й я е посъветвал да похарчи всичко.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36027_KTc9gSPjHmANikiqG7NRUvaUJGJ05n.jpg" /></p>
<p><em>Франсоаз Саган, 1954 г. в семейния апартамент</em></p>
<p> </p>
<p>Баща й Пиер е индустриалец, майка й - домакиня, буржоазна двойка с три деца, най-голямото от които вече е на 27 г. Родителите й обичат да се смеят, да пият и да карат бързо хубави коли. Днес биха ги нарекли "бобо" (съкращение от буржоа-бохем- б.ред.) Бащата намира книгата й за удивителна, подписва договора, но веднага кара дъщеря си да избере псевдоним. Франсоаз, която е заимствала заглавието на книгата си от един стих на Пол Елюар, отваря "По следите на изгубеното време" и веднага попада на принца на Саган, възседнал своя кон. Сбогом Коаре, добър ден Саган!</p>
<p>Критиката за романа й е ентусиазирана. На 1 юни 1954 г. във "Фигаро" Франсоа Мориак приветства литературния й талант, но пише, че Саган е "малко чудовище", чието лице публиката, очарована и ужасена, лека-полека открива.</p>
<p>До края на годината са продадени половин милион екземпляра от "Добър ден, тъга". Саган си купува първия "Ягуар", след това втори. На следващата година заминава за САЩ като звезда. "Метро Голдуин Майер" прави нечувано предложение за френска книга: Ото Премингер ще заснеме филм по нея с Джийн Сибърг в ролята на Сесил. Момичетата с къси коси вече са на мода. </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>