Грейс Кели, кинозвездата, която стана принцеса

<p>Колко необичайна е съдбата на Грей Патриша Кели! Влюбена в театъра от ранна възраст, тя прави първите си стъпки на сцената12-годишна в &ldquo;Не храни животните&rdquo;, пиеса, написана от чичо й Джордж Кели. Той ще бъде първият й ментор.</p> <p>Въпреки родителското мнение, което не гледа с добро око на това разрушително призвание, тя посещава курсове по драматично изкуство в Ню Йорк, които плаща, позирайки за реклами. Забелязва я Гари Купър и я ангажира за &ldquo;Точно по пладне&rdquo; на Фред Цинеман. Годината е 1952-а, Грейс Кели е едва 23-годишна. На следващата година тя се снима в &ldquo;Могамбо&rdquo; на Джон Форд. Алфред Хичкок гледа филма. Той е пленен веднага&nbsp;от красотота и класата на младата актриса.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Срещата на Грейс Кели с Хичкок</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Историята на седмото изкуство е белязана от срещата на майстора на съспенса Алфред Хичкок с актрисата, която според киноманите става негова муза. Само за три години Грейс Кели се снима в три негови филма, които остават в историята: <span style="color:#232323">&ldquo;Набери &ldquo;У&rdquo; за убийство&rdquo; през 1953 г., &ldquo;Прозорец към двора&rdquo; същата година и &ldquo;Да хванеш крадец&rdquo; през 1955 г.&nbsp;</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44125_rXjZfTgKKBwSuSrbLIuHjDAq1jH7lc.jpg" /></p> <p><em>Алфред Хичкок и Грейс Кели, 1954 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>След това светкавично начало на кариерата й в Холивуд, животът на Грейс Кели продължава като приказка. През 1956 г. принцът на Монако Рение III се влюбва в нея и двамата се женят.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Кинозвездата става принцеса.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Жълтата преса е на седмото небе. Любовната история, сватбата, раждането на три деца подхранват страниците й в продължение на години. Тази идилична съдба спира брутално на 13 септември 1982 г. По опасните завои в княжество Монако принцеса Грейс и по-малката й дъщеря Стефани стават жертва на автомобилна катастрофа. Младата принцеса има наранявания, но майка й умира на следващия ден от раните си. Повече от 32 г. след смъртта на принцеса Грейс, синът й, принцът на Монако Албер и сестрите му Каролин и Стефани отдават редовно почит на паметта на майка си. Фондация &ldquo;Принцеса Грейс&rdquo;, създадена през 1964 г., отделя милиони евро всяка година в подкрепа на деца в затруднено положение. Така, както е пожелала принцеса Грейс.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44125_BUEYDss8R5lIaV4xkMJrNNYFDoYB6M.jpeg" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44125_yUSll1MhGHlwqvaKNWN0qBwAHkuk5P.jpeg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Когато се омъжва за принц Рение през 1956 г., тя е на път да стане най-голямата холивудска звезда. Въпреки това избира да сложи край на кариерата си, за да се посвети на съпруга си и семейството, което създават.&nbsp;Тя достойно приема през целия си живот това решение. Въпреки това на 40-ия си рожден ден признава пред един журналист: &ldquo;<em>&hellip;Едно от малкото ми съжаления е, че нямах възможността да се развия като актриса. Напуснах тази професия преди да успея&hellip;&rdquo;</em></p> <p>През 1962 г., т.е. шест години след сватбата, Хичкок смята, че е време да предложи главната женска роля в новия си филм &ldquo;Марни&rdquo; на любимата си актриса, която вече е принцеса на Монако. Първоначално Грейс приема предложението, но скоро след това отказва, за което е изписано много мастило. Дали е отказала под натиска на съпруга си? Не се ли чувства вече способна да играе? Много по-късно тя ще довери на приятелката си Жаклин Монсини: <em>&ldquo;Аз реших да не го правя&rdquo;.</em></p> <p>Две други предложения да играе в театъра също остават неосъществени: да играе в пиесата на Хенрик Ибсен &ldquo;Хеда Габлер&rdquo;, както и в една от най-хубавите пиеси на чичо си, Джордж Кели, <span style="color:#323333"><em>Behold the Bridgeroom.&nbsp;</em></span></p> <p>С чувство за хумор Грейс прикрива съжалението си, че повече не може да играе: &ldquo;<em>Запазих несесера си с гримове, същия, с който не се разделям от времето на Американската академия за драматично изкуство. Заровен е в един шкаф, без съмнение под дебел слой прах. Може би един ден ще го извадя&hellip; или може би не&rdquo;.</em></p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/grX1A6ObdMs?wmode=transparent&amp;jqoemcache=37RpZ" width="425"></iframe></div> <div class="embeddedContent">&nbsp;</div> <p><em><span style="color:rgb(35, 35, 35)">Трейлърът на &ldquo;Да хванеш крадец&rdquo; (1955 г.)&nbsp;</span></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>