Фатима от фамилията Бхуто, която избра писането, а не политиката

<p>Тя пише поезия от 15-годишна и е само на 14 г., когато баща й, Муртаза Бхуто, който се противопоставя на управляващата партия, начело с Беназир, неговата сестра, е убит от полицията в Карачи. Във фамилията Бхуто преди това са убити дядото на Фатима, Зулфикар Али Бхуто, екзекутиран от генерал Зия Ул-Хак през 1979 г., и чичо й Шахнауаз, отровен в Южна Франция през 1985 г. Самата Беназир Бхуто бе убита при атентат през 2007 г.</p> <p>В книгата си &quot;Песен със сабя и кръв&quot; Фатима разказва историята на тази голяма политическа династия, често хвърляна в траур, и се връща към убийството на баща си, отговорност за което има леля й Беназир. Миналата седмица Фатима бе в Париж за представянето на първия си роман, &quot;Спътниците на Мир Али&quot;.&nbsp;</p> <p>Интригата се развива в един-единствен ден в малко бунтовно пакистанско градче на север, на границата с Афганистан, първия ден от празника Айд ал Адха (Курбан Байрам). Героите са трима братя, всеки от които въплъщава три различни начина на живот и оцеляване в тази страна на огън и кръв: &quot;ето опциите: да заминеш при каквото и да е условие като Аман Ерум, да останеш и да се бориш като Хайат и накрая да останеш, но да се оттеглиш от проблемите на страната като Сикандар, който става лекар&quot;. В центъра на семейната сага: &quot;чувството за принадлежност към една страна, свободата и най-вече предателството&quot;.</p> <p><strong>&quot;Фикцията не лъже&quot;</strong></p> <p>&quot;Как можеш да бъдеш задължен да извършиш предателство, за да оцелееш в модерния свят? - пита Фатима. - Какво жертваш заради комфорт, от амбиция?&quot;&nbsp;</p> <p>&quot;Има нещо магично в писането на фикция, защото трябва да отпуснеш юздите, да не даваш своята гледна точка.&quot; Една нова свобода за мисията, която никога не я е напускала: &quot;да покажа един друг Пакистан, различен от този, който виждаш в новините с пет думи, да покажа хората, така както те живеят&quot;. Но, продължава Фатима, &quot;фикцията не лъже&quot;.</p> <p>Като журналист тя дълго време е вярвала, че може да &quot;покаже това, което искаха да скрият&quot;: &quot;пресата казваше лъжи, търсеше най-лесното и аз се почувствах дълбоко предадена&quot;.</p> <p><strong>&quot;Ще станем ли талибанска страна&quot;,</strong></p> <p>това е единственото нещо, което, изглежда, интересува чуждите медии - със съжаление казва писателката. - Въпреки това съществува Пакистан на хората, които се борят, и двете женски героини в &quot;Спътниците на Мир Али&quot; са от тях: &quot;не исках стереотипни жени или второстепенни герои: всъщност в романа те надделяват&quot;. Двете жени са Мина, съпругата на Сикандар, която е загубила единствения си син, и Самара, която става боен другар на Хайат. Те приличат на пакистанките, които Фатима&nbsp; познава, далеч от клишетата за забулените и подчинени жени: &quot;Жените са силни, защото се борят срещу семейството си, срещу обществото; те имат по-силни корени, по-дълбоко чувство за принадлежност от мъжете и виждат по-надалеч&quot;.&nbsp;</p> <p>В литературата Фатима е намерила начин да покаже Пакистан, в който все още живее през по-голямата част от годината. Въпреки че е произлязла от доста облагодетелствана класа - &quot;тази, която е родена извън страната, която има всичко, лукса, комфорта, мира, една класа, скъсала със страната, тъй като мнозинството няма всичко това&quot; - Фатима по нищо не се идентифицира с тази каста, чиито идеи не споделя. Тя винаги е искала да бъде от страната на безгласните, също като баща си и мащехата си Гинуа, които я водили навсякъде из Пакистан, когато била малка.</p> <p><strong>&quot;Армията трябва да напусне властта&quot;</strong></p> <p>&quot;Политиката не е опция при нас, всичко, което правите, е политика: да ядете, да излизате; това е животът, как живееш и как се държиш с другите. Така че моето писане е политическо, дори и аз никога да не стана политик.&quot;</p> <p>&quot;Ако ние сме до такава степен завладени от миналото, продължава Фатима, то е, защото настоящето е толкова отчайващо, че се оставяте на призраците; това е начин да се успокоите, че е имало и по-хубав период.&quot;</p> <p>Когато я попитат дали е оптимист за бъдещето на родината си, тя казва: &quot;Армията в Пакистан трябва да остави властта, това не е нейното място, тя е отговорна за ситуацията и това трябва да се каже&quot;.</p> <p>След това цитира един пасаж от книгата си, който винаги я просълзява:&nbsp;</p> <p>&quot;Ела на гроба ми и ми кажи, че Мир Али е свободен. Искам да те чувам да го шепнеш дори когато вече не съм тук&quot;, казва бащата на Хайат, преди да умре. &quot;Защото един ден, продължава Фатима, дори да не сме тук, за да го видим, това ще се промени. И трябва да имаш наум този &quot;един ден&quot;, за да запазиш надеждата&quot;.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>