- Автор: Владимир Полупанов
- 10 Sep 2020
- 620
- 0
Дмитрий Биков е роден в Москва през 1967 година. Писател, журналист, поет и кинокритик. Интересна и колоритна личност. Автор на завладяващата книга за живота, творчеството и чудотворството на едно от големите имена в световната литература на XX век – Борис Пастернак. Признането не закъснява и произведението е удостоено с най-престижните руски литературни награди "Национален бестселър" и "Болшая книга". Биков е и поет, журналист, телевизионен и радиоводещ. Написал е романите „Орфо-графия”, „Евакуатор”, „Хикс”, „Сигнали”, „ЖД” и други.
<p> </p>
<p><strong>- По времето на социализма наричаха СССР най-четящата държава. Съответства ли това на реалността?</strong></p>
<p>- Напълно. Само че аз никак не съм убеден, че това е чак толкова хубаво: нацията четеше, но някак си не усвояваше прочетеното. Твърде много търпеше, лесно се отказваше от идеалите си. Изобщо четеше повече, отколкото живееше. А литературата не е просто начин да си прекараш добре времето. В СССР тя съществуваше също толкова отделно от живота, колкото и социалистическият реализъм от реалността. В крайна сметка, разбраха кое е добро и кое – лошо. В тяхното поведение обаче това почти не се отрази.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32709_w9OADOpWyT1MOsBhtZszuxHe0ClubS.jpg" style="height:425px; width:640px" /></p>
<p><em>„Нацията четеше, но не усвояваше прочетеното”</em></p>
<p><strong>- Днес благодарение на интернет литературата е достъпна за всички. Но като че ли руснаците четат по-малко.</strong></p>
<p>- Аз някак си нямам усещането, че четат по-малко. Всички влизат в разлчни сайтове, четат в социалните мрежи. От писателя се изисква едниствено да се научи да пише така, че да бъде интересен в Туитър и Фейсбук. Тоест да говори с хората за реалните им проблеми и толкова. </p>
<p><strong>- Какво е значението на това какво чете човек?</strong></p>
<p>- Огромно. Лошата литература е също толкова опасна, колкото и – ще рискувам да го кажа – развалената храна. Или като Стас Михайлов <em>(</em><em>популярен руски певец, сравним с нашия Веселин Маринов или фолк звездите ни – бел. ред</em><em>)</em> например. Обикновено, когато човек чете лоша книга – неграмотна, слаба, вторична – той осъзнава това. Но по някакви причини процесът му доставя удоволствие: дали защото се чувства по-умен от писателя, дали защото, типично по гоголевски, се радва мазохистично на изразения долнопробен вкус. </p>
<p>С такава наслада, примерно, понякога човек чете съветската производствена проза или съвременните колективни романи от типа на „Чукнатия срещу Свършения”. Това удоволствие обаче съвсем не е безвредно, то действа като разхлабително за ума.</p>
<p><strong>- Понякога четящи хора казват, че съвременната литература по никакъв начин не допринася за интелектуалното им израстване – затова предпочитат да се връщат към класиката. Кои съвременни автори и книги смятате, че могат да се превърнат в класика?</strong></p>
<p>- Що се отнася до американската литература, съм спокоен: там има много текстове, които навярно ще станат класика. „Инструкциите” на Адам Левин, „Поправките” на Джонатан Франзен, романите „V”, Обявяването на серия № 49“ и „Гравитационната дъга“ на Томас Пинчън, „Къща от листа” на Марк Данилевски, почти целият Филип Рот, творчеството на покойния Дейвид Фостър Уолъс. Впрочем и много от книгите на Стивън Кинг. Съвсем не е малко и чудесната документална литература. Аз съм абсолютно сигурен, че „Хари Потър” вече е класика, а и големият удар на Роулинг може би тепърва предстои. Безусловният класик е Чарлз Маклин, преди всичко с неговия „Страж”. Това – от англичаните.</p>
<p><strong>- А от руските?</strong></p>
<p>- Мисля, добри шансове имат Людмила Петрушевска, Алексей Иванов, Олег Чухонцев.</p>
<p><strong>- Кои книги бихте определили като вредни?</strong></p>
<p>- Съзнателно свалящите „летвата”. Предназначените за примитиви. Освен това никак не ми харесват книгите, чрез които авторите обслужват собственото си его, тоест – стремят се да се харесат на критиката и снобите, кокетират, не решават вътрешните си проблеми; въобще се страхуват да се докоснат до тях. Снобизмът по принцип не е по вкуса ми – той е добър единствено в екстремални ситуации, когато човек се държи достойно, макар и само затова, че е в центъра на прожекторите. Това понякога не е най-лошият стимул, но в други случаи може да е гибелен.</p>
<p><strong>- Сред руснаците бе проведено допитване на тема „Какви книги трябва да има във всяка семейна библиотека?”. Първите петима лидери изглеждат така: Булгаков с „Майсторът и Маргарита”, лириката на Пушкин, разказите на Чехов, Набоков с „Лолита”, Лев Толстой с „Анна Каренина”.</strong></p>
<p>- Достоен списък. Всички изброени автори и произведения са в сътояние да доставят истинско удоволствие.</p>
<p><strong>- Бихте ли посочили вашите петима фаворити?</strong></p>
<p>Посочвал съм ги много пъти: романът поема “Тил Ойленшпигел” на Шарл дьо Костер, „Изповедите” на Августин Блажени, „Анна Каренина” на Толстой, „Изгубеният дом” на Александър Житински, „Повест за Сонечка” на Марина Цветаева. Що се отнася до Пушкин – с него трябва да започва всяка семейна библиотека.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32709_CV4uZOiJt5eUqPt0na6u47JtV7uzwT.jpg" style="height:425px; width:640px" /></p>
<p><em>Според Дмитрий Биков всяка семейна библиотека трябва да започва с Пушкин</em></p>
<p><strong>- Може ли днес човек да гради кариера, да катери социалната стълба, да прави бизнес, да печели много пари, без изобщо да чете?</strong></p>
<p>- Разбира се. Спомнете си разказа на Моъм „Църковният служител”. Книгите са ни нужни не за да печелим пари, а за да съхраним душите си. Може ли да се живее без душа? На много хора тя само пречи.</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
