![Джордан Белфърт: "Вълкът от Уолстрийт" разказва как сам съсипах живота си](https://glasove.com/media/2020/09/09/4327/400x300.jpg?_=1644540943 "Джордан Белфърт: "Вълкът от Уолстрийт" разказва как сам съсипах живота си")
- Автор: Том Ленърд, Intense
- 10 Sep 2020
- 209
- 1
Но сега, като погледна назад, стигам до следното тъжно заключение: надали някой на този свят е имал по-дисфункционален живот от мен. Отдавал бях предпочитание на парите пред почтеността, на алчността пред етичността и на хищничеството пред любовта. Избирал бях приятелите си неблагоразумно, мошеничествал бях при всяка удала ми се възможност, а появилите се впоследствие чувства за вина и угризенията бях давил в слонски дози от наркотици.
<p>През 2003 г. Джордан Белфърт се признава за виновен в пране на пари и измама с ценни книжа. Осъждат го на четири години затвор, както и да възстанови на инвеститорите $119 милиона.</p>
<p>Преди тази грандиозна разплата шефът на „Стратън Оукмънт” не е нищо по-малко от „краля на хълма” – детето чудо на Уолстрийт, станало милионер на 26 години. Нахаканият младеж се прочува и с безкрайното си купонясване и успехи сред жените. Летящ по цялото земно кълбо наркоман, разбил частния си самолет „Гълфстрийм” и навъртял хотелска сметка за $700 000. </p>
<p>„Вълкът от Уолстрийт” описва възхода и падението на предприемчивия американски мошеник, успял някак си да оцелее, че и да ни разкаже всичко от първо лице.</p>
<p>Яхти, самолети, жени, дрога – така, както борсовият агент Джордан Белфърт притежава всичко това, така и изведнъж го губи.</p>
<p>На 31-годишна възраст мултимилионерът борсов агент се забива с хеликоптера си в моравата зад дома си при опит да го приземи с едно отворено око, тъй като е толкова надрусан, че всичко му се вижда двойно.</p>
<p>После потапя 52-метровата си моторна яхта в комплект с хидроплана и хеликоптера ѝ, след като е пренебрегнал съветите на капитана и му е заповядал да отплава право в средиземноморска буря. А в самата борсова зала организира за забава на своите подчинени брокери надхвърляния на джудже.</p>
<p>В останалото време, когато не е съвсем изперкал от дрогата или не се възползва от „секретарските” услуги на някоя проститутка в президентските апартаменти на висококласни хотели, човекът с прякора Вълка от Уолфстрийт ръководи фирма, успяла да завлече своите капиталовложители с фалшиви акции за $200 000, вследствие на което попада зад решетките заедно с основните си съдружници.</p>
<p>„Бях страшно печен младеж и страхотен търговец, обзет от манията да забогатея – признава сега той. – Това бяха дарби, дадени ми от Бога. Който освен това ме беше дарил и с някои недостатъци в смисъл, че бях емоционално незрял, несигурен и все търсех моменталното задоволяване.<br />
За ролеви модели си бях избрал Гордън Геко – героя на Майкъл Дъглас във филма „Уолстрийт”1 и героя на Ричард Гиър от „Хубава жена” – мъже, които си падат по-най класното: президентски апартаменти, ферарита, плажни вили, разкошни блондинки, скъпи вина, аукциони на произведения на изкуствата, яхти – изобщо каймака на богаташите от Уолстрийт.”</p>
<p>Само че Белфърт не спира дотам. "Нямам спомен героят на Ричард Гиър да е заспивал сред купчина кокаин, достатъчно голяма, че да му служи за възглавница, нито користолюбивият мистър Геко да въвлича по някое време сладкото възрастно лелче на жена си във валутна контрабанда."</p>
<p>А Белфърт и това успява да направи. Още с първия си бонус от Уолстрийт се сдобива с бяло ферари, понеже бил видял Дон Джонсън да кара такъв звяр в телевизионния сериал „Маями Вайс” и чул, че същият по някое време натрупал $700 000-ва хотелска сметка.</p>
<p>Вече 45-годишен и – според собствените му твърдения – напълно превъзпитал се и каещ се за миналото си човек, Белфърд днес обитава скромна тристайна къща на Манхатън Бийч – относително нескъп район на Лос Анджелис.</p>
<p>Разправя, че от злощастното му минало не му било останало нищо освен златния часовник „Булгари” за $9000 на китката му и рисунката в спалнята му на някогашната му яхта, която преди това била притежание на Коко Шанел.</p>
<p>Петдесет на сто от припечеленото в наше време се разпределя между измамените навремето от него вложители. През последните пет години им е върнал $14 милиона от 110-те, които им дължи.</p>
<p>Развел се е с Надин – бившето рекламно „лице” на известна марка бира – но си остават добри приятели и тя живее наблизо. Грижат се и двамата за двете си деца и Белфърт се изявява според собствените си описания като олицетворение на любящ баща, който не пропуска нито една тренировка на децата си по футбол.</p>
<p>Цялата му скромно обзаведена къща е осеяна с негови снимки с децата.</p>
<p>Върху голямата празна масичка за кафе вместо някогашното огледало за редене на кокаинови магистрали сега лежат дивиди с детския филм „Дяволчетата” („The Goonies”) и порцеланови фигурки на Наполеон и Жозефина – подарък му от Надин и задявка с дребния му ръст – метър и седемдесет – който според нея бил причината за наполеоновия му комплекс. Макар той да отрича да има такъв.</p>
<p>Друг на негово място би се двоумил дали да разрчовърква миналото, но не и той: зарекъл се някога да завладее Уолстрийт, Белфърт днес е не по-малко решен да се наложи като писател. И сигурно има основания, след като нищо нескриващото повествование за възхода и падението му беше грабнато моментално от Холивуд.</p>
<p>„От Ди Каприо се иска само да се надруса, да залита като някой малоумник и да му текат лигите” – коментира със смях Белфърт.</p>
<p>И не е далеч от истината. След като погълне всичките откровения на 519-те страници на „Вълкът от Уолстрийт”, читателят вероятно ще се съгласи с бившия мениджър от „Л.Ф. Ротшилд”, който още в самото начало на книгата предупреждава намахания Белфърт, че е „по-низш и от блатна тичинка”.</p>
<p>Днес Белфърт твърди, че и бизнесът му, и семейният му живот са дерайлирали, тъй като той не преставал да се пробва докъде може да стигне безнаказано. „Бях станал абсолютно безчувствен към това кое е добро и кое зло”, признава той.</p>
<p>„При първите ми пет или десет хиляди долара незаконна печалба страшно се притесних. След време обаче взех да получавам милиони долари, но вече всичко ми се струваше в рамките на нормалното. „Ами че то всички на Уолстрийт така правят”, виках си.”</p>
<p>През 1991 г. списание Forbes описва Белфърт като „извратен вариант на Робин Худ, който граби от богатите и оставя всичко за себе си и своята весела дружина брокери”. В действителност обаче много от клиентите му хич не са били богати и направо са се разорили.</p>
<p>Годишната печалба на Белфърт е от порядъка на петдесет милиона долара, като в един отделен случай успял да се сдобие с $12 милиона само за три минути. Мафията е дотолкова впечатлена от методите му, че започва да праща в „Стратън” свои хора „на стаж”.</p>
<p>Самият Белфърт се съгласява да свидетелства против колегите си и след като се признава през 1999 г. за виновен в пране на пари и борсови измами, е осъден през 2004 г. на четири години затвор, от които излежава само 22 месеца. </p>
<p>Колкото и да е странно, в книгата му е отделено съвсем малко място на решението му да предаде своите приятели: Белфърт просто отбелязва, че така постъпвали 90 на сто от замесените в подобни престъпления и че в противен случай, ако се стигнело до съдебно гледане, е можел да получи и 30-годишна присъда.</p>
<p>Престоят му в затвора се оказва полезен. Подтикван от съзатворниците си да опише живота си в книга, Белфърт получава окончателно вдъхновение, след като открива в затворническата библиотека екземпляр от „Кладата на суетите” – сатирата на Том Улф за едно уолстрийтско юпи – „Господарят на вселената” – чието „детско усещане, че всичко това ни се полага” е не по-малко от собственото му.</p>
<p>Ако се абстрахираме от финансовите престъпления, сагата на Белфърт се възприема най-вече като предупреждение какво очаква незрелия млад човек, ако изведнъж забогатее прекомерно – каквито отзвуци чуваме и от поведението на ред футболисти, играещи в английската Премиер Лига.</p>
<p>С тази принципна разлика, че при финансите възниква и допълнителният проблем за начина, по който са изкарани парите, отбелязва Белфърт. „Трупаш си парите, но те не са обвързани с нищо. Просто печелиш от покупко-продажбата на чужда находчивост.”</p>
<p>Около такива пари съществува определена „празнота”, добавя той. Оттам и стремежът на банкерите и борсовите посредници да запълват тази празнота с материални блага, а когато и те се окажат недостатъчни – и с дрога. Белфърт твърди, че сериозното дрогиране е „ежедневие” на Уолстрийт.</p>
<p>„Привързаността към куалудите е масова сред мениджърите на хедж фондовете. Защото работата пак опира до лудите пари. Най-успешните деятели на Уолстрийт не са заплашени да останат без работа само заради наркоманията си – стига да не престават да печелят пари.”</p>
<p>Белфърт отдава до голяма степен на собствената си наркомания буйното си домашно поведение, но след това допълва: „За жалост не мога да оправдая по същия начин и финансовите си машинации. Те се дължаха единствено на това, че си бях един печен мошеник. А рационални обяснения за това много трудно се намират”.</p>
<p>Мнозина рекламират книгата като акт на изкупление. И ако не обърне внимание на онзи абзац в пролога, в който Белфърт обявява, че пише „и ви я разказвам с онзи глас, който кънтеше тогава в главата ми”, читателят може да си помисли, че той все още е и леко доволен от миналата си дейност.</p>
<p>Много критици наистина са задавали въпроса дали той не продължава донякъде да изпитва радост от своята поквареност, макар Белфърт да настоява, че „презира” своето някогашно аз. Но как се е чувствал, докато е описвал всичко това? „Ами понякога се смеех, друг път плачех. А на моменти само клатех глава и се чудех как съм могъл да бъда такъв шибан идиот.”</p>
<p> </p>
<p> </p>
